The World 2 Come: 2010

Friday, December 24, 2010

World Map of Social Networks (December 2010)

http://www.vincos.it/world-map-of-social-networks/

Monday, November 29, 2010

Tuesday, November 23, 2010

History of Social Media (История на социалните медии)

http://blog.skloog.com/history-social-media-history-social-media-bookmarking/

Thursday, November 11, 2010

Интелектуално звено „КОРЕНИ” води доста БИТКИ, на които гледам като на на мини модел на битките, водени от целия български народ през последните 20 и няколко години. Доста често, като се прочете тази агресивна дума, от паметта и мислите на човек изплуват образи на оръжия, трупове, кръв и т.н. Всъщност нашите битки бяха по-скоро опит за отстояване на морални стойности и ценности, с които да се противодейства на непонятни решения на Община, на арогантността на силовите групировки и разни други анонимни личности, заличаващи културни ценности в Пловдив. А „делото” на противостоящата страна можеше да се обясни само с удовлетворяване на лични материални мераци, както и постоянните стремежи към възможно по-охолен живот.
Почти всяка от тези наши битки бе предварително загубена, а разрухата след нея са описаните частично, унищожения на архитектуарни, археологически и други символни паметници в Града на тепетата. Защитата на съзиданото от предците бе изпълнена с ентусиазъм, а покрусата след това водеше винаги до частияна загуба от собствената самоличност.
Единствената ни частична победа бе, че на постамента на паметника на Филип II бе премахната издеята за първоначалния надпис, който по искането на събратята от град Солун, трябваше да гласи: ОСНОВАТЕЛ НА ГРАД ПЛОВДИВ – не пише!
Тези дни (след 10.XI., но 2010г.) паметникът ще бъде демонтиран. Сведенията са точни, защото са получени лично от директора на НИПК – клон Пловдив. По събрани от нас сведения обаче, по-късно Общината щяла да го премести и да го монтира отново на около 70м. от сегашното му място, в югоизточна посока.
Естествено, обсъдихме въпроси и взехме решение, с което им казваме ДА СА ЖИВИ И ЗДРАВИ!
ИЗ „Корени” няма да води битка с това. В сърцата и с очите си видяхме – това е ПАМЕТНИК НА СЕРВИТЬОР. Филип II, македонският владетел, никога не е влизал в Пловдив, така че, защо да хабим енергия за нещо, което никога е съществувало в града ни?! НЯМА ГО!
Че някакъв сервитьор щял да стои обслужващо, след като е платен от гр. Солун!? Ами това е доста почтенно и приятно за всички потомци на някогашните траки и българи, останалив този чуден град! Доста рядко се среща в последно време някоя държава да поиска да изпрати на друга не някой символ на велик владетел, а паметник на лакей-сервитьор, който сервилничено поднася три шоколадови скалички на всички жители и гости на града. Естествено, че се прекланям пред този доблестен жест и на събратята от гр. Солун, и на Пловдивската община и Кмет, чрез които се сдобихме със сервитьора Филип Две. Можем да мечтаем и за сервитьори от ранга на Марк Крас, бармана Баязид или по-ранния прислужник в ресторанта Балдоин, но...на нас, този леко приклекнал Филип Две от Солунска кръчма доста ми допада. ДА БЪДЕ!
Доста хора още се карат, че Альоша трябвало (или не трябвало) да бъде (или да не бъде) на втория по височина Пловдивски хълм. Драги съграждани, защо хабите толкова енергия за глупости? Ракийката, салатката, туршийката са по-приятни неща, отколкото кавгата. Та този паметник е отдаване на почит на Волжките българи – наши генетични братя, които сразиха Нацизма и помогнаха на целия СССР да просъществува още някакви си 50 годинки! Не си ли спомняте, че именно тези наши роднини спечелиха най-важната битка, която бе при Волгоград и дори забиха финалното знаме над Райхстага? Сега за това знаме се борят и руснаци, и украинци, и дегестанци и какви ли още не. Ние сме си скормни открай време и си мълчим. Защо ни е да участваме в кавги, но фактите са неоспорими: Нито американци, нито англичани, нито французи, нито окйто и да е от западните съюзници, нито руснаците и техните приятели от Източния блок, не посмяха тогава да открият в себе си сили, да пробият най-страшната СС отбрана и забивайки знамето над най-важния нацистки център да сложат край на тази безсмислена война. НИЕ, БЪЛГАРИТЕ, ГО НАПРАВИХМЕ, ЕДИНСТВЕНО ЗАРАДИ МИРА. Това беше наш събрат от Волжка България и с този паметник отдаваме чест и на него. Така че, оставете кавгите и продължавайте с радостта и веселието – все пак БЪЛГАРИТЕ ПОБЕДИХА НАЦИЗМА, НЕ НЯКОЙ ДРУГ! Но...ДА СА ЖИВИ И ЗДРАВИ И ДРУГИТЕ!
Археологията била унищожена!!!??? Та в доклада си писах и беше прокарано като идея още в заглавието – какво ни остави тя? Тя ни остави духа, душата и мъдростта и толкова ли бе трудно да се проумее, че материалното винаги е тленно?! Който иска да руши!
Траките са били херметици. Сегашният свят пък върви към гибелта си, следвайки елинския прагматизъм – ДА СА ЖИВИ И ЗДРАВИ! Всички ще умрем! Продължението, след това, не мога да ви го кажа, защото в херметизма това не е прието – ЗАТВОРЕТЕ ВРАТИТЕ ЗА НЕПОСВЕТЕНИТЕ и ПОЗНАНИЕТО НЕ Е ЗА ВСЕКИ.
Така че...умни сте, мъдри сте – спрете с това глупаво хабене на енергия, която сте увеличили до безкрайност във форума след доклада. Четете внимателно и вижте, че съм го препоръчал предварително!
Бюстът от паметника на възрожденеца Йоаким Груев е откраднат и не е възстановен почти 19 години. И всичко това пред постъпите на Стария Пловдив. Направих обаче голяма грешка като писах на Кмета, че това е недопустимо. Извинявай, Кмете! Бюстът стои, а над него е духът на Йоаким Груев. Защо ни са нужни паметници на титаните на Българското Възраждане, когато те са постигали всичко най-вече чрез енергията на духа си? За нас Йоаким Груев си е жив и ние помним!!!
Е, това е. КОЙТО ИМА ОЧИ – НЕКА ПРОЧЕТЕ...НА ГЛАС, А КОЙТО ИМА УШИ...НЕКА ГО ЧУЕ!
Не ние, предците ни са го казали, знаейки думите на НАЙ-ВИСШИЯ –
БОГ ВИЖДА и
НЕБЕТО ПОМНИ!
Интелектуално звено „Корени”

Friday, October 15, 2010

Steve Rambam – Privacy Is Dead – Get Over It (Анонимност няма, смирете се)

http://video.google.com/videoplay?docid=3079242748023143842#

http://video.google.com/videoplay?docid=2219573359400519690#

Hope2604 - Steve Rambam Pt 1 – Privacy Is Dead – Get Over It In 2006, privacy expert Steven Rambam’s two hour panel was disrupted by federal authorities who arrested him at the conference just prior to its commencement. In the end, he was completely vindicated and went on to finally give his talk several months later to a packed house at a local university. This year, Steven will be on for three hours, in part to make up for what you may have missed last time, but mostly because what he says about the state of privacy in our society will captivate you. Since 1980, Pallorium's investigators have successfully closed more than 9,500 cases, ranging from homicide investigations to missing persons cases to the investigation of various types of sophisticated financial and insurance frauds. Steven Rambam has coordinated investigations in more than fifty (50) countries, and in nearly every U.S. State and Canadian province. Steven specializes in international and multi-jurisdictional investigations, and within the past few years he has conducted investigations in Israel, South Africa, Holland, France, England, India, Mexico, Guatemala, Spain, Portugal, Bulgaria, Germany, Abu Dhabi, China, Mongolia, the Philippines, Thailand, Laos, Jordan, Vietnam and Brazil, among other locations. For More Information Visit www.pallorium.com Steve Rambam Hope Computer Hackers Planet Earth

Анонимности нет, смиритесь. Steven Rambam, The Next HOPE (часть 1)
Анонимности нет, смиритесь. Steven Rambam, The Next HOPE (часть 1.2)

Wednesday, September 29, 2010

ДУШАТА НА СЕЛО ПИПЕРКОВО

Йордан сред природата със семейството и майка си

Видяна през живота на българина Йордан Павлов

Когато стигнем до въпрос, който засяга българската
народопсихология, веднага правя асоциация с трудовете на Ив. Хаджийски, М. Семов и Цв.
Тодоров.

Но в настоящия материал извършвам една по-особена
разработка. Основният въпрос в нея е КАК СЕ ПОЯВЯВАТ ТИТАНИ НА ДУХА В БЪЛГАРИЯ?
При разглеждането му обаче ще започна с най-важната констатация от
изследването.

За да се стигне до възможността да се появят подобни личности, между които на първо място изпъкват имената на Паисий Хилендарски, Г.С.Раковски, Хр. Ботев, З.Стоянов, е необходимо преди това да се е извисила една по-голяма плеяда. Тя, по правило, е известна на по-тесен кръг от хора, предимно учени.Между тях могат да се изброят имена като Йеросхимонах Спиридон, поп Минчо Кънчев, Лука Касъров, Драган Манчов, Маньо Стоянов, П. Маринов и др., и др.

Независимо, че съм се занимавал с делото на повечето от тях, нещо сякаш все ми убягваше при това изследване, чиято тема предварително си бях набелязал.

Напоследък се появиха доста краеведски, родови и етнографски изследвания на ентусиасти и... специалисти. Едно от тях обаче, сякаш буквално ми посочи отговора - „Село Пиперково Русенско” от Светланда Рашкова, а пасажът, който ми достави духовно удовлетворение за дългогодишните ми търсения, бе откъс от автора за нейния баща:

Тази книга посвещавам на баща си ЙОРДАН ПАНАЙОТОВ ПАВЛОВ, който в последните дни от живота си написа: “Много хора обичат обич за обич, а аз един път обичам дори вече и да не ме обичат никога. Материалната цел за мен в живота не е била никог...а първа цел за постигане. Аз исках да бъда полезен на обществото с цялата си душа и сърце, с цялото си човеколюбие и омраза към завистта, мошеничеството, кариеризма, егоизма, самолюбието и други подобни пороци намиращи се в съвременното човечество. Обичам те семейство над всичко мило и скъпо, но най-обичам нашата мила Родина, а после теб жено и скъпи рожби. Знам, кратък е живота земен”.

По-нататъшните ми разсъждения върху тази невероятна личност, се базират и на фактологията, предоставена ми от дъщеря му на поставените й от мен въпроси. Този българин е именно един от споменатото множество, което е моделирано буквално от ср...едата и времето, сред които живее. Селото, както се разбира и от заглавието на книгата е Пиперково, община Ценово, Русенско. Времето е средата на XX век.

Всяка една българска махала, селце или градец, за период от някакви си 30 до 50 години, избират своята „черна овчица” и тя се превръща в емблемата им пред останалия свят. Бих казал, че тези символи, както и други, от по-големите градове, са грунда върху платното на българската народностна душа (както би се изразил един художник). След тях се пръква плеядата, а като връх на „айсберга” са титаните.

За подобни хора е невероятно красиво да се пише. Всеки един детайл от житейския им път е самобитен, а понякога тъй неповторим, че не се среща аналог дори сред Духове на мисълта от световна величина.
Та ето и „ИСТОРИЯТА ВО КРАТЦЕ О ПИПЕРКОВСК...ИЙ МОНѪЖЪ ДОСТОЙЫЙ И НАРИЦАЕМЫЙ ЙОРДАН ПАВЛОВ”:

Роден на 19.I.1931г., той е потомък на двата големи рода в селото – Паулюути (Павлови по бащина линия) и Минюути (Миневи, по майчина). Още с пръкването си на този свят, неговият живот е обвързан с доста древен български обичай. Ще го представя чрез Пиперковския етнографски вариант, така, както ми го е разказала дъщеря му Светланда Рашкова. В този регион случилото се е познато като ритуал за „оцеляването”. Предните три деца на родителите му са момичета и всички умират при раждането или още в детска възраст. По тази причина, стремейки се да запазят живота му, още при появата му на Бял свят, майката и бащата запалват свещ на главата му. „Оставят” го на кръстопът, а който пръв го намери му става кръстник, като трябва да го облече в избрани от него дрехи и го върне на родителите. И тъй като при извършването на този паметен за живота му ритуал е било Йорданов ден, той бил кръстен Йордан.

И друго важно събитие също изиграва роля в развитието още от невръстните му години. Случило се така, че етървата на баща му починала и петте й деца останали сирачета. Родителите му ги отглеждат като свои, заедно с Данчо и по-малката му сест...ра Живка. Сред тях неговата интелигентност изпъква и по-късно той е изпратен да завърши гимназия в Свищов. Тази възможност се открива пред него и благодарение материалното състояние на баща му. От сведенията на дъщеря му:”.. дядо ми е имал – кръчма, бозаджийница, казан, 200декара земя, 200 глави овце, гора и е давал две стаи от къщата, като квартира, а в селото през войната са преминавали и немски и руски войници. От немските имаме семейна реликва сребърна монета от 2 райхс марки с ликът на Хинденбург.”

Най-атрактивните спомени за Йордан Павлов от времето му като ученик, са как често се е прибирал пеша от Свищов до Пиперково, за да участва във футболните срещи на отбора от селото. През целия път е ходил бос, носейки гуминките си на рамо, за да не се изтъркат.

След години завършва и учителския институт в Кюстендил със специалност начален учител. Именно като истински просвещенец в селото името му е „разнасяно” и до днес. Преди да започне с тази си професия, трябва да отбележа друга, доста интересн...а случка от живота му. Ще я разкажа чрез думите на дъщеря му:”... трябвало да отбие военната си служба. В тях времена момчетата служели 3 години.Пратили го в Свиленград. Още неположил клетва е участвал в истинско сражение. Политически спор между България и Гърция за острови в река Марица е трябвало да бъде разрешен с военни действия. Младите войници положили клетва за вярност към Родината в една царевична нива и отишли на бойното поле.После го пращат във Военното училище във Велико Търново от където излиза като офицер от запаса. До смъртта си през 1985 година беше стигнал до чин майор.”

и средата, в която живее – изграждат неговия светоглед. Мисля, че думите му, с които той е възпитавал и потомците си, охарактеризират изградения от средата му морал в неговата цялост:” Всеки човек, трябва да се уважава независимо от това ка...кво ти е сторил. Но любовта и сърцето ти може да получи само истинският ти приятел! „

Дъщеря му си спомня за тези му съвети като продължава:” С майка ми се запознават, като колеги в с. Хаджидимитрово – Свищовско. И така двамата начални учители се събират на 1 май 1956 година, по настояване на баба ми Божана (майката на баща ми) правят сватба в Пиперково на 6 януари 1957 , а аз съм се родила на 8 март същата година.”

Предпочитам като страничен наблюдател да представя реакцията на този български баща при възникналите проблеми по времето, когато се ражда дъщеря му.

Той едва не припаднал,тъй като до тогава не бил виждал новородено бебе. Освен това дъщеричк...ата му се появила почти синьо-лилава. Пъпната й връв се била увила около врата й и Йордан я съзирал едва ли не като удушена, сякаш от раждането.

И отново, както го охарактерезира Светланда:” Беше грижовен и отговорен баща. Правеше ми куп снимки, водеха ме със себе си на всякъде. Но след 4 години живот на квартира, решава да се прибере в Пиперково, за да създаде по-добри условия за ж...ивот на семейството си. Родителите му ни приемат с отворени обятия и на следващата година му помагат да построи нова къща, с всичките удобства(два входа, баня и т.н.). Съвместно осигуриха на мен и брат ми – Божидар нормално детство изпълнено с любов.”
Както и доста подобни нему българи от тези години, Йордан е от „породата”, познати като, вечния ентусиаст. Той се опитва да инициира и организира културния и спортен живот в Пиперково. Не само, че успява, но създава дори цяла група за автентични песни. Естествено Йордан е и неин ръководител. Поставя доста театрални спектакли, в които често е и главен изпълнител. Тренира футболния отбор на селото и е неизменна част от ловната дружинка.
Проследявайки живота на този българин не бих могъл да направя друга констатация, освен – ЕДИН ЖИВОТ ОТДАДЕН БЕЗКОРИСТНО НА РОДИНАТА И СЕЛО ПИПЕРКОВО.

В последните години, паметта към предците ни тотално се заличава, най-често след унищожаване на археологията (материалната култура), която са ни завещали.

Ще предложа само едно дело на Й.Павлов, като контрапункт на съвременните злодеяния. На... човек като него е било достатъчно да разбере, че в селото му Пиперково е започнала литературната дейност на П.Р.Славейков. От различни сведения, но най-вече чрез автобиографията на нашия голям Възрожденец, Йордан изнамира камъка, на който Славейков е седнал да запише разказите на дядо Драган. Павлов популяризира тази местност и до края на живота си я подържа, както и одухотворения камък.
Заедно с приятеля си Атанас Дилянов той е използвал възможността да запази, записвайки спомените на столетниците от селото. Двамата създават възможно най-пълната история на Пиперково, но...

За съжаление и в изследванията за този прекрасен човек, отново ми се налага да завърша в доста минорен тон. Все ми се иска да не бях попадал на последните сведения, но те сякаш са страшното откровение за доста българи, опитали се да запазят духа и душата си по време на Комунистическия марш в страната.

Използвайки факта, че баща му е дал убежище на немски войници през войната, че не приема да стане член на БКП, партийните му „другари” го подлагат на най-различни стресови ситуации. Официалното заключение на тогавашните институции е, че Пав...лов заболява от рак. Истината обаче е доста по-страшна и той напуска този свят едва 54 годишен. Същите са причините и за смъртта на неговия побратим и съавтор на изследването за Пиперково. При цялото това зло, враговете му от БКП унищожават и големия им краеведски труд. Спомените на съселяните за Йордан, свързани с последните му години бих могъл да концентрирам в две изречения:” Той беше истински учител, децата го обичаха, а родителите им го уважаваха. Но партийните другари въпреки , че му се пишеха приятели гледаха да вгорчат живота му всякак си.”

Дори и в големите трагедии обаче, винаги може да се открие лъч надежда за връщане към щастливото начало. Аз съзрях това в духа и възпитанието, с които Павлов е подготвял децата си за живота. Преките ми впечатления са най-вече от разговорите ни с дъщеря му Светланда. От нея разбрах, че той е възпитавал по същия начин и своите ученици. Така че, ако се запознаете с някой от тях, съм убеден, че ще чуете и изречените с любов думи:” На него дължа голямата си любов към всичко българско и уважението , към Родината, независимо, че с годините започвам да се срамувам от нашите политици, но той ме научи да правя разлика между Държава и Родина.”
Не закъснява и появата на унищожения му труд. След упорит 10 годишен труд от страна на дъщеря му, книгата видя бял свят. Тъй като Светланда Йорданова Рашкова доразвива и допълва много от фактите на баща си, които тя дълго е укривала, то вече като автор на „Пиперково – извор на живот „ можем да отбележим именно нея. Вярвам, че такъв неподправен дух като какъвто видях при проучването си Йордан не би изказал никога протест срещу това. Именно последното му качество най-искрено и безспорно го нарежда сред частта от безбройните анонимни извори на българската народностна душа.

Йордан Павлов обаче е доста популярен в родното си Пиперково. Последното ме кара да завърша с постоянно жизнената ми мечта, която отправям към всички управници на по-малките селища в България:”Нека най-яркият ви и важен паметник-символ да ви представя пред света чрез човекът-емблема, чрез който приживе, Светът наистина е научил за вас!”
П.П. Прецених, че ще е хубаво ако това ми изледване стигне до повече хора, около 1 октомври, защото на отбелязаната дата през тази години се навършват 25 години от кончината на Й.Павлов и ще бъде почтенно, ако почетем споменатия наш родолюбец, с което ще се подсетим и още колко са подобни като него, спящи в забвение от Държавата ни.

Константин Каменов – Коренът

Friday, September 24, 2010

Срещу цинизма на "Великолепната шесторка" и "Байландо"

Красимира Обретенова с дъщеря си.
Снимка: Фейсбук

Отворено писмо на майка от Добрич до медиите и институциите

Красимира Обретенова

Уважаема, Ани Салич,
В качеството Ви на журналист, рекламно лице и водеща на шоуто „Великолепната шесторка”, към Вас се обръща една от хилядите обикновени майки на три деца, едно от които НЕизоставено дете с увреждания - много увреждания, след банална вирусна инфекция в бебешка възраст. Обръщам се към Вас, както като инициатор и участник в нищожни, мънички, благотворителни кампании за изоставени и неизоставени деца, така и като бивш журналист, който е БИВШ, защото се превърна в болногледач на детето си и в лаеща вълчица срещу убийствената, некадърна и безотговорна управленска и административна социална система на България.

Хиляди родители на деца с увреждания се надяваме тазгодишните продукции „Великолепната шесторка” „Байландо”да НЕ успеят, въпреки, че няма такъв шанс. Не искаме да успeят, защото това е поредната цинична експлоатация на човешкото милосърдие на българските граждани и скъпа медийна акция, наливаща пари в пустиня. А тази акция няма шанс да не успее, защото наивната българска публика продължава да вярва в сълзливи, комерсиални, профанизирани, благотворителни пиаракции, измъкващи и последното бедняшко левче от джоба й с лигави, инфантилни призиви за илюзорна помощ. Защото провала на шоуто Ви и на „Байландо” е шанс държавното чиновничество да бъде принудено да си свърши работата.

Уважаема Ани Салич,
Нямаше да си позволя да съм толкова груба, ако Вие и цялата медийна гилдия си бяхте направили журналистическия труд да обясните на обществото и на властта, ЗАЩО България води класациите в ЕС по детска смъртност, по брой деца с увреждания, по брой изоставени деца и по брой изоставени деца с увреждания, по брой изоставени деца от ромски произход и т.н. А Вие не го направихте, защото проблемите на изоставените деца са лесносмилаеми като редакционна материя и е по - лесно тези деца да се използват с комерсиален медиен продукт за обществен имидж, отколкото да се разрови цялата бюрократична, институционална, нормативна и управленска система, която пълни домовете за изоставени деца и не прави живота на „семейните” деца по - добър, независимо дали са с увреждания или не. И за това да се говори ежедневно, а не ежесутрешно да се лъска егото на стари и нови управленски люде.

Самият факт, че на пресконференцията за „ВШ”2 зам. министър Валентина Симеонова каза, че, цитирам по памет: ”предимно бедни семейства си изоставят децата”, означава, че тя изобщо не е наясно с генезиса на проблема, както и всички, които споделят становището й. Основната част от изоставените здрави деца, са „произведени” в многолюдни непрекъснато размножаващи се ромски семейства, а децата с увреждания - от семейства КОИТО НЕ ИСКАТ ДА ОБЕДНЯВАТ и ОСКОТЯВАТ, грижейки се за детето си. Та между двете издания на „ВШ” съвместно с УНИЦЕФ бТВ трябваше да установи, че:

- основната причина за многото изоставени ромски деца е “помощ”-ната социална политика, която стимулира „излишната” раждаемост сред най-бедното ромско население. Стимулира я и липсата на законодателно криминализиране на малолетната раждаемост като сексуален тормоз и злоупотреба с малолетни и непълнолетни деца сред най - бедните роми. Стимулира я липсата на управленски капацитет и ВОЛЯ за ефективна (а не предизборна) интеграционна стратегия и ефективни проекти за реалната интеграция, паралелно с нужните рестриктивни мерки срещу гражданската, обществена и родителска безотговорност, замаскирана с уж традиционните и манталитетни особености на ромския етнос.

Отдадени на социална кауза медия и организация като бТВ и УНИЦЕФ трябва да знаят и да кажат на обществото, че написаното по-горе се споделя от огромна част от образованите, квалифицирани и реализирани роми. Като медия трябваше да знаете, че няма страна в света, която да може да осигури ресурс да интегрира такъв огромен брой хора, които само и единствено се размножават, за което плаща 2 милиона работещо население от 7 милиона граждани. За богата държава с 30 млн. население 2 % неефективно население е поносим социален казус - но за бедна държава със 7 млн. население с 10 % интензивно размножаваща се примитивна общност с нулев обществен потенциал - няма социално спасение, а цифрите са относително точни.

В крайна сметка в България едно семейство на работещи родители с НЕизоставено дете с увреждане с данъците си издържа толерираното от медиите и социалната система и държавата като институция, „размножаване” на неефективно, неработещо, неграмотно, неквалифицирано население, както и изоставените от него деца, които допълнително се обгрижват и от благотворителни кампании. Когато родител като нас се опита да получи енергийна помощ, няма шанс, защото надвишава минималния доход от 130 лв на член от семейството - колкото струват два пакета памперси и няколко пакета мокри кърпички.

Но неграмотната малолетна майка, която е започнала да ражда от 12-годишна, оставила е три деца на държавата, „грижи се” за две и е заченала поредно, получава всичко, което поиска. Никой не се интересува работещите родители получават ли си редовно заплатите, като им ги забавят с няколко месеца (каквато масово е икономическата ситуация в момента), с какво си издържат децата, с какво си плащат лекарствата, тока през зимата (ако детето е по цял ден в къщи с баба си или е болно и не е в дневен център или училище), рехабилитацията, лечение, ремонтите в къщи, лечението на другите членове на семейството, с какви средства се отглеждат здравите деца в семейството…

Ако няма баба или дядо - пенсионер или да си зареже работата и да остане като болногледач в къщи, най-често майката остава за болногледач, зарязвайки кариера, бъдеще - срещу 200лв обещетение от държавата. Като журналист би трябвало да знаете, че преобладаващата част от семействата с деца с увреждания са семейства без бащи, защото те бързо се спасяват от родителската безнадеждност… Трябва да знаете и, че една от причините да не можем да работим е, че почти ежедневно обслужваме социалната и здравна бюрокрация, за да получим поне малкото облекчения, предвидени от системата.

Една водеща медия със социални претенции трябва да знае и за каже ясно, че идиотската политика на геноцид над изоставените деца и за семействата с деца с увреждания се „произвежда” основно от Агенцията за социално подпомагане, а тя е една социална жандармерия - некомпетентна паразитна структура, заедно с още десетина институции с дублиращи функции, отдели, дирекции и т.н. В основата на паразитното съществуване на тези структури стои базисната липса - няма статистика и анализи за броя на децата с увреждания по основни и съпътстващи диагнози, интензитета на увеличаването на броя на тези деца и най - важното ПРИЧИНИТЕ!!! за този интензитет, както и за РЕГЛАМЕНТИРАНОТО ОБЕДНЯВАНЕ на тези семейства чрез Закона за социално подпомагане, Правилника за прилагането му, други закони, подзаконовите нормативни актове - заповеди, указания и пр. - дело все на бюрократи - малоумници.

Липсата на такава информация води до грешно осведомяване на съответните европейски финансови структури, откъдето идват грешни параметри и условия за реализиране на проекти. С такива грешни проекти от властта голям брой НПО се крадат и прахосват милиони евро за дневни центрове за рехабилитация, които по същността си са изолатори за семейни деца - ограничен брой специалисти, некомпетентни и нископлатени и грижите за децата там са почти като в дом за изоставени.

Една водеща медия със социални претенции трябва ежедневно да коментира „производството” на деца с тежки заболявания и увреждания причинени от некомпетентната, безотговорна, престъпна здравна система, както и последствията от Чернобилската авария за нацията ни и по - скоро престъпното за тогавашната власт ненавременно прилагане на мерки за ограничаване на последствията от радиационното замърсяване на страната ни - „реколта”, която сега пълни детски инвалидните колички и домовете за изоставени деца!

Уважаема Ани Салич,
За да се затвори входът към институциите, каквито претенции имате във „ВШ”, е нужно ЯРОСТНО да се притисне политическата система и властта да регламентира реална подкрепяща политика за “семейното” отглеждане на децата с увреждания, а не политици и залязващи шоу звезди да се превземат в естрадни кампании, които заедно с останалите подобни мащабни или спорадични събития не решават дори частично проблемите в системата. И поради това са манипулативни и омерзяващи, а децата, участващи в тях – цинично използвани като марионетки.

В момента деинституционализацията се извършва механично и под натиск от ЕС, а не защото държавата ни иска и знае как да го направи - децата с увреждания се връщат при бизките им и там те живеят малко по-дълго, но също толкова бедно и ги погребват в семеен, а не в домски гроб. Колкото и да пълним страната със защитени жилища и да търсим приемна и осиновителска грижа – от едната страна ще се налива - от другата ще изтича.

За българските медии ние, обречените на децата си родители, сме само герои от „планьорки” - ревем и хленчим. И няма кой да покаже цената на битките ни да сме отговорни родители и граждани - ПРИМИТИВИ с убити мечти, с мизерен живот, в скапани жилища, във вечно безпаричие, с изтормозени здрави деца, заради решаването на проблемите на братчето или сестричето с увреждания… А децата ни с увреждания умират почти като в дом на ужасите – много обичани, но някои недохранени, други нелекувани, нерехабилитирани, доосакатени…но на никого не му пука - докато не постъпят в дом, където са по-забележими.

В крайна сметка акции като „ВШ” правят привлекателна възможността ИЗВЪН семействата си да осигурим нормален живот на децата си вместо да мизерстват при близките си. В този смисъл се надявам да отговорите на въпросите поставени по - долу от десетки родители на деца с увреждания, прочели отчета на УНИЦЕФ от „ВШ”1 в интернет мрежата:
1.В новата кампания на уницеф за ДМСГ Шумен заложеният план представлява изцяло превенция на изоставянето, а не затваряне на дом. Как всъщност ще се затваря дом, след като не са предвидени оценки за състоянието и нуждите на децата? Предвидена е актуализация на съществуващи оценки, които реално са проформа. С този план ще се профилактира изоставянето, НО няма да се затвори този огромен дом, а и отново са планирани прекалено много нови звена, които ще си дублират дейността.
2.Отчетът УНИЦЕФ от първото издание на шоуто за строителството и ремонтите на сградите е сумарно обобщен, няма публикувана документация за процедури за конкурси по възлагане на ремонтите, строителната дейност, доставката на средства и обзавеждане, това са пари на дарители и би следвало процедурите да са детайлно отчетени и прозрачни.
3. Кое наложи да се влагат пари за луксозни къщи, без да е гарантирана устойчивост на услугата, тъй като е известно нисък бюджета, с който годишно разполагат ЦНСТ?
4.Услугата ЦНСТ (Център за настаняване от семеен тип), така както е приета методиката, е дефинирана като услуга за “ДЕЦА”. Следователно, тази услуга в тези ЦНСТ не обхваща лица над 18 години. Какво се случва с настанените деца, след като навършат 18 години? След като е решено, че са изчерпани всички възможности - в Дом за възрастни ли ще отидат тези младежи?
5. В две от къщите са настанени младежи. Но в същото време не е ясно има ли официално одобрена методика за ЦНСТ за младежи, което води до въпроса: как се финансира тази услуга и устойчива ли е тя, сигурен ли е бюджетът и за следващите години, включена ли е в системата от услуги в общността… Две Могили - къде се намира на картата този полуград, полусело и какви услуги в общостта има там? Защо отново персонал от Могилино се грижи за тези деца?
6. Включени ли са в щатното разписание на ЦНСТ за младежи необходимите специалисти и какви, защото ако не са включени, е съмнително тези младежи да могат да получават в Две Могили и в Гложене услуги извън ЦНСТ (едва ли там има дневен център).
7. Относно ЦНСТ за деца (в Русе, Варна и София) е видно от методиката, че не са включени всички видове специалисти, които са нужни, в такъв случай трябва да се знае тези деца ползват ли услуги извън общността и къде и достатъчно ли са? 8. Твърдите, че моделът Могилино е модел за затваряне на институции?Значи ли това, че смятате ЦНСТ за единствен възможен вариант за деинституционализация и не противоречи ли това твърдение с поредната ви кампания?

Уважаема Ани Салич,
Като социално отговорна медия, каквито претенции има бТВ във Ваше лице, трябваше да знаете, че не обществото, а първо институциите трябва да си свършат работата, а после тази работа да се подпомогне с медийни и благотворителни кампании. А една от важните журналистически задачи, които не изпълнихте, е да обясните, че случващото се в Могилино преди филма на ББС, както и за сегашната чудовищна ситуация в социалните домове и семействата ни има конкретни виновници. Част от тях са бившата шефка на ДАЗД Ширин Местан и екссоциалната министърка Емилия Масларова. Вместо да са подсъдими за престъпна безотговорност, причинила смърт и телесни повреди на повече от едно деца - едната е участник в подобно цинично благотворително шоу, а другата е преподавател в български университет.

http://www.facebook.com/note.php?note_id=435059576810&id=1253748788

Friday, September 17, 2010

The Atanasoff-Berry Computer In Operation (Компютърът на Джон Атанасов)

http://www.youtube.com/watch?v=YyxGIbtMS9E

[Recorded: 1999]
The Atanasoff-Berry Computer (ABC) occupies a special place in the history of computing in part for its technical accomplishments but also for being at the center of a landmark legal case. It was built by Iowa physics professor John Vincent Atanasoff and graduate student Clifford Berry.

Technically, the ABC was an electronic equation solver. It could find solutions to systems of simultaneous linear equations with up to 29 unknowns, a type of problem encountered in Atansasoff's physics work. Construction of the ABC began in 1938 at Iowa State College (now University) in Ames, Iowa. It was about the size of a large desk, weighed 750 lbs, computed 0.06 operations per second (sustained) and had 0.37 KB of memory. It could also do 30 add/subtract operations per second. While not a computer in the modern sense (since it did not store its own program), it pioneered various techniques in digital computer design including binary arithmetic, parallel processing, and electronic (vacuum tube) switching elements. The device was completed in 1942 and worked, although its spark-gap printer mechanism needed further development.

The legal dimension to the ABC story involves a lawsuit between two computer makers, Honeywell and Sperry-Rand. In 1967, Honeywell sued Sperry over their ENIAC patents using the ABC as evidence of prior art. (ENIAC was an early digital electronic calculator completed in 1946). After years of proceedings, on October 19, 1973 the judge in the case, Earl R. Larson, agreed with Honeywell that some of the ideas in the ENIAC, which had been considered the 'world's first computer,' in fact came from Atanasoff during a four-day visit ENIAC designer John Mauchly made to Atanasoff at Iowa State before ENIAC was designed. There was also months of correspondence between the two in which Mauchly expressed his desire to build a similar device. The net result of this judgment was that no one owned the patent on the computer: it was free to be developed by all. Gordon Bell has called this the 'dis-invention of the computer.'

In 1993, Iowa State University began a historically-accurate reconstruction of the ABC, which it finished in 1997. The project cost $360,000 and involved about a dozen people in its realization. This film shows the ABC Reconstruction in operation, solving a simple algebra problem.

Thursday, September 16, 2010

Против задължителното здравно осигуряване

За съжаление в днешно време лекарите са повече бизнесмени отколкото лекари. Това се дължи на световната икономика, част от която сме и ние. Пациентите обаче са повече пациенти от всякога - все по-често търсят лекарска помощ, за все по-голям спектър от заболявания и на все по-малка възраст.

Здравето на човек зависи изцяло от него. За разлика от други неща то не може да бъде поверено в ръцете на чужди хора. За него ежедневно трябва да се полагат грижи и да се води здравословен начин на живот.
Гордея се, че не съм от болшинството пациенти - боледувам рядко и за последните 5 години съм ходил само веднъж на лекар. За сметка на това всеки месец здравната каса получава пари за мен и то против волята ми. Докато бях учащ се, държавата плащаше здравните ми осигуровки. Сега съм задължен да ги плащам аз.

Да задължаваш някого да плаща каквото и да било в среда на пазарна икономика е абсурдно. При сегашната система хората се конкурират помежду си за работно място, защото работните места са ограничени. Остават хора, които няма какво да работят, въпреки че желаят да го правят. Да се събират пари от тях е престъпление! Много от тези хора не внасят здравни осигуровки и стават длъжници на държавата или иначе казано престъпници, без въобще да го осъзнават. За да проверите дали не сте сред тях ползвайте този адрес.
Надявам се от НАП да не го променят /връзката уж е сигурна, но сертификатът им не е валиден (поне в момента), така че ще трябва да добавите изключение/.

Идеята на здравното осигуряване е както при застраховането - здравите плащат лечението на болните. Но застраховането е в частната сфера и не е задължително.
Аз обаче не желая да плащам лечението на хора, които живеят нездравословен живот, пушат и се тровят с алкохол, тъпчат се с чипс и шоколади, пият кола, и преяждат с пържено, пици, дюнери, карат пияни или все едно са на автомобилно състезание.

НЕ ЖЕЛАЯ!

Тези неща са много далеч от моя начин на живот и философия и не ги толерирам. Всеки сам избира какъв да бъде животът му, но не трябва да пречи на другите. Гореизброените хора ми пречат, защото съм задължен да плащам лечението им на вредите, които сами, умишлено са си нанесли.
Също така не желая да се сключват договори (законни и незаконни) с фармацевтични компании, на които единствената цел е да спечелят повече пари, а не да предложат качествени и безвредни лекарства.

При тоталитарния режим преди 1989, може да е било нормално задължителното здравно осигуряване. В днешно време не е.
При капитализма всички услуги, които се заплащат трябва да могат да бъдат поставени в среда на конкуренция, която да регулира качеството и цените им. Монополизмът е незаконен, защото монополистът би имал власт да управлява сферата в която се намира, което е равносилно на диктатура. Точно това се получава със здравната каса - хората работещи в нея решават как да се похарчат парите събрани от здравни осигуровки. Всички ние знаем колко са корумпирани българските държавни служители и че нямат морал. Ето защо кражбите на парите за здравеопазване са често явление.

Вместо да давам пари на здравната каса предпочитам да си ги събирам и ако евентуално се наложи, да ида при добър лекар и да му платя с тези пари. Ако се случи злополука, предпочитам да изтегля заем, дори да трябва да го изплащам цял живот, но не и да плащам всеки месец без да ми се е случило нищо.

В момента аз реално съм напълно ощетен от здравната система, защото дори да се наложи да получа медицинска помощ не бих се доверил на средно статистически, български лекар. Вече няколко познати са мъртви заради лекарски грешки и неадекватно лечение. Предпочитам най-доброто лечение дори и да е скъпо - нещо което здравната каса не може да ми предостави. Много добри лекари не работят със здравната каса, поради различни причини, една от които е ниското заплащане на техния труд.

Ако и вие сте като мен прочетете и подпишете петицията
Против задължителното здравно осигуряване

Страницата във фейсбук

Освен всичко друго, България ограбва гражданите си живеещи в чужбина, като ги задължава да плащат здравни осигуровки със задна дата, въпреки че през този период те са се осигурявали в държавата, в която живеят. Много хора са завели дела срещу българската държава.

Ето още две петиции:
Гражданска петиция срещу липсата на право на избор за здравно осигуряване
Петиция против промените в закона за здравното осигуряване

НЯКОИ КОМЕНТАРИ ПО ТЕМАТА В ИНТЕРНЕТ

В Софийския районен съд е заведено първото дело срещу задължителните здравни осигуровки за българите в чужбина. Подготвят се още два иска и всеки от тях ще е за конкретен случай, съобщиха от Съюза на българите по света "Бъдеще". Това е базирана в Париж гражданска организация, която координира протестите на българи, засегнати от Закона за здравното осигуряване...

Емигранти заведоха дела срещу здравните вноски

...Никоя партия няма да се захване да смени здравния и осигурителен модел и да направи така, че всеки да осигурява себе си. Защото тогава в държавни институции няма да влезе и един лев и няма да има откъде да се краде, нито къде да се назначават "наши" хора...

...Интересни са ми доста неща - как тия негодници се осмеляват да нарушават куп правни принципи, Конституцията и т.н. Но това е и сламка за нас - и да се съдерат не могат да ни осъдят тия отперки - напротив - ний тях можем - как така ще ни искат кинти от началото на 2000 г, като законът е от есента и - никой закон няма действие със задна дата, ама тия си мислят че могат да ни яхат както си щат, ПРЕДЛАГАМ ДА НЕ ИМ СЕ ДАВАМЕ !!!!!!!!!!!
А какво получаваме в замяна - болници, потънали в дългове, често нямат мангизи даже за консумативи, всяка вечер гледаме по телевизията как родители се молят като просяци за да съберат кинти и да пратят болните си деца на лечение в чужбина - не че нашите доктори са кьопави, ама нямат нужното оборудване - а всеки месец даваме милиони и милиони, тия кинти отиват крадците от НЗОК да си правят златни офиси и да си купуват мерцедеси...

Задължително здравно осигуряване

...Така, че не ни пробутвайте задължително здравно осигуряване СРЕЩУ незадължително или полвинчато лечение !!! В среда на пазарна икономика ЗАДЪЛЖИТЕЛНОТО здравноосигуряване без АДЕКВАТНО ЛЕЧЕНИЕ е ГРАБЕЖ !!!
Или простичко казано за какво ми е да съм здравно осигурен срещу настинка (защото здравната ми осигуровка покрива само 'настинка' :mrgreen: ?? За всичко друго плащам от собствения си джоб (пример: за екип, за конци, за лекарства, за легло -щото в момента са изчерпани; има места за след 6 месеца, но не било сигурно...) тъй като здравната каса не го поемала ???!!!...

...Майка ми е пенсионер, работи - правейки банички, същевременно е управител на дружество. Един път държавата я осиурява, втори път работодателя й в баничарницата, и трети път аз (тоест като управител на фирма). Обаче, когато отиде на лекар той си и иска таксата... Е !?! :shock:
Сега докато пиша настоящето, по телевизора ми дуднат за второ задължително здравно осигуряване в частни фондове... !? :shock:
Аз лично не съм стъпвал в лекарски кабинет от 7 години, та си мисля, че част от сумата за осигуровки, която не е процент за републикански или тем подобни натрупвания, си е моя. :roll:...

...Не бива здравното осигуряване да е задължително, защото нека да мислим като администраторите в здравната каса с икономически понятия а не със 'сърцето' си.
Здравето какво е ? В условията на пазарна икономика здравето е капитал, всеки един от нас инвестира в своето здраве. Да си здрав не е само пожелание, то е плод на познания и много труд, на определено поведение. Тоест веднъж ние сме платили цената за нашето здраве.
...
И днес дори, колкото и беден да е българският народ пак намира сили да се събират суми за операции на деца с вроден порок на сърцето, за трансплантации и за какво ли още не, В ЧУЖБИНА !!! Пак си плащаме сами !!! В условията на пазарна икономика задължителното здравно осигуряване е абсурд !!! ДОБРОВОЛНО jiji - ДА !!!...

...В същото време разни черни тарикатски душици си поддържат здравето в добро състояние като висят в болниците за най-малкото (например - не ходил по голяма нужда 3ти ден, пръднал с малко по-особена миризма, хлъцнал)... Сещаш ли се кой плаща за тях???
Иначе може много лесно да се подобри ситуацията. Здравни електронни карти с "кредити" (условни единици). Отиваш на преглед - взимат ти Х УЕ. Операция - У УЕ. Като можеш да си ги позволиш - ходи всеки ден на лекар.
В същото време някой, който не ползва, може лесно да преотстъпи своите УЕ на близък човек в нужда...

Задължително Здравно Осигуряване, при НеЛечение = ГРАБЕЖ

...Как набързо решиха да въведат задължително здравно осигуряване! Три години назад - а имаш пропусната вноска, а солидна глобичка! И аз разбира се, като един пълен бльон, разбирам това чак днес!

Въпросът тук е - кой може да ме задължи да се осигурявам? И защо? Аз може да не искам да се осигурявам, а да си заделям примерно 16-те лева на месец и ако някой ден се разболея, да отида на специалист, да му платя 30 лева за прегледа, да си получа точната диагноза, а не да дам 15 лв на някое Джи Пи, което после да ме прати на специалист. В болниците ще ми искат в пъти повече, но и аз ще съм спестила в пъти повече!

Задължително здравно осигуряване - Рекет даден - рекет приет

Още една статия за здравната ни система

http://trekto.info/zdravno-osiguriavane

Wednesday, September 08, 2010

ДЕМОГРАФСКАТА КАТАСТРОФА

Настоящият сборник от текстове (научни разработки, изследвания и др.), който може да бъде приет и като колективна монография, е посветен на най-зловещата и същевременно най-табуираната и укривана през последните десетилетия по понятни съображения от властите тема в България – изчезването на българската нация.

По задачата за дебългаризирането на Балканите се работи от векове. Изконни български територии се предадоха на всички съседни балкански държави и българското землище от 215 хил. кв. км. се смали първо до 170 хил. (Сан-Стефанска България), а после – до сегашните 111 хил. кв. км.

В отнетите земи спрямо българското население, както знаем, се провежда открита асимилаторска политика: затрива се българското самосъзнание, езикът ни, националната култура, нравите, обичаите, традициите.

Темата за изчезването на българите има много проекции – политически, културни, етнически, социални, икономически, здравни и др., - но най-важната от тях е демографската проекция, която пределно пълно и много ясно очертава параметрите на гибелта на нацията.

Проблемът е известен още от средата на миналия век, когато изтъкнати професори-статистици видяха в тогавашните екстраполации реалната опасност от демографска криза и още тогава предсказаха това, което действително се случи по-късно – рязко намаляване и остаряване на българското население.

Няколко патриотични граждански сдружения, институти, дружества, движения и др., водени от разбирането на демографската ситуация и нейните последствия за България и от искреното си желание за работа на ползу роду организираха патриотичен семинар в град Русе, посветен на демографската катастрофа, с научен ръководител проф. Петър Иванов.

Инициаторите и организаторите на този семинар са:

Фондация „Българско общество”, Русенски Университет „Ангел Кънчев”, ВМРО, Българско геополитическо дружество, читалище „Гоце Делчев”, Сдружение „Амикус”, Македонски научен институт, Общество Дуло, Сдружение Тан Нак Ра и др.

Семинарът се проведе при медийното партньорство на телевизия СКАТ, сп. „Геополитика” и в-к „Родово имение”, но и със спомоществователството на Издателска съща „Ахат”.

Молитвено съдействие на проявата оказа Негово Преосвещенство Месемврийския епископ Иаков, който благослови семинара и сам участва в него.

Беше избрана формата семинар, защото тя напълно съответствува на целите на организаторите. На латински seminarium означава разсадник.

Целта на организаторите на проявата и на участващите в нея е да разпространят (посеят) истината, вижданията и идеите относно зловещия проблем, надвиснал над българската нация, за да може, макар и твърде късно вече, обществото и властите да реагират по подходящ начин, ако пожелаят.

На семинара за участие писмено бяха поканени 58 университета, колежи и научни институти, включително няколко института на БАН. Поканени бяха президентът на Република България, премиерът, няколко министерства, председателят на Народното събрание, президентът на БАН, Националният статистически център и др.

Организаторите бяха на мнение, че тези адресати на покани за семинара определено имат отношение (и даже задължения) по демографския въпрос, и очакваха някаква позитивна реакция (приемане на поканата и участие по определен начин), най-малкото интерес към проявата, но очевидно далеч са надценили отговорността на съответните персони и институции спрямо демографската ситуация, надценили са също така и чувството им за патриотизъм.

Никой от властимащите и от държавните институции не се отзова на поканата и не изпрати свой представител. Не беше проявен никакъв интерес. Този факт говори сам за себе си.

Патриотичният семинар „Демографската катастрофа – параметри, фактори, противодействия” се проведе на 12 юни 2010 г. в Русе. В него участваха със свои разработки по темата общо 27 души, сред които един академик, трима професори, 5 доценти, асистенти, докторанти и др., включително и от Чикаго, (САЩ), от Брюксел (Белгия) и др.

Този семинар е първият от периодичните (през шест месеца, през юни и декември) Патриотични семинари, които оттук нататък, независимо от отношението на властите в България, ще се провеждат в Русе и ще дискутират важни за Отечеството теми, които обикновено са забранени и отбягвани, като въпросите за циганизирането на България, за упадъка на Светата българска православна църква, детския проблем, инцеста, корупцията във властта, агресията и насилието, мафията и др.

Текстовете, които съставляват настоящия сборник, са представени на семинара и са обсъждани от неговите участници.

Използвано е понятието демографска катастрофа, а не евфемистичните „криза”, „срив”, „проблем” и др. На старогръцки Καταστροφή означава край, разруха, гибел, смърт.

У нас става дума наистина за демографска катастрофа, а не за криза, която все пак предполага възможно преодоляване и не внушава окончателност, както е при катастрофата.

Понятието катастрофа отговаря на същността на това, което се случва в демографски план у нас. Само то.

В известен смисъл демографската катастрофа притежава и чертите на окончателност, тъй като едва ли обезсърчаващите минус 11 промила (по данни на ЦРУ за 2009 г.) отрицателен прираст годишно, заедно с рязко застаряване, емиграция и с етническо деформиране на населението, могат да се компенсират по някакъв начин вече. Поне досега не е известен пример в новата история.

Както е при всяка подобна книга, и настоящият сборник предлага различни гледни точки, някои от които е възможно да не изглеждат безспорни, но във всички случаи всички те в своята цялост за пръв (и единствен) път представят екзистенциалния за българите проблем, такъв - какъвто той е в действителност.

Сборникът съдържа три основни тематични части, като във всяка от тях са подбрани по шест разработки и изследвания, които съответствуват на тематичната насоченост. Този принцип беше използуван и при провеждането на самия семинар. Оказа се твърде плодотворен.

Книгата включва общо 18 текста, разпределени в три основни части, по 6 във всяка. Те представляват главно описания и анализи на различните аспекти на демографската катастрофа, без никаква цензура и самоцензура (така характерни за българската посткомунистическа действителност), като някои от мненията са твърде смели и шокиращи, но в много от текстовете, а в някои текстове изцяло, се предлагат предписания (прескрипции) и решения относно противодействието на демографското умиране на българската нация.

Всяка част от трите части на книгата завършва с текст, в който преобладават предложения за противодействие на катастрофата.

Цялостна Система от мерки за противодействие на демографската катастрофа на база дискусиите на семинара е изготвена и с охота ще се предостави на този, който пожелае да се запознае с нея и евентуално да я ползва в социалното управление. Стига да има такъв във властта и въобще.

Да публикуваме самата Система, поне в настоящия контекст на отношение към демографския проблем, който се игнорира и маскира по всякакъв начин в угода на пиара на политическите сили вече толкова години, би изглеждало като излишно нелепо усилие, работа на халост и „празно гонене на вятър” (Екл. 1:14).

Във всички случаи все пак авторите на настоящата книга (участниците в патриотичния семинар) очакват това, което трябва да се очаква от един разсадник.

Въпросът е къде ще попаднат семената?

И дали вече не е твърде късно?

Проф. д-р Петър Иванов

Русе, август 2010 година

Източник: Демографската катастрофа. Сб. – Русе; Изд. Къща „Ахат”, 2010.

seminardemo@abv.bg

http://www.vbox7.com/play:3cd06556

Демографската катастрофа - Google

Saturday, August 21, 2010

The History Of The Internet

Via: MBA Online
http://www.onlinemba.com/blog/internet-history/

Tuesday, August 17, 2010

УНИЩОЖЕНАТА АРХЕОЛОГИЯ И ИНФОРМАЦИЯТА, КОЯТО НИ ОСТАВИ ТЯ II

УНИЩОЖЕНАТА АРХЕОЛОГИЯ И ИНФОРМАЦНИЯТА, КОЯТО НИ ОСТАВИ ТЯ II

Константин Каменов

Интелектуално звено „КОРЕНИ”

Когато завършвах доклада си „УНИЩОЖЕНАТА АРХЕОЛОГИЯ И ИНФОРМАЦНИЯТА, КОЯТО НИ ОСТАВИ ТЯ”, отбелязах, че „...темата не би могла да се изчерпи като фактология дори в раките на цяла конференция...” Надявах се, че някой друг ще продължи след мен, но попадам понякога на отделни споменавания за разрушения и толкоз.

В средата на тази седмица (11.VIII.2010г.) от агората на Пловдив изчезна единият (запапдният като разположение) Императорски надпис. Същия ден старият ми доклад се появи в нови сайтове и форуми вместо мен. Проследявайки нещата дистанцирано, реших да продължа лично с втората част на доклада.

Естсеството на нещата, „подбудили ме отново към живот”, изискваше да започна именно с императорския надпис в Пловдив. Ето какво излезе като материал във вестниците, публикувани и в интернет:

"Предната стена на т. нар. императорски надпис, където са буквите, беше отчупена. Намерихме отломките на земята, след като се стопи снегът. Сезирахме Министерство на културата и по предписание на специалистите паметникът беше прибран за съхранение в Ателието за консервация и реставрация, за да не се потроши съвсем", обясни директорът на Археологическия музей Костадин Кисьов.Вероятно студът е счупил мраморния блок, предполагат археолозите. Кой обаче го е нашарил със спрей, не е ясно.Отчупеният камък, който тежи около половин тон, ще се пази в ателието, докато се намерят пари за реставрация и консервация. Тогава отломката ще бъде върната на мястото й на Одеона и постаментът ще може да се сглоби и изправи отново.
Става дума за мраморния блок в южната част на Римския Одеон, който след последната реставрация остана извън очертанията на театъра. Представлява постамент, върху който е имало статуя на император Комод. Надписът върху него е на старогръцки и показва мястото на една от статуите в колонадата на градското събрание. Този фрагмент е открит при археологически разкопки на Римския форум през 1988 г., а от 1995 г. е обявен за недвижим паметник на културата от национално значение.”

Източник: http://news.plovdiv24.bg/183971.html

Трябва да отбележа изрично, че след като всичко, в днешното ни общство, когато завърши първоначалното разпределение на Държавните пари (периода 1989 -1992г.г.), придоби отново комунистическата си същнсот, а пресата стана най-обслужващата ги машина. Не съзрях един правилен подход от поредица зададени веъпроси на журналиста към директора на Археологическия музей, а само подхвърлена версия към читателя от рода „АЗ ГО ПИТАХ, ТОЙ МИ КАЗА.” Затова и насочих вниманието към по-полезното съждение от анонимния читател, зад което бих се подписал с две ръце като съмишленик:„Тук има доста неточности поднесени от страна на Директора на Археологическия музей в Пловдив. Той нас да не ни взима за малоумници като се опитва да ни пробута толкова елементарна измама. ПЪРВО: Ако предната стена, където са били надписите се е отчупила през зимата (което не е вярно) защо сезират Министерството едва наскоро? ВТОРО: терминът Римски Одеон не биваше изобщо да се използва, защото подобно съоръжение в античната епоха не е съществувало. То бе съградено в съвремието, след като някои ВИСОКОПОСТАВЕНИ пловдивчани получиха за тази измама пари от Солун. ТРЕТО: Градското събрание или по-точно казано Общинския съвет на Античния град е бил на Античания театър, кръдето могат да бъдат прочетени имената на всяака една от филите (кварталите), където са сядали представители на отделните квартали. ЧЕТВЪРТО: Кому бе нужно, щом ще се връща императорския надпис на мястото му, то да бъде покривано с купчини натрошен мрамор, които са различни от тези на специално подготвения, върху който е изписан текста? Е, нека всеки сам си направи извода за себе си!”

(анонимен автор)

Източник:http://news.plovdiv24.bg/183971.html

Преди време, когато водехме епичната си Пловдивска битка на Интелектуално звено „КОРЕНИ” и съидейници, срещу кмета и хората му от АМ-Пловдив и Катедра „История” на ПУ, то им обещах, че ще ги уволня от заеманите им длъжности. Вместо отчет ще отбележа, че до месец август 2010г. само с двама от тях това се е случило, но не съм забравил обещанието си. Тук изрично го отбелязах наново, защото те продължават да унищожават паметта на един от българските градове, както им е угодно и следващия пример, който ще отбележа, насочва отново към тази тема.

През юни 2010г. на ул. „Гладстон”, при разкопаване за водопровод на нова кооперация, бе открита, част от сграда и скелето на кон. Ето първо мнението по откритието на археоложката от местния музей:” ОТКРИХА ИДЕАЛНО ЗАПАЗЕН СКЕЛЕТ НА КОН В РАЗКОПКИ В ПЛОВДИВ

На сензационна находка са се натъкнали археолозите при откритите наскоро останки от сграда от 4-5 век на улица "Гладстон" в Пловдив. В елипсовидна яма с диаметър 1,90 на 70 сантиметра, вкопана в подовото ниво на сградата, е открит скелет на кон. Тепърва ще се тълкува с какво може да бъде свързан, но археолозите са категорични, че той не е попаднал там случайно, а е бил старателно положен.

Конското погребение може да бъде отнесено към края на 5 век. Практика за погребение на коне са имали траките, коментира археологът Жени Танкова. В римската епоха подобна практика не е била наложена и често срещана, затова конкретното поведение ще се търси в по-късните векове, свързани с номадските народи и прабългарите. Скелетът е демонтиран и прибран. Той ще бъде даден за изследване, което ще установи възрастта и пола на животното. (източник: Plovdiv24.bg от 14 Юни 2010)

Ето и моето контра-мнение по въпороса, което по естествен път не намери място във вестниците:” Археологическата находака на ул. „Гладстон” пред N 45, която е станала вследствие на изкопни работи за нов вдопровод, бе разгледана и от Интелектуално звено „КОРЕНИ”. От наблюденията върху терена се вижда, че погребението на коня е ритуално, направено в овална яма, издълбана в помещение на сграда от еленистичната епоха, под специално трамбован под от жълто-зелена глина. По врем на ритуала той е бил обгарян, за което свидетелстват обгорелите органични остатъци от широколистна дървесина. Тази, червена на цвят, ивица покрива ямата, където е погребан коня и върху нея има три успоредно разположени улеи в направление изток-запад.

По сведениаята на работниците, които прокарват водопровода, тъй като не съм видял самия скелет на коня, зощото скелетът му е бил вдигнат от археолозите в деня на откриването (12.06.2010г.), той е бил стегнат с метални пранги (=окови; букаи), чрез които погребението може да бъде определено още по-точно.

Безспорното отнасяне на находаката към еленистичната епоха е вследствие на използвания хоросан, с който са иззидани стените на сградата, защото примесения със счукани керемиди или тухли розов хоросан се използва едва след Христта, а белият, който бе използван за тази вила нямаше подобни примеси и така го отнесохме към предхристиянските градежи на тракийските зидари от нашия град.

Другата безспорна констатрация е, че се касае за вила, защото в периода между V в. пр. Хр и Новата ера Пловдив е бил разделен на квартали, предимно по хълмовете, а междиу тях са съществувли вили на по-заможните жители. Тъй като конят е соларно животно, то най-вероятно извършилите ритуала траки са били почитатели на Бог Аполон, а не на Дионис. От разкопките на пловдивския археолог Димитър Цончев се знае, че на Джендем тепе е бил открит храм на Аполон Кендрисийски, за който споменават и някои антични автори. Днес обаче, почти всички елементи на този храм са бетонирани на върха на споменатия хълм.

Важно е да отбележим и направените от нас измервания на някои от елементите на трите успоредни улея, както и на бермата.

Височина на улеите, измерени по вертикал = 11 см.

Широчина на улеите, в най-високата им част = 17 см.

Широчина на улеите в основата, преди да започне извивката, измерени по начин, указан от Питагор = 8,5 см.

Височина на бермата, измерена по вертикал = 20 см.

Широчина на бермата, в нейната основа = 15 см.

След тези изчисления трябва да завършим, че пътят на българите при завръщането им от Азия към Европа е маркиран от доста, направени от тях валове, които са характерни именно с използването на бермата при външната част на основата на вала и при най-високата част на вала. Повечето от племената на траките също са строели сградите си с берма, която не е характерна за племена приели еленския тип култура. И до днес в България, продължава традицията, най-вече в селата, край новопостроените къщи да се прави и берма.”(К.К.)

Цялостно, археолозите в музея, заемат в момента позиция в защита на унищожаването на древността и този факт говори за безродствеността им. За съжаление и археолозите ни от другите краища на България, в последните години, са на отбелязнаното вече ниво.

На 8.VIII.2001г. реших да откажа поканата на американския учен Балард, отправена ми чрез варненското издателство „Народен Будител”. Идеята бе да се спуснем с българската подводница „Академик” в Черно море” и да изследваме възможността Ноевият потоп да е Черноморският. Бях повлиян от изказванията по медиите на тогавашния директор на НИМ Божидар Димитров, който от 5.VIII започна да внушава, че е открита най-стара пирамида в света. Тя била до ивайловградското село Свирачи и е датирана от IX – VII хил.пр.Хр.

На 17.VIII2001г. стигнах до там придружаван от няколко приятели. Ръководител на разкопките бе представител на Б. Димитров – Гергана Кабакчиева от БАН. След като разгледах съоръжението, формирах мнението си, че то е ритуално, вероятно стъпаловиден, пресечен конус, от Римската епоха –Iв.пр.Хр. – Iв. Предполагах, че най-отгоре е имало храм, чрез който се е почитало соларно Божество. Имайки впредвид, че в по-голямата си част, римляните взаимстват пантеона си от траките, то предполагах, че това е било храм на Аполон. Госпожа Кабакчиева го обяви за антична погребална пирамида. За по-голямо нещатие обаче тя се опитваше по най-нелепия начин да използва разкриването на обекта, според механизираните методи на покойния вече наш, гоям специалист в тази област, Г. Китов. Така бе унищожила почти 1/3 от съоръжението. Представих й се като специалист – учен от ИЗ „КОРЕНИ” и я вкарах в един доста пестелив и остър диспут пред студентите й. Казах й, че ако се беше потрудила да се изучи малко, преди да се уреди в БАН, щеше да знае, че в този район не би могъл да бъде погребан дори управител на провинция, защото нейните мащабни центрове са на друго място. Тя отвърна, че свободата на словото не ми давала право да обърквам хората с драскане на глупости. Първо да се захвана да завърша история, а след това да се опитвам да споря с учен като нея. Отвърнах й, че ако още се счита за учен, горко на студентите, които ръководи, защото с глупавите си съждения, предварително изгаря всякакви наченки на мисъл в обучението им. Пожелах й скоро да се срещнем на открит диспут и след като ми отвърна, че нямам научна степен за да дискутира с мен, бях принуден да завърша с думи от рода, че хората без познания, които са уредени на някакво местенце, из ползват като защита само титлите си, за да прикрият научната празнота в мозъка си.

Интерес предизвиква и продължението на пикантната случка от следващата година (21.VIII.2002г.) със същите „герои”, но вече в ново амплоа. След като пак се представих на Клабакчиева с името си и че съм от „КОРЕНИ”, тя не ме позна, но се сети, че „...някакво момче от нашето звено вече е идвало на могилата. Направих се на учуден, защото никой не бе информирал за подобно нещо, независимо, че са длъжни и не й разкрих, че съм същият, който е бил и предната година. Този път разговорът ни започна по-дрожелюбно, като тя вече ме убеждаваше чрез предходната ми позиция какво предсавлява това съоръжение. Това направи силно впечатление на присъстващите приятели, съппътствали ме и преди това. За съжаление обаче допускаше други научно-фактологични грешки и най-вече се хвалеше, че е професор. Моята позиция относно обекта обаче също бе еволюирала и докато разглеждах как е унищожила вече и тясното стълбище към върха,търсейки, преди това някакъв погребален вход на гробница разбрах, че сегашният ми възглед е доста по-стойсностен. Предполагах, че това е астрономичен център от римскаа античност, но съграден от тряките. Точно от противоположната страна на стълбите (западна посока) , на около метър от градежа бяха открити две колесници и имаше два малки гроба. Единият бе на куче – едно от най-соларните животни при траките, а другият на малко дете, починало от тежко заболяване на костите. Точно от същото бе починало детето на римския аристократ на намираща се по права линия (изток-запад) на разстояние около 1,5 км. вила „АРМИРА”. Изчаках Г. Кабакчиева да отиде на обяд и веднага с приятелите ми измерихме бързо и възможно най-прецизно съоръжението. То бе под формата на десет пръстена, като всеки по-високо разположен бе с по-малко обиколко от предходния. Най-горния единствен бе цяла плоча с дупка по сртедата. Вероятността там да се е поставял репер с височина около 3 м. не бе случайна, защото подобен, обработен от дърво артефакт, студентите – археолози бяха открили предната година. Ето и размерите, след като предварително изясня, че обектът бе направен от варовикови блокове.

Първи най-голям пръстен – обиколка 180м. (0,5м. на 1º или общо 360 º = 1 година) пълен слъночев оборот (по-точно -пълен годишен цикъл на Земята около Слънцето)

Диаметър на втори пръстен = 59,40м. (както отбелязах в началото обаче част от елементите бяха вече унищожени, поради което не мога да претендирам за перфектна точност)

Диаметър на трети пръстен = 58,80м.

Диаметър на четвърти пръстен = 58,20м.

Диаметър на пети пръстен = 57,60м.

Диаметър на шести пръстен = 57м.

Диаметър на седми пръстен = 56,40м.

Диаметър на осми пръстен = 55,80м.

Диаметър на девети пръстен = 55,20м.

Диаметър на плочата (десета по ред) = 54,60м.

Блоковете, от които са сглобени пръстените са с големина 3,20м.+3,40м.+3,60м.+3,80м = 15м.

Ширината на блоковете е 0,30м.

Дебелината на блоковете е 0,20м.

По време на лятното слънцестояне, след изгрева, първите лъчи са опирали на стълбишето. Освен това всеки пръстен имаше шлиц, през който, чрез репера, се е отчитало по сянката на долния пръстен месечно, дневно, часово или сезонно положение.

За функциите на целаият обект обаче ще напиша отделен доклад.

Нататък отново продължаваме с други документирани унищожения на археология, предимно в граид Пловдив.

През 1533 г. гравюра от Пиетер Коек ван Аелст както и анонимна гравюра от 17 в. ни показват южното изложение на Пловдивското трихълмие , което е в основата на тогавашния османски град. По-важното обаче е представените сгради и могилни комплекси, които са доста по на юг в равнината.Това е територията, в която се намира днешния район Южен, наричан от жителите на града Кючук Париж. В съвремието този регион е заселен едва в началото на XXв. Наши поинали вече историографи, както и археолози, преди десетилетия свидетелстваха ,че това място се заселва през античността от периода на Римската експанзия. За това преди години разговарях с едни от най- възрастните жители на града.Техните сведения бяха потвтрдени и от наш съвременник, който е към групата на Пловдивската интелигенция, но засега желае да остане анонимен.Разбирам напълно тази неогова позиция, защото, както отбелязах още в началото на доклда комунистите отново са на власт, но вече „преродени” като бизнесмени.

Само, за да бъде построен един 6 етажен блок на ул.”Братя Бъкстон”, в кра на 70-те и началото на 80-те години на XX в., в протежение на около 70 метра бяха заличени 6 гробници от началото на римската епоха. При изкопите, подготвени за жилищния блок, случайно бяха извадени на Бял свят, запазени в цялостна форма, една римска и 5 куполни (оже би по-ранни) тракийски, ритуални съоръжения. На сензационното откритие не присъстваше археолог,а работата по изграждането на блока продължи с първоначално унищожаване на куполните гробници. Какво ли е имало в тях и край стените им? Никой вече не може да каже, защото заличаването им стана за часове и дори ентусиасти не успяха „да надникнат в сакралния задгробен живот на тракийските ни предци, иззидали последния си дом извънн тройните защитни стени на античния град”. Ще предоставя обаче информация за римската (най-вероятно семейна) гробница, която, поне за „зяпачите”, отново случайно бе открита. Можеше да се чнадникне в нея и отвън. Стените бяха иззидани от квадратни римски тухли. Височина около 1 метър, дължина – 2,80м., ширина – 1м. Не бива да забравяме обаче най-важното. Както на куполните, така и на римската гробници майсторите, почти сигурно, са били от същиснките траки. Единствиената, за която можем да предоставим сведения, нямаше вход, което предполагаше наличието на покривна плоча, от типа на саркофазните. ЛИчеше си, че римляните са повлияни вече от тракийската култура, защото, както и погребалните могилни съоръжения ноа передците ни, те бяха погребали своите мъртви извън гробницата. В нея имаше малка ниша, където забелязахме съдче за изгаряне на специални масла, чрез което при капсулирането на градежа се унищожава кислорода и гробната постройка „се капсулира (или запечатва)”. Това керамично съдче бързо бе „потурчено”. Отвътре стените бяха идеално грундирани и с невероятни стенописи. На първо място бе горният фриз или озвучаването на помещението, както назовават подобни елементи живописците. На тясна ивица бяха изрисувани преплетени растения. Под тях бяха птиците, които свидетелстваха, както формата и материала, за римския характер на съоръжението. Оживопистените представители от орнитологическия вид бяха падпадъците, бекасите и фазаните. Ако намерите един албум със сградите на разкопания античен Помпей, може да видите точно същия тип сгради, но там вече те са с по-големи размери и се представят като жилища, което е доста коректна трактовка на съоръженията им. Накрая ще допълня, че само в Район Южен на Пловдив бяха унищожени десетки подобни от античната Римска и предримска епохи. А всичко това бе сторено с единствената цел да се построи съвременен квартал.

До описаната преди малко (най-вероятно) семейна гробница, за да бъде прокарана нова канализационна система, между 11 и 13 VIII 2010г., бе унищожено погребение от тази епоха. Това се случи отново без да бъде огледано и изследвано от учен – специалист в тази област. Както вече отбелязахме и при траките, и при римската аристокрация, в тези земи са погребвали своитзе мъртви до погребалните си съоръжения.

Отново през 80-те и началото на 90-те години на XX в. в района на Пловдив, където е отбелязана и описана от много учени антична жилищна сграда „Нарцис”, бе открита доста по-стойнсотна и като размери и като вид на мозайката, застроена, от същия период площ. За изясня положението на разглежданото тук в античния Пловдив,ще предоставя следните сведения.Доста важно е преди да отбележа местонахождението, да одчертая важния факт, че сграда „Нарцис” ге само част от прилепени една до друга, няколко изключително ценни антчини постройки. Те бяха открити на изток от Понеделник пазара и ул.”Иван Перперлиев”, на север от пл.”Св. Петка”. Най-добре е обаче да се разгледа квандранта обргаден от улиците „Пулпудев”, „Ген. Скобелев”, „Шейново” и „Цар Георги Тертер”. Навремето инетрес предизвика факта, че сграда се е ползвала поне в четири различни периода, за което свидетелстваха четирите различни мозайки, направени на различно ниво. Най-интерсна бе най-ранната, в центъра на която бе пресъздаден Бог Нептун със своя тризъбец и, според изискванията на традицията, заобиколен с четири делфина. Майстори пловдивчани, на съвременни мозайки, се изказаха като истински специалисти, как е трябвало да бъдат съхранени за времето, всяка една от мозайките. Как да бъдат експонирани. Как да се запази за поколенията истинсакия цвят на използваните в мозайките бои, за да може светът да се възхищават и от тях. Всичко обаче бе натрошено на парчета и събрано в чували. След това бе оставено в никога недовършената сграда, на замисления по онова време МУЗЕЙ НА ТРАКИЙСКОТО ИЗКУСТВО. Тъй като тази година, сградата за този музей бе разрушена, вече никой не може да ви каже къде се съхраняват оастанките от тези пана. Общо в града са разкопани близо 25 мозайки, в съответни жилища, бани, ритуални центрове и др. Днес повечето от тях са унищожени.
В един от най-популярните подлези на Пловдив (Археологически), придобил изпвестността си, както и името си, заради откритата в него археология, освен, че при разкриването му града ни загуби една от най-прекрасните мозайки, намирани някога в България, но... В него бе открита тръба за питейна вода, насочена в посоките юго-изток, северо-запад. Освен, че питейната вода от нея най-вероятно се е спускала от древния квартал Орфида (днес Сахат тепе), по-ценното и важното бе, че от тръбите продължаваше да тече вода, когато се провеждаха разкопките. Специалисти, занимаващи се с химия и екология, направиха изследване на течащатата вода и тя се оказа с по-чисти показатели от днес изполозваната в Пловдив. Вместо това да се превърне за атракция, чрез която да показваме на чужденците каква вода са пиели нашите далечни предци, керамичните тръби бяха унищожени и захвърлени някъде.
Често на днешната частично разрушена, частично експонирана агора се откриваше по някоя нова глава на император. Докато тялото оставаше все едно и също, то в древността, когато императорите в Рим са се сменяли, са били сменяни и главите, като се е махала (без да бъде унищожавана) главата (мраморна пластика) на стария император и се е поставяла тази на новия. Днес, едва ли ще може да видите някоя от тези глави, дори в музея.
Интерс предизвиква и въпросът защо не са експонирани по местата си на форумния комплекс шестте невероятни колони от античността, открити отново, когато се прекарваше безсмисления път под пощата, унищожил доста от разкопките. Мястото, на което те бяха извадени на Бял свят, бе между началото на Пловдивската главна или ул.”Александър Батенберг”, почти до бившата Руска книжарница, а на изток до античната библиотека на тогавашния град. Всяка една от тях бе почти перфектно запазена, а днес или е изхвърлена, или е „укрита” в избата на някое ведомство. Никой от хоратка, които се занимавт с тазхи материя и трябва да знаят нещо за споменатите тук колони, не успя да ми даде, каквото и да било сведение за тях.
Тук ще допълна и едно ведение, което не успя да влезе в първата част. Става въпрос за трикорабната антична базилика на Пловдив, намираща се срещу Католическата църква „Св. Людовик” Откритата в нея мозайка бе на два пласта. Първият извод, който можемс да направим от посочения факт, е че в един период храмът е прекъснал за кратко съществуването си.н Голяма е вероятността това да е станало при нашествието на готите. Бързото възстановяане на базиликата (от императорите Филип Араб или Елагабал), насочва веднага към другият важен анализ – той е заемал важно място в схемата на тогавашната църковна власт. И двете мозайки бяха унищожени едновременно, през времето, когато директор на АМ – Пловдив бе Костадин Кисьов.

Когато се случиха, описаните, преди това унищожения на археологията в Града на тепетата директор на Археологическия музей в Пловдив бе Хр. Джамбов, но тъй като периодът е преди 1989г., то мисля, че вниманието би трябвало да бъде насочено към това, кой е бил най-главният в града от страна на БКП. Обикновено решенията се взимаха в техните кабинети.

(който желае да се запознае с БИБЛИОГРАФИЯТА, към този доклад, може да я намери в отпечатаната брошура;К.К.)

Sunday, August 08, 2010

Електромагнитните лъчения и опасността от тях

Oпастноста от електромагнитните лъчения

От Европейския съюз изискват България да хармонизира стандартите си към т.нар. нейонизиращи лъчения. Това са лъченията от мобилните телефони и от клетъчните централи за мобилни телефони.

За вредите и опасностите от лъчения предупреждават и български експерти. В свой доклад до Министерството на здравеопазването те съобщават за високата степен на риск специално на антените за мобилни телефони. Сред авторите на доклада са проф. Любомир Иванов, доц. Татяна Иванова и доц. Божидар Тулевски от Националния център за опазване на обществено здраве.

Министерството на здравеопазването е издало през 1991 година Наредба 9, която регламентира пределно допустимите нива на електромагнитни полета в населени места. Но отгова до днес антените, накацали по покривите, многократно са се увеличили. Често дистанцията между една и друга антена е твърде малка. В съседна Гърция се спазва изискване монтирането на такива антени да става на не по-малко от 300 метра. Факт е, че бизнесът с мобилни телефони е един от най-бързо развиващите се у нас.

Предлагането на GSM услугите надминава 110 %. Според медици лъчите, излъчвани от телефоните и съответно от базовите станции, са вредни за костната система, като най-уязвими са децата, при които тя още не е изградена. Други смятат, че се вредното въздействие повлиява психическото състояние, а облъчването често води до главоболие. Има и специалисти, които стоят зад тезата, че разговорите по мобилни телефони и облъчването от базовите станции по покривите не влияе негативно върху здравето. Техният железен аргумент е, че клетките се изграждат повече на брой, за да се намалят излъчваните мощности. Тези, които монтират антените признават, че най-засегнати са тези в сградите около клетката. Мощността на излъчването е най-силна на разстояние до 70 м срещу антената.

Именно, защото темата за електромагнитните излъчвания вълнува обществото, един от мобилните оператори Globul създаде информационна брошура, в която се опитва обективно да даде отговори на най-често задаваните въпроси за мобилните телефони. Пределите за безопасно излагане на електромагнитно излъчване са определени от Международната комисия за защита от нейонизиращи излъчвания.

Съществува така наречената Специфична степен на поглъщане. Информация за нея всеки може да намери на своя мобилен апарат. Обикновено тази информация се намира върху лепенката с данни за телефона, залепена под батерията.

Властите във все повече европейски страни започват да обръщат внимание на един ново явление – чувствителността към електромагнитното излъчване. Хората, които страдат от този феномен, търпят вредното въздействие на клетъчните антени и мобилните телефони. До преди време мнозина хора страдаха мълчаливо или в най-добрия случай бяха считани за странници, за които е трудно да се адаптират към съвременния начин на живот.

Днес обаче гласът на онези, които смятат, че са алергични към електромагнитните излъчвания, както и на онези, които се опасяват за здравето си, започва да се взима под внимание. Засега науката не е дала формално обяснение на проблемите им, но властите в редица страни започват да си задават въпроси. Още през 1998 г. ЕС започна финансирането на мащабно проучване по въпроса, озаглавено Interphone, резултатите от което ще бъдат публикувани през тази година.

Привържениците на стриктната регламентация смятат, че изминалите 11 години са прекалено дълъг срок. В Белгия обаче правителството залага на изключителната предпазливост в тази област и мощността на електромагнитните полета беше ограничена доста под допустимите прагове, определени от Световната здравна организация.

Властите в областта около Брюксел решиха да намалят прага на излагане на магнитните полета от 40 V/м на 3 V/м. Според проф. Андре ван дер Ворст, специалист по микровълните, тази предпазливост съвсем не е излишна. Ето как той коментира разпространението на антените: “ Те стават все повече и не е известно дали оказват дългосрочно влияние върху хората. Нищо не ни е известно. Смятам, че въпросът трябва да се разгледа сериозно, а това води до констатацията, че няма научни доказателства за вредното им въздействие.

Засега обаче има доста индикации, които ни карат все пак да бъдем много по-предпазливи. Липсва ни предпазливост...” Според Клодин Льокю, жителка в Брюксел, властите не информират достатъчно населението за това къде какви антени се монтират: “Никой не е информиран, има толкова много антени и никой не знае, че те съществуват, освен живущите наоколо, които ги виждат пред домовете си. Мисля обаче, че много хора въобще не знаят за антените, които се намират на по-малко от 50 м от тях.”

Град Лувен-ла-Ньов (Louvain-la-Neuve) бе първият в Белгия, който създаде кадастър с антените разположение в рамките на общината.

В Германия, проблемите свързани с чувствителността към електромагнитните полета могат да добият сериозни размери, тъй като това е европейската страна с най-много телефони – 100 млн мобилни апарата за население от 82 млн. Сред най-силно изложените на риск се нареждат децата и подрастващите, чийто мозък е много по-слабо защитен от този на възрастните.

Откликвайки на многобройните тревоги от страна на германците и залагайки на предпазливост, още през 2007 правителството отправи предупреждение за евентуалното вредно влияние от продължителното излагане на електромагнитните вълни. Властите в Бавария дори препоръчаха, още през 2006, в училищата да не се използват компютри с безжичен интернет. Само през 2008 г. германците са говорили по мобилни телефони в продължение на 150 млрд. минути...

Ефектите на GSM антените върху здравето
Въз основа на принципа за предпазливост е важно да се избегне поставянето на щафетни антени в близост до жилища и още повече до чувствителни зони като училища, болници, забавачки, старчески домове. Съществуващите антени трябва да бъдат отдалечени на значително разстояние, гарантиращо оптималната сигурност. Прилагането на принципа за предпазливост трябва да се налага всеки път, когато не е дадено доказателство за безвредността на една нова технология. В дадения случай следователно отговорността за доказателството е отстрана на операторите, а не в отстрана на засегнатите граждани.

Асоциация Действие за околната среда

Публиката и медиите имат право да се притесняват. В действителност излагането на мобилен телефон е късо, докато излагането на населенията на антените е хронично излагане (ден и нощ) в далечно поле, с разнообразни и непредвидими колебания на генерираните от антените мощи.

Наблюдавам, че за всички разстояния до 300м от щафетните предаватели, обитателите изразяват значително повече оплаквания от хората, намиращи се отвъд 300м (резултати за публикуване). Върху какви научни референции се основава докладът, за да препоръчва отдалеченост само от 100м между енин предавател и "чувствителните сгради"?

Коментари на Доклада от Г-н Д. Змиру и сътрудници (21 януари 2001) към Главния Директор на Здравето при професор Р. Сантини

Учени от различни страни обсъдиха биологичните и санитарните вероятности на електромагнетичните полета РЧ (радиочистоти). Подписалите участници са съгласни, че биологичните последствия в резултат на излаганията със слаба интензивност, са научно установени.

Симпозиум под название "Mobile Phones and Health" - Виена - 25-28 октомври 1998

Двигателната функция, паметта и вниманието са засегнати при децата в училище при излагане с интензивност от 0,161lW/cм, или 0,78V/м.

Колодвански (1996)

Констатира се значително увеличение на случаите на детска левкемия и на смъртните случаи в следствие от левкемия, свързани с излагането на облъчванията с една интензивност на излагане между 0,2 и 811W/cм, с други думи между 0,87V/м и 5,5V/м.

Хокин (1996 – Сидни)

Доказана е модификацията на пропускаемостта на хемато-енцефаличната бариера, която предпазва мозъка срещу токсините и вредните химически вещества, евентуално намиращи се в кръвта, при SAR в размер до 0,0004W/кг, равняващо се на lllW/cм (или 1,94V/м).

Салфорд (1997)

Интензивностите на излагане би трябвало да бъдат намалени до нива, намиращи се под тези, при които при изследванията не е намерен никакъв вреден ефект сред изложените населения". При положение, че съществуват доклади, даващи сметка за вредни за здравето ефекти при няколко десети микровата на сантиметър, се препоръчва нивата на излагане да бъдат намалени на 10 nanowatt/cм (=0,0111W/cм)

Д-р Г. Дж. Хайланд от университета Уаруик в Англия ;
същевременно професор в Международния Интитут по Биофизика в Неус-Холзхейм в Германия.

Този модулиран сигнал влияе на биологичните сигнали на мозъчната дейност, което се засича при разчитане на електроенцефалограмата (ЕЕГ). Ясно е, че периодичността при ниска чистота има влияние върху биологичните системи. Някои хора се поболяват при мощности под 100 microwatts/м. Малките деца са много чувствителни към тези предаватели, достигащи полеви стойности от 10 микровата/м (или 0,001,uW/cм).

Д-р Лебрехт вон Клитзинг от Департамента за Клинични Изследвания на Медицинския Университет в Луебек

Такова продължително излагане при 3V/м може да представлява опасност за здравето поради този ефект на отваряне на хемато-енцефаличната бариера, позволявайки на нежелателни молекули, ако не и отровни, в кръвта, да се разпространяват в мозъчната тъкан и да се концентрират особено в невроните. Синдромът на микро-вълните се характеризира с различни симптоми като: отпадналост, раздразнителност, главоболия, гадения, анорексия, към които могат да се добавят ефекти сърдечно-съдовата система (брадикардия, тахикардия, висико или ниско кръвно налягане, и пр.), сънливост, безсъници, и пр. Споменати са също и други последствия като смущенията на мозъчната електрическа дейност и качеството на парадоксалния сън, ефекти върху кръвното налягане и канцерогенните рискове.

Д-р Лейф Г. Салфорд от департамента по неврохирургия на Университета в Лунд, Швеция.

Последствията от синдрома на микро-вълните: споменават се трудности за концентрация, кожни реакции (алергии, екзема, псориазис), модификации на кръжното съдържание (високо ниво на лимфоцити), смущения на електроенцефалограмата и засягане на сетивните органи (зрение, слух, обоняние). Професор Сантини препоръчва прилагането на принципа на предпазливост за щафетните мобилни предаватели, така че да се предпазват местните населения. Той заявява, че в близост до щафетните антени обитателите не трябва да бъдат излагани на средна годишна гъстота на мощността по-висока от 0,1~W/cм (което съответства на 0,614V/м). Документ назван
"Трябва да се прилага принципа на предпазливост относно щафетните предаватели на мобилните телефони."

Публикувано през март 2001
Лекарско списание за обща медицина

"Има ясни доказателства, публикувани и достъпни за международната научна общност, че съществуват сериозно вредителни последствия за здравето, в резултат на излагания на микро-вълни, чието средно ниво се намира под 0,1 microwatt/cм. Те са дело както на изследванията върху функционирането на мозъка, така и върху епидемиологични изследвания."

Д-р Нийл Чери. Директор на Лабораторията за климатологични изследвания на Линкълн Юнивърсити в Нова-Зеландия.

Д-р Хайланд заключава, че настоящите норми за сигурност въобще не са в състояние да доставят каквото и да е било предпазване срещу фините, но вредни последствия, които споменава. Тези норми не са способни "да вземат пред вид най-значителния факт от всички: 'живият' характер на облъчения организъм"

Документ "Херцови вълни: заплахата се изяснява"
осъществен за Теслабел през 1999

Научни доказателства за опасността за здравето от мобилната телеком: 'докладът БИОИНИЦИАТИВА'
Докладът (600 стр.), публикуван от БИОИНИТИАТИВЕ ЪОРКИНГ ГРОУП, доказва заплахата за здравето от емисиите "тип мобилна телефония" (мобилни телефони, антени-предаватели, вълни на безжичен интернет Wifi, Wimax, bluetooth, безжични телефони DECT...).

Всичките участвали учени са световни светила в определения бранш, третиращ за ефектите на различните видове електромагнитни полета върху всички видове живи организми.
Членовете на Организационния Комитет и трима от подписалите са членове на широко репутираната BIOELECTROMAGNETICS SOCIETY.

Този Доклад БИОИНИЦИАТИВА (31/08/2007) е валидиран от висша еверопейска инстанция: Европейската Агенция за Околната среда

Този обобщаващ доклад прави преглед на повече от 1500 публикувани проучвания. Той се явява премиера по темата, защото е съставен под егидата на думата ДОКАЗАТЕЛСТВО. От научно естество, разбира се.

Присъдата на свободната наука, без финансова или обществена обвързаност, е категорична.
НА НАУЧНО НИВО ДЕБАТЪТ Е ПРИКЛЮЧЕН.
ТОКСИЧНОСТТА на мобилната телефония Е УСТАНОВЕН ФАКТ.

Разчленение на доклада
Техническа бележка за емисиите, чийто последствия са разгледани в доклада:

Лъченията (или емисиите) на мобилна телефония притежават тройна структура.
- Хиперчистота, наречена носеща
- модулации в крайно ниски чистоти за носените сигнали
- хаотична мултипулсация.

Всяка структура има своята специфична токсичност, като най-вредната е мултипулсацията.
Излъчванията UMTS – WIFI – WIMAX – BLUETOOTH – DECT - са от същото структурно семейство като мобилната телефония. Токсичностите са от същото естество.
Като цяло можем да ги наричаме лъчения ТМТ - Тип Мобилна Телефония.

Начало на доклада - Представяне на проблематиката
Т. 4 - Доказателства за неадекватността на нормите
Т. 5 - Доказателства за генетичните ефекти
Т. 6 - Доказателства за генотоксичните ефекти и генетичните поражения
Т. 7 - Доказателства за ефектите върху протеините на стреса
Т. 8 - Доказателства за ефектите върху имунната система
Т. 9 - Доказателства за ефектите върху неврологията и поведението
Т. 10 - Доказателства за произхода на тумор на мозъка и на акустичните невриноми
Т. 11 - Доказателства за произхода на рака при децата - левкемия
Т. 12 - Доказателства за произвеждането на мелатонин, за болестта на алчаймер и за рака на гърдата
Т. 13 - Доказателства за призхода на рака на гърдата
Т. 14 - Доказателства за произхода на нарушения в мембранните регулации
Т. 15 - Доказателства основани на медицинските терапии
Т. 16 - Принципът на предпазливост
Т. 17 - Ключ на научните доказателства

http://www.bioinitiative.org/report/index.htm

Поради окончателното потвърждение на токсичността, чрез НАУЧНИ ДОКАЗАТЕЛСТВА, произтичащо от този документ, ние ви подканваме да се погрижите за максимално широкото му разпространение и в частност, изпращайки го на всички позвати от вас обществени организации, най-вече на местно ниво. Без да пропускате прокурорите на различните съдилища във вашите околноности.

Няколко предпазни мерки и насоки:

- намалете изпозването na TMT до минимум, заместете с уличен или домашен телефон с жица
- използвайте слушалка-микрофон с жица
- не го носете по джобове на дрехите
- оставяйте го на разстояние по възможност
- избягвайте използване в кола, асансьор или транспорт (ефект на фарадеева клетка - необходимо е много по-силно излъчване и голяма част от него остава в затвореното металически пространство, което е опасно и за околните - "пасивно облъчване"), използвайте само при добър сигнал
- по възможност не давайте такова чудо на децата

- антените-предаватели не трябва да са в близост до учебни и здравни заведения, жилищни сгради...

- изключете опцията за безжичен интернет и използвайте добрият стар кабел, поне засега.

http://gsminfinity.com/index.php?action=printpage;topic=954.0

The World 2 Come