УНИЩОЖЕНАТА АРХЕОЛОГИЯ И ИНФОРМАЦИЯТА, КОЯТО НИ ОСТАВИ ТЯ II

УНИЩОЖЕНАТА АРХЕОЛОГИЯ И ИНФОРМАЦНИЯТА, КОЯТО НИ ОСТАВИ ТЯ II

Константин Каменов

Интелектуално звено „КОРЕНИ”

Когато завършвах доклада си „УНИЩОЖЕНАТА АРХЕОЛОГИЯ И ИНФОРМАЦНИЯТА, КОЯТО НИ ОСТАВИ ТЯ”, отбелязах, че „...темата не би могла да се изчерпи като фактология дори в раките на цяла конференция...” Надявах се, че някой друг ще продължи след мен, но попадам понякога на отделни споменавания за разрушения и толкоз.

В средата на тази седмица (11.VIII.2010г.) от агората на Пловдив изчезна единият (запапдният като разположение) Императорски надпис. Същия ден старият ми доклад се появи в нови сайтове и форуми вместо мен. Проследявайки нещата дистанцирано, реших да продължа лично с втората част на доклада.

Естсеството на нещата, „подбудили ме отново към живот”, изискваше да започна именно с императорския надпис в Пловдив. Ето какво излезе като материал във вестниците, публикувани и в интернет:

"Предната стена на т. нар. императорски надпис, където са буквите, беше отчупена. Намерихме отломките на земята, след като се стопи снегът. Сезирахме Министерство на културата и по предписание на специалистите паметникът беше прибран за съхранение в Ателието за консервация и реставрация, за да не се потроши съвсем", обясни директорът на Археологическия музей Костадин Кисьов.Вероятно студът е счупил мраморния блок, предполагат археолозите. Кой обаче го е нашарил със спрей, не е ясно.Отчупеният камък, който тежи около половин тон, ще се пази в ателието, докато се намерят пари за реставрация и консервация. Тогава отломката ще бъде върната на мястото й на Одеона и постаментът ще може да се сглоби и изправи отново.
Става дума за мраморния блок в южната част на Римския Одеон, който след последната реставрация остана извън очертанията на театъра. Представлява постамент, върху който е имало статуя на император Комод. Надписът върху него е на старогръцки и показва мястото на една от статуите в колонадата на градското събрание. Този фрагмент е открит при археологически разкопки на Римския форум през 1988 г., а от 1995 г. е обявен за недвижим паметник на културата от национално значение.”

Източник: http://news.plovdiv24.bg/183971.html

Трябва да отбележа изрично, че след като всичко, в днешното ни общство, когато завърши първоначалното разпределение на Държавните пари (периода 1989 -1992г.г.), придоби отново комунистическата си същнсот, а пресата стана най-обслужващата ги машина. Не съзрях един правилен подход от поредица зададени веъпроси на журналиста към директора на Археологическия музей, а само подхвърлена версия към читателя от рода „АЗ ГО ПИТАХ, ТОЙ МИ КАЗА.” Затова и насочих вниманието към по-полезното съждение от анонимния читател, зад което бих се подписал с две ръце като съмишленик:„Тук има доста неточности поднесени от страна на Директора на Археологическия музей в Пловдив. Той нас да не ни взима за малоумници като се опитва да ни пробута толкова елементарна измама. ПЪРВО: Ако предната стена, където са били надписите се е отчупила през зимата (което не е вярно) защо сезират Министерството едва наскоро? ВТОРО: терминът Римски Одеон не биваше изобщо да се използва, защото подобно съоръжение в античната епоха не е съществувало. То бе съградено в съвремието, след като някои ВИСОКОПОСТАВЕНИ пловдивчани получиха за тази измама пари от Солун. ТРЕТО: Градското събрание или по-точно казано Общинския съвет на Античния град е бил на Античания театър, кръдето могат да бъдат прочетени имената на всяака една от филите (кварталите), където са сядали представители на отделните квартали. ЧЕТВЪРТО: Кому бе нужно, щом ще се връща императорския надпис на мястото му, то да бъде покривано с купчини натрошен мрамор, които са различни от тези на специално подготвения, върху който е изписан текста? Е, нека всеки сам си направи извода за себе си!”

(анонимен автор)

Източник:http://news.plovdiv24.bg/183971.html

Преди време, когато водехме епичната си Пловдивска битка на Интелектуално звено „КОРЕНИ” и съидейници, срещу кмета и хората му от АМ-Пловдив и Катедра „История” на ПУ, то им обещах, че ще ги уволня от заеманите им длъжности. Вместо отчет ще отбележа, че до месец август 2010г. само с двама от тях това се е случило, но не съм забравил обещанието си. Тук изрично го отбелязах наново, защото те продължават да унищожават паметта на един от българските градове, както им е угодно и следващия пример, който ще отбележа, насочва отново към тази тема.

През юни 2010г. на ул. „Гладстон”, при разкопаване за водопровод на нова кооперация, бе открита, част от сграда и скелето на кон. Ето първо мнението по откритието на археоложката от местния музей:” ОТКРИХА ИДЕАЛНО ЗАПАЗЕН СКЕЛЕТ НА КОН В РАЗКОПКИ В ПЛОВДИВ

На сензационна находка са се натъкнали археолозите при откритите наскоро останки от сграда от 4-5 век на улица "Гладстон" в Пловдив. В елипсовидна яма с диаметър 1,90 на 70 сантиметра, вкопана в подовото ниво на сградата, е открит скелет на кон. Тепърва ще се тълкува с какво може да бъде свързан, но археолозите са категорични, че той не е попаднал там случайно, а е бил старателно положен.

Конското погребение може да бъде отнесено към края на 5 век. Практика за погребение на коне са имали траките, коментира археологът Жени Танкова. В римската епоха подобна практика не е била наложена и често срещана, затова конкретното поведение ще се търси в по-късните векове, свързани с номадските народи и прабългарите. Скелетът е демонтиран и прибран. Той ще бъде даден за изследване, което ще установи възрастта и пола на животното. (източник: Plovdiv24.bg от 14 Юни 2010)

Ето и моето контра-мнение по въпороса, което по естествен път не намери място във вестниците:” Археологическата находака на ул. „Гладстон” пред N 45, която е станала вследствие на изкопни работи за нов вдопровод, бе разгледана и от Интелектуално звено „КОРЕНИ”. От наблюденията върху терена се вижда, че погребението на коня е ритуално, направено в овална яма, издълбана в помещение на сграда от еленистичната епоха, под специално трамбован под от жълто-зелена глина. По врем на ритуала той е бил обгарян, за което свидетелстват обгорелите органични остатъци от широколистна дървесина. Тази, червена на цвят, ивица покрива ямата, където е погребан коня и върху нея има три успоредно разположени улеи в направление изток-запад.

По сведениаята на работниците, които прокарват водопровода, тъй като не съм видял самия скелет на коня, зощото скелетът му е бил вдигнат от археолозите в деня на откриването (12.06.2010г.), той е бил стегнат с метални пранги (=окови; букаи), чрез които погребението може да бъде определено още по-точно.

Безспорното отнасяне на находаката към еленистичната епоха е вследствие на използвания хоросан, с който са иззидани стените на сградата, защото примесения със счукани керемиди или тухли розов хоросан се използва едва след Христта, а белият, който бе използван за тази вила нямаше подобни примеси и така го отнесохме към предхристиянските градежи на тракийските зидари от нашия град.

Другата безспорна констатрация е, че се касае за вила, защото в периода между V в. пр. Хр и Новата ера Пловдив е бил разделен на квартали, предимно по хълмовете, а междиу тях са съществувли вили на по-заможните жители. Тъй като конят е соларно животно, то най-вероятно извършилите ритуала траки са били почитатели на Бог Аполон, а не на Дионис. От разкопките на пловдивския археолог Димитър Цончев се знае, че на Джендем тепе е бил открит храм на Аполон Кендрисийски, за който споменават и някои антични автори. Днес обаче, почти всички елементи на този храм са бетонирани на върха на споменатия хълм.

Важно е да отбележим и направените от нас измервания на някои от елементите на трите успоредни улея, както и на бермата.

Височина на улеите, измерени по вертикал = 11 см.

Широчина на улеите, в най-високата им част = 17 см.

Широчина на улеите в основата, преди да започне извивката, измерени по начин, указан от Питагор = 8,5 см.

Височина на бермата, измерена по вертикал = 20 см.

Широчина на бермата, в нейната основа = 15 см.

След тези изчисления трябва да завършим, че пътят на българите при завръщането им от Азия към Европа е маркиран от доста, направени от тях валове, които са характерни именно с използването на бермата при външната част на основата на вала и при най-високата част на вала. Повечето от племената на траките също са строели сградите си с берма, която не е характерна за племена приели еленския тип култура. И до днес в България, продължава традицията, най-вече в селата, край новопостроените къщи да се прави и берма.”(К.К.)

Цялостно, археолозите в музея, заемат в момента позиция в защита на унищожаването на древността и този факт говори за безродствеността им. За съжаление и археолозите ни от другите краища на България, в последните години, са на отбелязнаното вече ниво.

На 8.VIII.2001г. реших да откажа поканата на американския учен Балард, отправена ми чрез варненското издателство „Народен Будител”. Идеята бе да се спуснем с българската подводница „Академик” в Черно море” и да изследваме възможността Ноевият потоп да е Черноморският. Бях повлиян от изказванията по медиите на тогавашния директор на НИМ Божидар Димитров, който от 5.VIII започна да внушава, че е открита най-стара пирамида в света. Тя била до ивайловградското село Свирачи и е датирана от IX – VII хил.пр.Хр.

На 17.VIII2001г. стигнах до там придружаван от няколко приятели. Ръководител на разкопките бе представител на Б. Димитров – Гергана Кабакчиева от БАН. След като разгледах съоръжението, формирах мнението си, че то е ритуално, вероятно стъпаловиден, пресечен конус, от Римската епоха –Iв.пр.Хр. – Iв. Предполагах, че най-отгоре е имало храм, чрез който се е почитало соларно Божество. Имайки впредвид, че в по-голямата си част, римляните взаимстват пантеона си от траките, то предполагах, че това е било храм на Аполон. Госпожа Кабакчиева го обяви за антична погребална пирамида. За по-голямо нещатие обаче тя се опитваше по най-нелепия начин да използва разкриването на обекта, според механизираните методи на покойния вече наш, гоям специалист в тази област, Г. Китов. Така бе унищожила почти 1/3 от съоръжението. Представих й се като специалист – учен от ИЗ „КОРЕНИ” и я вкарах в един доста пестелив и остър диспут пред студентите й. Казах й, че ако се беше потрудила да се изучи малко, преди да се уреди в БАН, щеше да знае, че в този район не би могъл да бъде погребан дори управител на провинция, защото нейните мащабни центрове са на друго място. Тя отвърна, че свободата на словото не ми давала право да обърквам хората с драскане на глупости. Първо да се захвана да завърша история, а след това да се опитвам да споря с учен като нея. Отвърнах й, че ако още се счита за учен, горко на студентите, които ръководи, защото с глупавите си съждения, предварително изгаря всякакви наченки на мисъл в обучението им. Пожелах й скоро да се срещнем на открит диспут и след като ми отвърна, че нямам научна степен за да дискутира с мен, бях принуден да завърша с думи от рода, че хората без познания, които са уредени на някакво местенце, из ползват като защита само титлите си, за да прикрият научната празнота в мозъка си.

Интерес предизвиква и продължението на пикантната случка от следващата година (21.VIII.2002г.) със същите „герои”, но вече в ново амплоа. След като пак се представих на Клабакчиева с името си и че съм от „КОРЕНИ”, тя не ме позна, но се сети, че „...някакво момче от нашето звено вече е идвало на могилата. Направих се на учуден, защото никой не бе информирал за подобно нещо, независимо, че са длъжни и не й разкрих, че съм същият, който е бил и предната година. Този път разговорът ни започна по-дрожелюбно, като тя вече ме убеждаваше чрез предходната ми позиция какво предсавлява това съоръжение. Това направи силно впечатление на присъстващите приятели, съппътствали ме и преди това. За съжаление обаче допускаше други научно-фактологични грешки и най-вече се хвалеше, че е професор. Моята позиция относно обекта обаче също бе еволюирала и докато разглеждах как е унищожила вече и тясното стълбище към върха,търсейки, преди това някакъв погребален вход на гробница разбрах, че сегашният ми възглед е доста по-стойсностен. Предполагах, че това е астрономичен център от римскаа античност, но съграден от тряките. Точно от противоположната страна на стълбите (западна посока) , на около метър от градежа бяха открити две колесници и имаше два малки гроба. Единият бе на куче – едно от най-соларните животни при траките, а другият на малко дете, починало от тежко заболяване на костите. Точно от същото бе починало детето на римския аристократ на намираща се по права линия (изток-запад) на разстояние около 1,5 км. вила „АРМИРА”. Изчаках Г. Кабакчиева да отиде на обяд и веднага с приятелите ми измерихме бързо и възможно най-прецизно съоръжението. То бе под формата на десет пръстена, като всеки по-високо разположен бе с по-малко обиколко от предходния. Най-горния единствен бе цяла плоча с дупка по сртедата. Вероятността там да се е поставял репер с височина около 3 м. не бе случайна, защото подобен, обработен от дърво артефакт, студентите – археолози бяха открили предната година. Ето и размерите, след като предварително изясня, че обектът бе направен от варовикови блокове.

Първи най-голям пръстен – обиколка 180м. (0,5м. на 1º или общо 360 º = 1 година) пълен слъночев оборот (по-точно -пълен годишен цикъл на Земята около Слънцето)

Диаметър на втори пръстен = 59,40м. (както отбелязах в началото обаче част от елементите бяха вече унищожени, поради което не мога да претендирам за перфектна точност)

Диаметър на трети пръстен = 58,80м.

Диаметър на четвърти пръстен = 58,20м.

Диаметър на пети пръстен = 57,60м.

Диаметър на шести пръстен = 57м.

Диаметър на седми пръстен = 56,40м.

Диаметър на осми пръстен = 55,80м.

Диаметър на девети пръстен = 55,20м.

Диаметър на плочата (десета по ред) = 54,60м.

Блоковете, от които са сглобени пръстените са с големина 3,20м.+3,40м.+3,60м.+3,80м = 15м.

Ширината на блоковете е 0,30м.

Дебелината на блоковете е 0,20м.

По време на лятното слънцестояне, след изгрева, първите лъчи са опирали на стълбишето. Освен това всеки пръстен имаше шлиц, през който, чрез репера, се е отчитало по сянката на долния пръстен месечно, дневно, часово или сезонно положение.

За функциите на целаият обект обаче ще напиша отделен доклад.

Нататък отново продължаваме с други документирани унищожения на археология, предимно в граид Пловдив.

През 1533 г. гравюра от Пиетер Коек ван Аелст както и анонимна гравюра от 17 в. ни показват южното изложение на Пловдивското трихълмие , което е в основата на тогавашния османски град. По-важното обаче е представените сгради и могилни комплекси, които са доста по на юг в равнината.Това е територията, в която се намира днешния район Южен, наричан от жителите на града Кючук Париж. В съвремието този регион е заселен едва в началото на XXв. Наши поинали вече историографи, както и археолози, преди десетилетия свидетелстваха ,че това място се заселва през античността от периода на Римската експанзия. За това преди години разговарях с едни от най- възрастните жители на града.Техните сведения бяха потвтрдени и от наш съвременник, който е към групата на Пловдивската интелигенция, но засега желае да остане анонимен.Разбирам напълно тази неогова позиция, защото, както отбелязах още в началото на доклда комунистите отново са на власт, но вече „преродени” като бизнесмени.

1. Само, за да бъде построен един 6 етажен блок на ул.”Братя Бъкстон”, в кра на 70-те и началото на 80-те години на XX в., в протежение на около 70 метра бяха заличени 6 гробници от началото на римската епоха. При изкопите, подготвени за жилищния блок, случайно бяха извадени на Бял свят, запазени в цялостна форма, една римска и 5 куполни (оже би по-ранни) тракийски, ритуални съоръжения. На сензационното откритие не присъстваше археолог,а работата по изграждането на блока продължи с първоначално унищожаване на куполните гробници. Какво ли е имало в тях и край стените им? Никой вече не може да каже, защото заличаването им стана за часове и дори ентусиасти не успяха „да надникнат в сакралния задгробен живот на тракийските ни предци, иззидали последния си дом извънн тройните защитни стени на античния град”. Ще предоставя обаче информация за римската (най-вероятно семейна) гробница, която, поне за „зяпачите”, отново случайно бе открита. Можеше да се чнадникне в нея и отвън. Стените бяха иззидани от квадратни римски тухли. Височина около 1 метър, дължина – 2,80м., ширина – 1м. Не бива да забравяме обаче най-важното. Както на куполните, така и на римската гробници майсторите, почти сигурно, са били от същиснките траки. Единствиената, за която можем да предоставим сведения, нямаше вход, което предполагаше наличието на покривна плоча, от типа на саркофазните. ЛИчеше си, че римляните са повлияни вече от тракийската култура, защото, както и погребалните могилни съоръжения ноа передците ни, те бяха погребали своите мъртви извън гробницата. В нея имаше малка ниша, където забелязахме съдче за изгаряне на специални масла, чрез което при капсулирането на градежа се унищожава кислорода и гробната постройка „се капсулира (или запечатва)”. Това керамично съдче бързо бе „потурчено”. Отвътре стените бяха идеално грундирани и с невероятни стенописи. На първо място бе горният фриз или озвучаването на помещението, както назовават подобни елементи живописците. На тясна ивица бяха изрисувани преплетени растения. Под тях бяха птиците, които свидетелстваха, както формата и материала, за римския характер на съоръжението. Оживопистените представители от орнитологическия вид бяха падпадъците, бекасите и фазаните. Ако намерите един албум със сградите на разкопания античен Помпей, може да видите точно същия тип сгради, но там вече те са с по-големи размери и се представят като жилища, което е доста коректна трактовка на съоръженията им. Накрая ще допълня, че само в Район Южен на Пловдив бяха унищожени десетки подобни от античната Римска и предримска епохи. А всичко това бе сторено с единствената цел да се построи съвременен квартал.

До описаната преди малко (най-вероятно) семейна гробница, за да бъде прокарана нова канализационна система, между 11 и 13 VIII 2010г., бе унищожено погребение от тази епоха. Това се случи отново без да бъде огледано и изследвано от учен – специалист в тази област. Както вече отбелязахме и при траките, и при римската аристокрация, в тези земи са погребвали своитзе мъртви до погребалните си съоръжения.

2. Отново през 80-те и началото на 90-те години на XX в. в района на Пловдив, където е отбелязана и описана от много учени антична жилищна сграда „Нарцис”, бе открита доста по-стойнсотна и като размери и като вид на мозайката, застроена, от същия период площ. За изясня положението на разглежданото тук в античния Пловдив,ще предоставя следните сведения.Доста важно е преди да отбележа местонахождението, да одчертая важния факт, че сграда „Нарцис” ге само част от прилепени една до друга, няколко изключително ценни антчини постройки. Те бяха открити на изток от Понеделник пазара и ул.”Иван Перперлиев”, на север от пл.”Св. Петка”. Най-добре е обаче да се разгледа квандранта обргаден от улиците „Пулпудев”, „Ген. Скобелев”, „Шейново” и „Цар Георги Тертер”. Навремето инетрес предизвика факта, че сграда се е ползвала поне в четири различни периода, за което свидетелстваха четирите различни мозайки, направени на различно ниво. Най-интерсна бе най-ранната, в центъра на която бе пресъздаден Бог Нептун със своя тризъбец и, според изискванията на традицията, заобиколен с четири делфина. Майстори пловдивчани, на съвременни мозайки, се изказаха като истински специалисти, как е трябвало да бъдат съхранени за времето, всяка една от мозайките. Как да бъдат експонирани. Как да се запази за поколенията истинсакия цвят на използваните в мозайките бои, за да може светът да се възхищават и от тях. Всичко обаче бе натрошено на парчета и събрано в чували. След това бе оставено в никога недовършената сграда, на замисления по онова време МУЗЕЙ НА ТРАКИЙСКОТО ИЗКУСТВО. Тъй като тази година, сградата за този музей бе разрушена, вече никой не може да ви каже къде се съхраняват оастанките от тези пана. Общо в града са разкопани близо 25 мозайки, в съответни жилища, бани, ритуални центрове и др. Днес повечето от тях са унищожени.

3. В един от най-популярните подлези на Пловдив (Археологически), придобил изпвестността си, както и името си, заради откритата в него археология, освен, че при разкриването му града ни загуби една от най-прекрасните мозайки, намирани някога в България, но... В него бе открита тръба за питейна вода, насочена в посоките юго-изток, северо-запад. Освен, че питейната вода от нея най-вероятно се е спускала от древния квартал Орфида (днес Сахат тепе), по-ценното и важното бе, че от тръбите продължаваше да тече вода, когато се провеждаха разкопките. Специалисти, занимаващи се с химия и екология, направиха изследване на течащатата вода и тя се оказа с по-чисти показатели от днес изполозваната в Пловдив. Вместо това да се превърне за атракция, чрез която да показваме на чужденците каква вода са пиели нашите далечни предци, керамичните тръби бяха унищожени и захвърлени някъде.

4. Често на днешната частично разрушена, частично експонирана агора се откриваше по някоя нова глава на император. Докато тялото оставаше все едно и също, то в древността, когато императорите в Рим са се сменяли, са били сменяни и главите, като се е махала (без да бъде унищожавана) главата (мраморна пластика) на стария император и се е поставяла тази на новия. Днес, едва ли ще може да видите някоя от тези глави, дори в музея.

5. Интерс предизвиква и въпросът защо не са експонирани по местата си на форумния комплекс шестте невероятни колони от античността, открити отново, когато се прекарваше безсмисления път под пощата, унищожил доста от разкопките. Мястото, на което те бяха извадени на Бял свят, бе между началото на Пловдивската главна или ул.”Александър Батенберг”, почти до бившата Руска книжарница, а на изток до античната библиотека на тогавашния град. Всяка една от тях бе почти перфектно запазена, а днес или е изхвърлена, или е „укрита” в избата на някое ведомство. Никой от хоратка, които се занимавт с тазхи материя и трябва да знаят нещо за споменатите тук колони, не успя да ми даде, каквото и да било сведение за тях.

6. Тук ще допълна и едно ведение, което не успя да влезе в първата част. Става въпрос за трикорабната антична базилика на Пловдив, намираща се срещу Католическата църква „Св. Людовик” Откритата в нея мозайка бе на два пласта. Първият извод, който можемс да направим от посочения факт, е че в един период храмът е прекъснал за кратко съществуването си.н Голяма е вероятността това да е станало при нашествието на готите. Бързото възстановяане на базиликата (от императорите Филип Араб или Елагабал), насочва веднага към другият важен анализ – той е заемал важно място в схемата на тогавашната църковна власт. И двете мозайки бяха унищожени едновременно, през времето, когато директор на АМ – Пловдив бе Костадин Кисьов.

Когато се случиха, описаните, преди това унищожения на археологията в Града на тепетата директор на Археологическия музей в Пловдив бе Хр. Джамбов, но тъй като периодът е преди 1989г., то мисля, че вниманието би трябвало да бъде насочено към това, кой е бил най-главният в града от страна на БКП. Обикновено решенията се взимаха в техните кабинети.

(който желае да се запознае с БИБЛИОГРАФИЯТА, към този доклад, може да я намери в отпечатаната брошура;К.К.)