Wednesday, September 29, 2010

ДУШАТА НА СЕЛО ПИПЕРКОВО

Йордан сред природата със семейството и майка си

Видяна през живота на българина Йордан Павлов

Когато стигнем до въпрос, който засяга българската
народопсихология, веднага правя асоциация с трудовете на Ив. Хаджийски, М. Семов и Цв.
Тодоров.

Но в настоящия материал извършвам една по-особена
разработка. Основният въпрос в нея е КАК СЕ ПОЯВЯВАТ ТИТАНИ НА ДУХА В БЪЛГАРИЯ?
При разглеждането му обаче ще започна с най-важната констатация от
изследването.

За да се стигне до възможността да се появят подобни личности, между които на първо място изпъкват имената на Паисий Хилендарски, Г.С.Раковски, Хр. Ботев, З.Стоянов, е необходимо преди това да се е извисила една по-голяма плеяда. Тя, по правило, е известна на по-тесен кръг от хора, предимно учени.Между тях могат да се изброят имена като Йеросхимонах Спиридон, поп Минчо Кънчев, Лука Касъров, Драган Манчов, Маньо Стоянов, П. Маринов и др., и др.

Независимо, че съм се занимавал с делото на повечето от тях, нещо сякаш все ми убягваше при това изследване, чиято тема предварително си бях набелязал.

Напоследък се появиха доста краеведски, родови и етнографски изследвания на ентусиасти и... специалисти. Едно от тях обаче, сякаш буквално ми посочи отговора - „Село Пиперково Русенско” от Светланда Рашкова, а пасажът, който ми достави духовно удовлетворение за дългогодишните ми търсения, бе откъс от автора за нейния баща:



Тази книга посвещавам на баща си ЙОРДАН ПАНАЙОТОВ ПАВЛОВ, който в последните дни от живота си написа: “Много хора обичат обич за обич, а аз един път обичам дори вече и да не ме обичат никога. Материалната цел за мен в живота не е била никог...а първа цел за постигане. Аз исках да бъда полезен на обществото с цялата си душа и сърце, с цялото си човеколюбие и омраза към завистта, мошеничеството, кариеризма, егоизма, самолюбието и други подобни пороци намиращи се в съвременното човечество. Обичам те семейство над всичко мило и скъпо, но най-обичам нашата мила Родина, а после теб жено и скъпи рожби. Знам, кратък е живота земен”.

По-нататъшните ми разсъждения върху тази невероятна личност, се базират и на фактологията, предоставена ми от дъщеря му на поставените й от мен въпроси. Този българин е именно един от споменатото множество, което е моделирано буквално от ср...едата и времето, сред които живее. Селото, както се разбира и от заглавието на книгата е Пиперково, община Ценово, Русенско. Времето е средата на XX век.

Всяка една българска махала, селце или градец, за период от някакви си 30 до 50 години, избират своята „черна овчица” и тя се превръща в емблемата им пред останалия свят. Бих казал, че тези символи, както и други, от по-големите градове, са грунда върху платното на българската народностна душа (както би се изразил един художник). След тях се пръква плеядата, а като връх на „айсберга” са титаните.

За подобни хора е невероятно красиво да се пише. Всеки един детайл от житейския им път е самобитен, а понякога тъй неповторим, че не се среща аналог дори сред Духове на мисълта от световна величина.
Та ето и „ИСТОРИЯТА ВО КРАТЦЕ О ПИПЕРКОВСК...ИЙ МОНѪЖЪ ДОСТОЙЫЙ И НАРИЦАЕМЫЙ ЙОРДАН ПАВЛОВ”:

Роден на 19.I.1931г., той е потомък на двата големи рода в селото – Паулюути (Павлови по бащина линия) и Минюути (Миневи, по майчина). Още с пръкването си на този свят, неговият живот е обвързан с доста древен български обичай. Ще го представя чрез Пиперковския етнографски вариант, така, както ми го е разказала дъщеря му Светланда Рашкова. В този регион случилото се е познато като ритуал за „оцеляването”. Предните три деца на родителите му са момичета и всички умират при раждането или още в детска възраст. По тази причина, стремейки се да запазят живота му, още при появата му на Бял свят, майката и бащата запалват свещ на главата му. „Оставят” го на кръстопът, а който пръв го намери му става кръстник, като трябва да го облече в избрани от него дрехи и го върне на родителите. И тъй като при извършването на този паметен за живота му ритуал е било Йорданов ден, той бил кръстен Йордан.

И друго важно събитие също изиграва роля в развитието още от невръстните му години. Случило се така, че етървата на баща му починала и петте й деца останали сирачета. Родителите му ги отглеждат като свои, заедно с Данчо и по-малката му сест...ра Живка. Сред тях неговата интелигентност изпъква и по-късно той е изпратен да завърши гимназия в Свищов. Тази възможност се открива пред него и благодарение материалното състояние на баща му. От сведенията на дъщеря му:”.. дядо ми е имал – кръчма, бозаджийница, казан, 200декара земя, 200 глави овце, гора и е давал две стаи от къщата, като квартира, а в селото през войната са преминавали и немски и руски войници. От немските имаме семейна реликва сребърна монета от 2 райхс марки с ликът на Хинденбург.”

Най-атрактивните спомени за Йордан Павлов от времето му като ученик, са как често се е прибирал пеша от Свищов до Пиперково, за да участва във футболните срещи на отбора от селото. През целия път е ходил бос, носейки гуминките си на рамо, за да не се изтъркат.

След години завършва и учителския институт в Кюстендил със специалност начален учител. Именно като истински просвещенец в селото името му е „разнасяно” и до днес. Преди да започне с тази си професия, трябва да отбележа друга, доста интересн...а случка от живота му. Ще я разкажа чрез думите на дъщеря му:”... трябвало да отбие военната си служба. В тях времена момчетата служели 3 години.Пратили го в Свиленград. Още неположил клетва е участвал в истинско сражение. Политически спор между България и Гърция за острови в река Марица е трябвало да бъде разрешен с военни действия. Младите войници положили клетва за вярност към Родината в една царевична нива и отишли на бойното поле.После го пращат във Военното училище във Велико Търново от където излиза като офицер от запаса. До смъртта си през 1985 година беше стигнал до чин майор.”

и средата, в която живее – изграждат неговия светоглед. Мисля, че думите му, с които той е възпитавал и потомците си, охарактеризират изградения от средата му морал в неговата цялост:” Всеки човек, трябва да се уважава независимо от това ка...кво ти е сторил. Но любовта и сърцето ти може да получи само истинският ти приятел! „

Дъщеря му си спомня за тези му съвети като продължава:” С майка ми се запознават, като колеги в с. Хаджидимитрово – Свищовско. И така двамата начални учители се събират на 1 май 1956 година, по настояване на баба ми Божана (майката на баща ми) правят сватба в Пиперково на 6 януари 1957 , а аз съм се родила на 8 март същата година.”

Предпочитам като страничен наблюдател да представя реакцията на този български баща при възникналите проблеми по времето, когато се ражда дъщеря му.

Той едва не припаднал,тъй като до тогава не бил виждал новородено бебе. Освен това дъщеричк...ата му се появила почти синьо-лилава. Пъпната й връв се била увила около врата й и Йордан я съзирал едва ли не като удушена, сякаш от раждането.

И отново, както го охарактерезира Светланда:” Беше грижовен и отговорен баща. Правеше ми куп снимки, водеха ме със себе си на всякъде. Но след 4 години живот на квартира, решава да се прибере в Пиперково, за да създаде по-добри условия за ж...ивот на семейството си. Родителите му ни приемат с отворени обятия и на следващата година му помагат да построи нова къща, с всичките удобства(два входа, баня и т.н.). Съвместно осигуриха на мен и брат ми – Божидар нормално детство изпълнено с любов.”
Както и доста подобни нему българи от тези години, Йордан е от „породата”, познати като, вечния ентусиаст. Той се опитва да инициира и организира културния и спортен живот в Пиперково. Не само, че успява, но създава дори цяла група за автентични песни. Естествено Йордан е и неин ръководител. Поставя доста театрални спектакли, в които често е и главен изпълнител. Тренира футболния отбор на селото и е неизменна част от ловната дружинка.
Проследявайки живота на този българин не бих могъл да направя друга констатация, освен – ЕДИН ЖИВОТ ОТДАДЕН БЕЗКОРИСТНО НА РОДИНАТА И СЕЛО ПИПЕРКОВО.

В последните години, паметта към предците ни тотално се заличава, най-често след унищожаване на археологията (материалната култура), която са ни завещали.

Ще предложа само едно дело на Й.Павлов, като контрапункт на съвременните злодеяния. На... човек като него е било достатъчно да разбере, че в селото му Пиперково е започнала литературната дейност на П.Р.Славейков. От различни сведения, но най-вече чрез автобиографията на нашия голям Възрожденец, Йордан изнамира камъка, на който Славейков е седнал да запише разказите на дядо Драган. Павлов популяризира тази местност и до края на живота си я подържа, както и одухотворения камък.
Заедно с приятеля си Атанас Дилянов той е използвал възможността да запази, записвайки спомените на столетниците от селото. Двамата създават възможно най-пълната история на Пиперково, но...

За съжаление и в изследванията за този прекрасен човек, отново ми се налага да завърша в доста минорен тон. Все ми се иска да не бях попадал на последните сведения, но те сякаш са страшното откровение за доста българи, опитали се да запазят духа и душата си по време на Комунистическия марш в страната.

Използвайки факта, че баща му е дал убежище на немски войници през войната, че не приема да стане член на БКП, партийните му „другари” го подлагат на най-различни стресови ситуации. Официалното заключение на тогавашните институции е, че Пав...лов заболява от рак. Истината обаче е доста по-страшна и той напуска този свят едва 54 годишен. Същите са причините и за смъртта на неговия побратим и съавтор на изследването за Пиперково. При цялото това зло, враговете му от БКП унищожават и големия им краеведски труд. Спомените на съселяните за Йордан, свързани с последните му години бих могъл да концентрирам в две изречения:” Той беше истински учител, децата го обичаха, а родителите им го уважаваха. Но партийните другари въпреки , че му се пишеха приятели гледаха да вгорчат живота му всякак си.”

Дори и в големите трагедии обаче, винаги може да се открие лъч надежда за връщане към щастливото начало. Аз съзрях това в духа и възпитанието, с които Павлов е подготвял децата си за живота. Преките ми впечатления са най-вече от разговорите ни с дъщеря му Светланда. От нея разбрах, че той е възпитавал по същия начин и своите ученици. Така че, ако се запознаете с някой от тях, съм убеден, че ще чуете и изречените с любов думи:” На него дължа голямата си любов към всичко българско и уважението , към Родината, независимо, че с годините започвам да се срамувам от нашите политици, но той ме научи да правя разлика между Държава и Родина.”
Не закъснява и появата на унищожения му труд. След упорит 10 годишен труд от страна на дъщеря му, книгата видя бял свят. Тъй като Светланда Йорданова Рашкова доразвива и допълва много от фактите на баща си, които тя дълго е укривала, то вече като автор на „Пиперково – извор на живот „ можем да отбележим именно нея. Вярвам, че такъв неподправен дух като какъвто видях при проучването си Йордан не би изказал никога протест срещу това. Именно последното му качество най-искрено и безспорно го нарежда сред частта от безбройните анонимни извори на българската народностна душа.

Йордан Павлов обаче е доста популярен в родното си Пиперково. Последното ме кара да завърша с постоянно жизнената ми мечта, която отправям към всички управници на по-малките селища в България:”Нека най-яркият ви и важен паметник-символ да ви представя пред света чрез човекът-емблема, чрез който приживе, Светът наистина е научил за вас!”
П.П. Прецених, че ще е хубаво ако това ми изледване стигне до повече хора, около 1 октомври, защото на отбелязаната дата през тази години се навършват 25 години от кончината на Й.Павлов и ще бъде почтенно, ако почетем споменатия наш родолюбец, с което ще се подсетим и още колко са подобни като него, спящи в забвение от Държавата ни.

Константин Каменов – Коренът

Friday, September 24, 2010

Срещу цинизма на "Великолепната шесторка" и "Байландо"

Красимира Обретенова с дъщеря си.
Снимка: Фейсбук
Отворено писмо на майка от Добрич до медиите и институциите
Отворено писмо на майка от Добрич до медиите и институциите



Уважаема, Ани Салич,
В качеството Ви на журналист, рекламно лице и водеща на шоуто „Великолепната шесторка”, към Вас се обръща една от хилядите обикновени майки на три деца, едно от които НЕизоставено дете с увреждания - много увреждания, след банална вирусна инфекция в бебешка възраст. Обръщам се към Вас, както като инициатор и участник в нищожни, мънички, благотворителни кампании за изоставени и неизоставени деца, така и като бивш журналист, който е БИВШ, защото се превърна в болногледач на детето си и в лаеща вълчица срещу убийствената, некадърна и безотговорна управленска и административна социална система на България.

Хиляди родители на деца с увреждания се надяваме тазгодишните продукции „Великолепната шесторка” „Байландо”да НЕ успеят, въпреки, че няма такъв шанс. Не искаме да успeят, защото това е поредната цинична експлоатация на човешкото милосърдие на българските граждани и скъпа медийна акция, наливаща пари в пустиня. А тази акция няма шанс да не успее, защото наивната българска публика продължава да вярва в сълзливи, комерсиални, профанизирани, благотворителни пиаракции, измъкващи и последното бедняшко левче от джоба й с лигави, инфантилни призиви за илюзорна помощ. Защото провала на шоуто Ви и на „Байландо” е шанс държавното чиновничество да бъде принудено да си свърши работата.

Уважаема Ани Салич,
Нямаше да си позволя да съм толкова груба, ако Вие и цялата медийна гилдия си бяхте направили журналистическия труд да обясните на обществото и на властта, ЗАЩО България води класациите в ЕС по детска смъртност, по брой деца с увреждания, по брой изоставени деца и по брой изоставени деца с увреждания, по брой изоставени деца от ромски произход и т.н. А Вие не го направихте, защото проблемите на изоставените деца са лесносмилаеми като редакционна материя и е по - лесно тези деца да се използват с комерсиален медиен продукт за обществен имидж, отколкото да се разрови цялата бюрократична, институционална, нормативна и управленска система, която пълни домовете за изоставени деца и не прави живота на „семейните” деца по - добър, независимо дали са с увреждания или не. И за това да се говори ежедневно, а не ежесутрешно да се лъска егото на стари и нови управленски люде.

Самият факт, че на пресконференцията за „ВШ”2 зам. министър Валентина Симеонова каза, че, цитирам по памет: ”предимно бедни семейства си изоставят децата”, означава, че тя изобщо не е наясно с генезиса на проблема, както и всички, които споделят становището й. Основната част от изоставените здрави деца, са „произведени” в многолюдни непрекъснато размножаващи се ромски семейства, а децата с увреждания - от семейства КОИТО НЕ ИСКАТ ДА ОБЕДНЯВАТ и ОСКОТЯВАТ, грижейки се за детето си. Та между двете издания на „ВШ” съвместно с УНИЦЕФ бТВ трябваше да установи, че:

- основната причина за многото изоставени ромски деца е “помощ”-ната социална политика, която стимулира „излишната” раждаемост сред най-бедното ромско население. Стимулира я и липсата на законодателно криминализиране на малолетната раждаемост като сексуален тормоз и злоупотреба с малолетни и непълнолетни деца сред най - бедните роми. Стимулира я липсата на управленски капацитет и ВОЛЯ за ефективна (а не предизборна) интеграционна стратегия и ефективни проекти за реалната интеграция, паралелно с нужните рестриктивни мерки срещу гражданската, обществена и родителска безотговорност, замаскирана с уж традиционните и манталитетни особености на ромския етнос.

Отдадени на социална кауза медия и организация като бТВ и УНИЦЕФ трябва да знаят и да кажат на обществото, че написаното по-горе се споделя от огромна част от образованите, квалифицирани и реализирани роми. Като медия трябваше да знаете, че няма страна в света, която да може да осигури ресурс да интегрира такъв огромен брой хора, които само и единствено се размножават, за което плаща 2 милиона работещо население от 7 милиона граждани. За богата държава с 30 млн. население 2 % неефективно население е поносим социален казус - но за бедна държава със 7 млн. население с 10 % интензивно размножаваща се примитивна общност с нулев обществен потенциал - няма социално спасение, а цифрите са относително точни.

В крайна сметка в България едно семейство на работещи родители с НЕизоставено дете с увреждане с данъците си издържа толерираното от медиите и социалната система и държавата като институция, „размножаване” на неефективно, неработещо, неграмотно, неквалифицирано население, както и изоставените от него деца, които допълнително се обгрижват и от благотворителни кампании. Когато родител като нас се опита да получи енергийна помощ, няма шанс, защото надвишава минималния доход от 130 лв на член от семейството - колкото струват два пакета памперси и няколко пакета мокри кърпички.

Но неграмотната малолетна майка, която е започнала да ражда от 12-годишна, оставила е три деца на държавата, „грижи се” за две и е заченала поредно, получава всичко, което поиска. Никой не се интересува работещите родители получават ли си редовно заплатите, като им ги забавят с няколко месеца (каквато масово е икономическата ситуация в момента), с какво си издържат децата, с какво си плащат лекарствата, тока през зимата (ако детето е по цял ден в къщи с баба си или е болно и не е в дневен център или училище), рехабилитацията, лечение, ремонтите в къщи, лечението на другите членове на семейството, с какви средства се отглеждат здравите деца в семейството…

Ако няма баба или дядо - пенсионер или да си зареже работата и да остане като болногледач в къщи, най-често майката остава за болногледач, зарязвайки кариера, бъдеще - срещу 200лв обещетение от държавата. Като журналист би трябвало да знаете, че преобладаващата част от семействата с деца с увреждания са семейства без бащи, защото те бързо се спасяват от родителската безнадеждност… Трябва да знаете и, че една от причините да не можем да работим е, че почти ежедневно обслужваме социалната и здравна бюрокрация, за да получим поне малкото облекчения, предвидени от системата.

Една водеща медия със социални претенции трябва да знае и за каже ясно, че идиотската политика на геноцид над изоставените деца и за семействата с деца с увреждания се „произвежда” основно от Агенцията за социално подпомагане, а тя е една социална жандармерия - некомпетентна паразитна структура, заедно с още десетина институции с дублиращи функции, отдели, дирекции и т.н. В основата на паразитното съществуване на тези структури стои базисната липса - няма статистика и анализи за броя на децата с увреждания по основни и съпътстващи диагнози, интензитета на увеличаването на броя на тези деца и най - важното ПРИЧИНИТЕ!!! за този интензитет, както и за РЕГЛАМЕНТИРАНОТО ОБЕДНЯВАНЕ на тези семейства чрез Закона за социално подпомагане, Правилника за прилагането му, други закони, подзаконовите нормативни актове - заповеди, указания и пр. - дело все на бюрократи - малоумници.

Липсата на такава информация води до грешно осведомяване на съответните европейски финансови структури, откъдето идват грешни параметри и условия за реализиране на проекти. С такива грешни проекти от властта голям брой НПО се крадат и прахосват милиони евро за дневни центрове за рехабилитация, които по същността си са изолатори за семейни деца - ограничен брой специалисти, некомпетентни и нископлатени и грижите за децата там са почти като в дом за изоставени.

Една водеща медия със социални претенции трябва ежедневно да коментира „производството” на деца с тежки заболявания и увреждания причинени от некомпетентната, безотговорна, престъпна здравна система, както и последствията от Чернобилската авария за нацията ни и по - скоро престъпното за тогавашната власт ненавременно прилагане на мерки за ограничаване на последствията от радиационното замърсяване на страната ни - „реколта”, която сега пълни детски инвалидните колички и домовете за изоставени деца!

Уважаема Ани Салич,
За да се затвори входът към институциите, каквито претенции имате във „ВШ”, е нужно ЯРОСТНО да се притисне политическата система и властта да регламентира реална подкрепяща политика за “семейното” отглеждане на децата с увреждания, а не политици и залязващи шоу звезди да се превземат в естрадни кампании, които заедно с останалите подобни мащабни или спорадични събития не решават дори частично проблемите в системата. И поради това са манипулативни и омерзяващи, а децата, участващи в тях – цинично използвани като марионетки.

В момента деинституционализацията се извършва механично и под натиск от ЕС, а не защото държавата ни иска и знае как да го направи - децата с увреждания се връщат при бизките им и там те живеят малко по-дълго, но също толкова бедно и ги погребват в семеен, а не в домски гроб. Колкото и да пълним страната със защитени жилища и да търсим приемна и осиновителска грижа – от едната страна ще се налива - от другата ще изтича.

За българските медии ние, обречените на децата си родители, сме само герои от „планьорки” - ревем и хленчим. И няма кой да покаже цената на битките ни да сме отговорни родители и граждани - ПРИМИТИВИ с убити мечти, с мизерен живот, в скапани жилища, във вечно безпаричие, с изтормозени здрави деца, заради решаването на проблемите на братчето или сестричето с увреждания… А децата ни с увреждания умират почти като в дом на ужасите – много обичани, но някои недохранени, други нелекувани, нерехабилитирани, доосакатени…но на никого не му пука - докато не постъпят в дом, където са по-забележими.

В крайна сметка акции като „ВШ” правят привлекателна възможността ИЗВЪН семействата си да осигурим нормален живот на децата си вместо да мизерстват при близките си. В този смисъл се надявам да отговорите на въпросите поставени по - долу от десетки родители на деца с увреждания, прочели отчета на УНИЦЕФ от „ВШ”1 в интернет мрежата:
1.В новата кампания на уницеф за ДМСГ Шумен заложеният план представлява изцяло превенция на изоставянето, а не затваряне на дом. Как всъщност ще се затваря дом, след като не са предвидени оценки за състоянието и нуждите на децата? Предвидена е актуализация на съществуващи оценки, които реално са проформа. С този план ще се профилактира изоставянето, НО няма да се затвори този огромен дом, а и отново са планирани прекалено много нови звена, които ще си дублират дейността.
2.Отчетът УНИЦЕФ от първото издание на шоуто за строителството и ремонтите на сградите е сумарно обобщен, няма публикувана документация за процедури за конкурси по възлагане на ремонтите, строителната дейност, доставката на средства и обзавеждане, това са пари на дарители и би следвало процедурите да са детайлно отчетени и прозрачни.
3. Кое наложи да се влагат пари за луксозни къщи, без да е гарантирана устойчивост на услугата, тъй като е известно нисък бюджета, с който годишно разполагат ЦНСТ?
4.Услугата ЦНСТ (Център за настаняване от семеен тип), така както е приета методиката, е дефинирана като услуга за “ДЕЦА”. Следователно, тази услуга в тези ЦНСТ не обхваща лица над 18 години. Какво се случва с настанените деца, след като навършат 18 години? След като е решено, че са изчерпани всички възможности - в Дом за възрастни ли ще отидат тези младежи?
5. В две от къщите са настанени младежи. Но в същото време не е ясно има ли официално одобрена методика за ЦНСТ за младежи, което води до въпроса: как се финансира тази услуга и устойчива ли е тя, сигурен ли е бюджетът и за следващите години, включена ли е в системата от услуги в общността… Две Могили - къде се намира на картата този полуград, полусело и какви услуги в общостта има там? Защо отново персонал от Могилино се грижи за тези деца?
6. Включени ли са в щатното разписание на ЦНСТ за младежи необходимите специалисти и какви, защото ако не са включени, е съмнително тези младежи да могат да получават в Две Могили и в Гложене услуги извън ЦНСТ (едва ли там има дневен център).
7. Относно ЦНСТ за деца (в Русе, Варна и София) е видно от методиката, че не са включени всички видове специалисти, които са нужни, в такъв случай трябва да се знае тези деца ползват ли услуги извън общността и къде и достатъчно ли са? 8. Твърдите, че моделът Могилино е модел за затваряне на институции?Значи ли това, че смятате ЦНСТ за единствен възможен вариант за деинституционализация и не противоречи ли това твърдение с поредната ви кампания?

Уважаема Ани Салич,
Като социално отговорна медия, каквито претенции има бТВ във Ваше лице, трябваше да знаете, че не обществото, а първо институциите трябва да си свършат работата, а после тази работа да се подпомогне с медийни и благотворителни кампании. А една от важните журналистически задачи, които не изпълнихте, е да обясните, че случващото се в Могилино преди филма на ББС, както и за сегашната чудовищна ситуация в социалните домове и семействата ни има конкретни виновници. Част от тях са бившата шефка на ДАЗД Ширин Местан и екссоциалната министърка Емилия Масларова. Вместо да са подсъдими за престъпна безотговорност, причинила смърт и телесни повреди на повече от едно деца - едната е участник в подобно цинично благотворително шоу, а другата е преподавател в български университет.


http://www.facebook.com/note.php?note_id=435059576810&id=1253748788

Friday, September 17, 2010

The Atanasoff-Berry Computer In Operation (Компютърът на Джон Атанасов)


http://www.youtube.com/watch?v=YyxGIbtMS9E


[Recorded: 1999]
The Atanasoff-Berry Computer (ABC) occupies a special place in the history of computing in part for its technical accomplishments but also for being at the center of a landmark legal case. It was built by Iowa physics professor John Vincent Atanasoff and graduate student Clifford Berry.

Technically, the ABC was an electronic equation solver. It could find solutions to systems of simultaneous linear equations with up to 29 unknowns, a type of problem encountered in Atansasoff's physics work. Construction of the ABC began in 1938 at Iowa State College (now University) in Ames, Iowa. It was about the size of a large desk, weighed 750 lbs, computed 0.06 operations per second (sustained) and had 0.37 KB of memory. It could also do 30 add/subtract operations per second. While not a computer in the modern sense (since it did not store its own program), it pioneered various techniques in digital computer design including binary arithmetic, parallel processing, and electronic (vacuum tube) switching elements. The device was completed in 1942 and worked, although its spark-gap printer mechanism needed further development.

The legal dimension to the ABC story involves a lawsuit between two computer makers, Honeywell and Sperry-Rand. In 1967, Honeywell sued Sperry over their ENIAC patents using the ABC as evidence of prior art. (ENIAC was an early digital electronic calculator completed in 1946). After years of proceedings, on October 19, 1973 the judge in the case, Earl R. Larson, agreed with Honeywell that some of the ideas in the ENIAC, which had been considered the 'world's first computer,' in fact came from Atanasoff during a four-day visit ENIAC designer John Mauchly made to Atanasoff at Iowa State before ENIAC was designed. There was also months of correspondence between the two in which Mauchly expressed his desire to build a similar device. The net result of this judgment was that no one owned the patent on the computer: it was free to be developed by all. Gordon Bell has called this the 'dis-invention of the computer.'

In 1993, Iowa State University began a historically-accurate reconstruction of the ABC, which it finished in 1997. The project cost $360,000 and involved about a dozen people in its realization. This film shows the ABC Reconstruction in operation, solving a simple algebra problem.

Thursday, September 16, 2010

Против задължителното здравно осигуряване

За съжаление в днешно време лекарите са повече бизнесмени отколкото лекари. Това се дължи на световната икономика, част от която сме и ние. Пациентите обаче са повече пациенти от всякога - все по-често търсят лекарска помощ, за все по-голям спектър от заболявания и на все по-малка възраст.

Здравето на човек зависи изцяло от него. За разлика от други неща то не може да бъде поверено в ръцете на чужди хора. За него ежедневно трябва да се полагат грижи и да се води здравословен начин на живот.
Гордея се, че не съм от болшинството пациенти - боледувам рядко и за последните 5 години съм ходил само веднъж на лекар. За сметка на това всеки месец здравната каса получава пари за мен и то против волята ми. Докато бях учащ се, държавата плащаше здравните ми осигуровки. Сега съм задължен да ги плащам аз.

Да задължаваш някого да плаща каквото и да било в среда на пазарна икономика е абсурдно. При сегашната система хората се конкурират помежду си за работно място, защото работните места са ограничени. Остават хора, които няма какво да работят, въпреки че желаят да го правят. Да се събират пари от тях е престъпление! Много от тези хора не внасят здравни осигуровки и стават длъжници на държавата или иначе казано престъпници, без въобще да го осъзнават. За да проверите дали не сте сред тях ползвайте този адрес.
Надявам се от НАП да не го променят /връзката уж е сигурна, но сертификатът им не е валиден (поне в момента), така че ще трябва да добавите изключение/.

Идеята на здравното осигуряване е както при застраховането - здравите плащат лечението на болните. Но застраховането е в частната сфера и не е задължително.
Аз обаче не желая да плащам лечението на хора, които живеят нездравословен живот, пушат и се тровят с алкохол, тъпчат се с чипс и шоколади, пият кола, и преяждат с пържено, пици, дюнери, карат пияни или все едно са на автомобилно състезание.

НЕ ЖЕЛАЯ!

Тези неща са много далеч от моя начин на живот и философия и не ги толерирам. Всеки сам избира какъв да бъде животът му, но не трябва да пречи на другите. Гореизброените хора ми пречат, защото съм задължен да плащам лечението им на вредите, които сами, умишлено са си нанесли.
Също така не желая да се сключват договори (законни и незаконни) с фармацевтични компании, на които единствената цел е да спечелят повече пари, а не да предложат качествени и безвредни лекарства.

При тоталитарния режим преди 1989, може да е било нормално задължителното здравно осигуряване. В днешно време не е.
При капитализма всички услуги, които се заплащат трябва да могат да бъдат поставени в среда на конкуренция, която да регулира качеството и цените им. Монополизмът е незаконен, защото монополистът би имал власт да управлява сферата в която се намира, което е равносилно на диктатура. Точно това се получава със здравната каса - хората работещи в нея решават как да се похарчат парите събрани от здравни осигуровки. Всички ние знаем колко са корумпирани българските държавни служители и че нямат морал. Ето защо кражбите на парите за здравеопазване са често явление.

Вместо да давам пари на здравната каса предпочитам да си ги събирам и ако евентуално се наложи, да ида при добър лекар и да му платя с тези пари. Ако се случи злополука, предпочитам да изтегля заем, дори да трябва да го изплащам цял живот, но не и да плащам всеки месец без да ми се е случило нищо.

В момента аз реално съм напълно ощетен от здравната система, защото дори да се наложи да получа медицинска помощ не бих се доверил на средно статистически, български лекар. Вече няколко познати са мъртви заради лекарски грешки и неадекватно лечение. Предпочитам най-доброто лечение дори и да е скъпо - нещо което здравната каса не може да ми предостави. Много добри лекари не работят със здравната каса, поради различни причини, една от които е ниското заплащане на техния труд.

Ако и вие сте като мен прочетете и подпишете петицията
Против задължителното здравно осигуряване

Страницата във фейсбук

Освен всичко друго, България ограбва гражданите си живеещи в чужбина, като ги задължава да плащат здравни осигуровки със задна дата, въпреки че през този период те са се осигурявали в държавата, в която живеят. Много хора са завели дела срещу българската държава.

Ето още две петиции:
Гражданска петиция срещу липсата на право на избор за здравно осигуряване
Петиция против промените в закона за здравното осигуряване

НЯКОИ КОМЕНТАРИ ПО ТЕМАТА В ИНТЕРНЕТ

В Софийския районен съд е заведено първото дело срещу задължителните здравни осигуровки за българите в чужбина. Подготвят се още два иска и всеки от тях ще е за конкретен случай, съобщиха от Съюза на българите по света "Бъдеще". Това е базирана в Париж гражданска организация, която координира протестите на българи, засегнати от Закона за здравното осигуряване...

Емигранти заведоха дела срещу здравните вноски

...Никоя партия няма да се захване да смени здравния и осигурителен модел и да направи така, че всеки да осигурява себе си. Защото тогава в държавни институции няма да влезе и един лев и няма да има откъде да се краде, нито къде да се назначават "наши" хора...

...Интересни са ми доста неща - как тия негодници се осмеляват да нарушават куп правни принципи, Конституцията и т.н. Но това е и сламка за нас - и да се съдерат не могат да ни осъдят тия отперки - напротив - ний тях можем - как така ще ни искат кинти от началото на 2000 г, като законът е от есента и - никой закон няма действие със задна дата, ама тия си мислят че могат да ни яхат както си щат, ПРЕДЛАГАМ ДА НЕ ИМ СЕ ДАВАМЕ !!!!!!!!!!!
А какво получаваме в замяна - болници, потънали в дългове, често нямат мангизи даже за консумативи, всяка вечер гледаме по телевизията как родители се молят като просяци за да съберат кинти и да пратят болните си деца на лечение в чужбина - не че нашите доктори са кьопави, ама нямат нужното оборудване - а всеки месец даваме милиони и милиони, тия кинти отиват крадците от НЗОК да си правят златни офиси и да си купуват мерцедеси...

Задължително здравно осигуряване

...Така, че не ни пробутвайте задължително здравно осигуряване СРЕЩУ незадължително или полвинчато лечение !!! В среда на пазарна икономика ЗАДЪЛЖИТЕЛНОТО здравноосигуряване без АДЕКВАТНО ЛЕЧЕНИЕ е ГРАБЕЖ !!!
Или простичко казано за какво ми е да съм здравно осигурен срещу настинка (защото здравната ми осигуровка покрива само 'настинка' :mrgreen: ?? За всичко друго плащам от собствения си джоб (пример: за екип, за конци, за лекарства, за легло -щото в момента са изчерпани; има места за след 6 месеца, но не било сигурно...) тъй като здравната каса не го поемала ???!!!...

...Майка ми е пенсионер, работи - правейки банички, същевременно е управител на дружество. Един път държавата я осиурява, втори път работодателя й в баничарницата, и трети път аз (тоест като управител на фирма). Обаче, когато отиде на лекар той си и иска таксата... Е !?! :shock:
Сега докато пиша настоящето, по телевизора ми дуднат за второ задължително здравно осигуряване в частни фондове... !? :shock:
Аз лично не съм стъпвал в лекарски кабинет от 7 години, та си мисля, че част от сумата за осигуровки, която не е процент за републикански или тем подобни натрупвания, си е моя. :roll:...

...Не бива здравното осигуряване да е задължително, защото нека да мислим като администраторите в здравната каса с икономически понятия а не със 'сърцето' си.
Здравето какво е ? В условията на пазарна икономика здравето е капитал, всеки един от нас инвестира в своето здраве. Да си здрав не е само пожелание, то е плод на познания и много труд, на определено поведение. Тоест веднъж ние сме платили цената за нашето здраве.
...
И днес дори, колкото и беден да е българският народ пак намира сили да се събират суми за операции на деца с вроден порок на сърцето, за трансплантации и за какво ли още не, В ЧУЖБИНА !!! Пак си плащаме сами !!! В условията на пазарна икономика задължителното здравно осигуряване е абсурд !!! ДОБРОВОЛНО jiji - ДА !!!...

...В същото време разни черни тарикатски душици си поддържат здравето в добро състояние като висят в болниците за най-малкото (например - не ходил по голяма нужда 3ти ден, пръднал с малко по-особена миризма, хлъцнал)... Сещаш ли се кой плаща за тях???
Иначе може много лесно да се подобри ситуацията. Здравни електронни карти с "кредити" (условни единици). Отиваш на преглед - взимат ти Х УЕ. Операция - У УЕ. Като можеш да си ги позволиш - ходи всеки ден на лекар.
В същото време някой, който не ползва, може лесно да преотстъпи своите УЕ на близък човек в нужда...

Задължително Здравно Осигуряване, при НеЛечение = ГРАБЕЖ

...Как набързо решиха да въведат задължително здравно осигуряване! Три години назад - а имаш пропусната вноска, а солидна глобичка! И аз разбира се, като един пълен бльон, разбирам това чак днес!

Въпросът тук е - кой може да ме задължи да се осигурявам? И защо? Аз може да не искам да се осигурявам, а да си заделям примерно 16-те лева на месец и ако някой ден се разболея, да отида на специалист, да му платя 30 лева за прегледа, да си получа точната диагноза, а не да дам 15 лв на някое Джи Пи, което после да ме прати на специалист. В болниците ще ми искат в пъти повече, но и аз ще съм спестила в пъти повече!

Задължително здравно осигуряване - Рекет даден - рекет приет

Още една статия за здравната ни система

http://trekto.info/zdravno-osiguriavane

Wednesday, September 08, 2010

ДЕМОГРАФСКАТА КАТАСТРОФА

Настоящият сборник от текстове (научни разработки, изследвания и др.), който може да бъде приет и като колективна монография, е посветен на най-зловещата и същевременно най-табуираната и укривана през последните десетилетия по понятни съображения от властите тема в България – изчезването на българската нация.


По задачата за дебългаризирането на Балканите се работи от векове. Изконни български територии се предадоха на всички съседни балкански държави и българското землище от 215 хил. кв. км. се смали първо до 170 хил. (Сан-Стефанска България), а после – до сегашните 111 хил. кв. км.


В отнетите земи спрямо българското население, както знаем, се провежда открита асимилаторска политика: затрива се българското самосъзнание, езикът ни, националната култура, нравите, обичаите, традициите.


Темата за изчезването на българите има много проекции – политически, културни, етнически, социални, икономически, здравни и др., - но най-важната от тях е демографската проекция, която пределно пълно и много ясно очертава параметрите на гибелта на нацията.


Проблемът е известен още от средата на миналия век, когато изтъкнати професори-статистици видяха в тогавашните екстраполации реалната опасност от демографска криза и още тогава предсказаха това, което действително се случи по-късно – рязко намаляване и остаряване на българското население.


Няколко патриотични граждански сдружения, институти, дружества, движения и др., водени от разбирането на демографската ситуация и нейните последствия за България и от искреното си желание за работа на ползу роду организираха патриотичен семинар в град Русе, посветен на демографската катастрофа, с научен ръководител проф. Петър Иванов.


Инициаторите и организаторите на този семинар са:


Фондация „Българско общество”, Русенски Университет „Ангел Кънчев”, ВМРО, Българско геополитическо дружество, читалище „Гоце Делчев”, Сдружение „Амикус”, Македонски научен институт, Общество Дуло, Сдружение Тан Нак Ра и др.


Семинарът се проведе при медийното партньорство на телевизия СКАТ, сп. „Геополитика” и в-к „Родово имение”, но и със спомоществователството на Издателска съща „Ахат”.


Молитвено съдействие на проявата оказа Негово Преосвещенство Месемврийския епископ Иаков, който благослови семинара и сам участва в него.


Беше избрана формата семинар, защото тя напълно съответствува на целите на организаторите. На латински seminarium означава разсадник.


Целта на организаторите на проявата и на участващите в нея е да разпространят (посеят) истината, вижданията и идеите относно зловещия проблем, надвиснал над българската нация, за да може, макар и твърде късно вече, обществото и властите да реагират по подходящ начин, ако пожелаят.


На семинара за участие писмено бяха поканени 58 университета, колежи и научни институти, включително няколко института на БАН. Поканени бяха президентът на Република България, премиерът, няколко министерства, председателят на Народното събрание, президентът на БАН, Националният статистически център и др.


Организаторите бяха на мнение, че тези адресати на покани за семинара определено имат отношение (и даже задължения) по демографския въпрос, и очакваха някаква позитивна реакция (приемане на поканата и участие по определен начин), най-малкото интерес към проявата, но очевидно далеч са надценили отговорността на съответните персони и институции спрямо демографската ситуация, надценили са също така и чувството им за патриотизъм.


Никой от властимащите и от държавните институции не се отзова на поканата и не изпрати свой представител. Не беше проявен никакъв интерес. Този факт говори сам за себе си.


Патриотичният семинар „Демографската катастрофа – параметри, фактори, противодействия” се проведе на 12 юни 2010 г. в Русе. В него участваха със свои разработки по темата общо 27 души, сред които един академик, трима професори, 5 доценти, асистенти, докторанти и др., включително и от Чикаго, (САЩ), от Брюксел (Белгия) и др.


Този семинар е първият от периодичните (през шест месеца, през юни и декември) Патриотични семинари, които оттук нататък, независимо от отношението на властите в България, ще се провеждат в Русе и ще дискутират важни за Отечеството теми, които обикновено са забранени и отбягвани, като въпросите за циганизирането на България, за упадъка на Светата българска православна църква, детския проблем, инцеста, корупцията във властта, агресията и насилието, мафията и др.


Текстовете, които съставляват настоящия сборник, са представени на семинара и са обсъждани от неговите участници.


Използвано е понятието демографска катастрофа, а не евфемистичните „криза”, „срив”, „проблем” и др. На старогръцки Καταστροφή означава край, разруха, гибел, смърт.


У нас става дума наистина за демографска катастрофа, а не за криза, която все пак предполага възможно преодоляване и не внушава окончателност, както е при катастрофата.


Понятието катастрофа отговаря на същността на това, което се случва в демографски план у нас. Само то.


В известен смисъл демографската катастрофа притежава и чертите на окончателност, тъй като едва ли обезсърчаващите минус 11 промила (по данни на ЦРУ за 2009 г.) отрицателен прираст годишно, заедно с рязко застаряване, емиграция и с етническо деформиране на населението, могат да се компенсират по някакъв начин вече. Поне досега не е известен пример в новата история.


Както е при всяка подобна книга, и настоящият сборник предлага различни гледни точки, някои от които е възможно да не изглеждат безспорни, но във всички случаи всички те в своята цялост за пръв (и единствен) път представят екзистенциалния за българите проблем, такъв - какъвто той е в действителност.


Сборникът съдържа три основни тематични части, като във всяка от тях са подбрани по шест разработки и изследвания, които съответствуват на тематичната насоченост. Този принцип беше използуван и при провеждането на самия семинар. Оказа се твърде плодотворен.


Книгата включва общо 18 текста, разпределени в три основни части, по 6 във всяка. Те представляват главно описания и анализи на различните аспекти на демографската катастрофа, без никаква цензура и самоцензура (така характерни за българската посткомунистическа действителност), като някои от мненията са твърде смели и шокиращи, но в много от текстовете, а в някои текстове изцяло, се предлагат предписания (прескрипции) и решения относно противодействието на демографското умиране на българската нация.


Всяка част от трите части на книгата завършва с текст, в който преобладават предложения за противодействие на катастрофата.


Цялостна Система от мерки за противодействие на демографската катастрофа на база дискусиите на семинара е изготвена и с охота ще се предостави на този, който пожелае да се запознае с нея и евентуално да я ползва в социалното управление. Стига да има такъв във властта и въобще.


Да публикуваме самата Система, поне в настоящия контекст на отношение към демографския проблем, който се игнорира и маскира по всякакъв начин в угода на пиара на политическите сили вече толкова години, би изглеждало като излишно нелепо усилие, работа на халост и „празно гонене на вятър” (Екл. 1:14).


Във всички случаи все пак авторите на настоящата книга (участниците в патриотичния семинар) очакват това, което трябва да се очаква от един разсадник.


Въпросът е къде ще попаднат семената?


И дали вече не е твърде късно?


Проф. д-р Петър Иванов

Русе, август 2010 година

Източник: Демографската катастрофа. Сб. – Русе; Изд. Къща „Ахат”, 2010.

seminardemo@abv.bg


http://www.vbox7.com/play:3cd06556

Демографската катастрофа - Google