Утвърден с указ N: 721 от 07.12.1922 г. и обнародван в "Държавен вестник ", брой 205 от 12 декември 1922 г.
Чл. 1. Разбойник се счита онзи, който по навик или занаят сам или с други лица извършва грабеж, насилие или убийство с цел за ограбване.
Чл. 2. Изтреблението на разбойниците в околията, дето са се появили, се възлага на полицията, жандармерията и войската. Ако тази сила е недостатъчна за изтребление на разбойниците, околийският началник може да образува потери, с които да ги преследва. Във всяко населено място, където се забележат разбойници, кметът веднага назначава потеря за преследването им и донася на околийския началник.
Чл. 3. За началници на потерите ще се назначават лица, каквито околийският началник намери за добре.
Чл. 4. На отличилите се при преследването потераджии се дава възнаграждение от общия кредит, който се отпуска за изтребление на разбойничеството. Размера на възнаграждението ще се определи и дава от Министъра на вътрешните работи.
Чл. 5. Потераджия, който убие или залови разбойник, получава награда от 5-20 хиляди лева. Ако ли потераджията или длъжностното лице, което ги преследва, бъде убито, семейството му получава до 50 000 лв. обезщетение и инвалидна пенсия. Ако ли само осакатее, то получава награда 20 000 лв. и инвалидна пенсия. Лекуването на всички ранени и заболели по преследване на разбойниците е безплатно. Наградите се отпускат със заповед от Министъра на вътрешните работи.
Чл. 6. Околийският началник или началникът на потерята се разпорежда до общинската власт за храненето на потерите от самото местно население, където това е най-удобно за потерята. То е длъжно да им дава и квартири, когато това се намери за нужно.
Чл. 7. Ако някое лице, посочено от общинската власт за член в потеря, искана от околийския началник умишлено откаже да участвува в нея или като участник в нея скрие или избегне да изпълни дълга си, като откаже да изпълни заповедите давани му от началника, наказва се с тъмничен затвор до 1 година. Със същото наказание се наказват и онези административни и общински власти, които умишлено не изпълняват постановленията на настоящия закон.
Чл. 8. Министерството на вътрешните работи може да назначи, колкото намери за нужно, специални лица агенти за преследване на разбойниците, които агенти могат да бъдат изпращани в разпореждане на околийските началници в борбата им с разбойниците. Тяхната заплата ще бъде определена по щат изработен от Министъра на вътрешните работи, одобрен от Министерския съвет.
Чл. 9. Така образуваните потери и назначени агенти, заедно с другата въоръжена сила, преследват разбойниците. Като общ началник на тази сила в окръга е окръжният управител, а в околията - околийският началник.
Чл. 10. За разбойници се обявяват и онези лица, за които полицията, въз основа на събрани доказателства донася на надлежния съд, че те са извършили разбойничества. Съдът на другия ден след получаване полицейското донесение, прави публикация в най-близкия местен вестник и съобщения до всички общини на околията, където е местожителството на подозряното лице или където е станало известно като разбойник, и ако в двадесетдневен срок никой от роднините или познатите на това лице не установят къде се намира, съдът го обявява за разбойник и обнародва това в "Държавен вестник".
Чл. 11. Заловените разбойници се съдят от областния съд в околийския център, в района на който са заловени, в 7-дневен срок от залавянето им по закона за углавното съдопроизводство (чл. 649-656). Съдът веднага с пристигането си взема всички мерки и разпоредби да гарантира бързото разглеждане на делото.
З а б е л е ж к а: Всички власти са длъжни да дават най-голяма спешност на разпоредбите на съда.
Чл. 12. Осъденият на смърт разбойник се обесва на публично място в центъра на околията.
Чл. 13. (1) Осъждат се на повече от 5 години строг тъмничен затвор, или на доживотен строг тъмничен затвор, онези лица, които като узнаят положението и качествата на разбойниците, им стават укриватели без да са били принудени за това с насилие.
З а б е л е ж к а: (1) - Чл.13 от закона за изтребление на разбойничеството, доколкото се отнася до дела за грабежи се отменява съгласно & 3 от закона за допълнение на някои от наказанията и на съдопроизводството по делата за грабежи - обнародван в "Държавен вестник", брой 264 от 23 февруари 1922 година.
Чл. 14. Всяко лице, което знае къде се намират разбойниците и не донесе веднага на властта, се наказва с тъмничен затвор до 1 година.
Чл. 15. Настоящият закон отменя всичките закони, които му противоречат.
ЗАКОН ЗА ИЗТРЕБЛЕНИЕ НА РАЗБОЙНИЧЕСТВОТО - 1887
Чл. 1. В околиите, дето се появяват разбойници, ако полицейската стража е недостатъчна за истреблението им, Министрът на Вътрешните Дела, по представление на надлежния окръжен управител разрешава да се образуват особни потери.
Чл. 2. За да се приеме някой за потераджия освен условията, които се изискват за полицейски стражар, трябва: 1) да е запознат добре с местността дето върлуват разбойници и 2) да е препоръчан от общинското управление за честен и неустрашим. Потераджиите се зачисляват и уволняват от окр. управител по представление от надлежния окол. началник.
Чл. 3. На потераджиите за всичко време, през което служат, се плаща от държа¬вата в месец по 65 лева на пешите, и 90 лева на конните. Оръжие и форменни дрехи им се дават тоже от държавата.
Чл. 4. Потерите се намират под командата на околийския началник, или определените от него стражаре. В случай на нужда потерята може да поиска помощ от най-близките общински власти, а така също и да минува в друга околия. Общинските власти са длъжни да дават поисканата от потерата помощ незабавно и не по-малко от 10 души на всеки 100 къщи. За въоръжение на назначените от общинските власти за помощ на потерите лица своевременно се отпущат по распорежданието и усмот¬рението на Министра на Вътрешните Дела нуждното число пушки и патрони от пра¬вителствените складове.
Чл. 5. В околии, на които началниците нямат помощници, Министрът на Вътрешните Дела, по представление на окръжния управител, назначава по един приет аз
специално по преследвание разбойниците. Разноските по съдържанието на така назначените пристави се покриват от кредитът за полицейската стража.
Чл. 6. Потерите нямат право да земат от населението нищо безплатно, обаче ползуват се с правата предвидени в чл. 29 от „устава за полицейската стража".
Чл. 7. Всеки потераджия се снабдява от околийския началник със свидетелство, с което удостоверява личността и длъжността му.
Чл. 8. Ако някой потераджия осакатее или умре при испълнение на служебните си обязаности, нему или на семейството му се дава инвалидна пенсия, съгласно със закона за инвалидното съдържание от 25 ноември 1880 година.
Забележка: Ако при испълнение на служебни обязаности се повреди или убие ко¬ня на потераджията, стойността му се плаща от държавното сокровище.
Чл. 9. Всеки потераджия, който убие или улови жив някой разбойник, получава според важността на разбойника и степента на подвига от 50 до 500 лева награда, ко¬ято се отпуща с приказ от Министра на Вътрешните Дела.
Чл. 10. Чиновниците от полицията, а така също и потерите, за които се докаже, че с немарливостта си или с неземание своевременното нуждните мерки, дали са възможност на разбойниците да избягат и да се крият, отчисляват се и се дават под съд за наказание със затвор от 6 месеца до 3 години.
Чл. 11. Ако някое село, махла, или колиба укрива разбойници, или отказва своевременното даване на предвидената в чл. 4 от настоящия закон помощ, подлага се на екзекуция по решение от Министерския Съвет. Постановлението на съвета тряб¬ва да бъде мотивирано и да се обнародва в „Държавен Вестник". В него се определя, в какво ще състои и колко денье ще трае екзекуцията.
Чл. 12. Министрът на Вътрешните Дела може да забрани прибиваването на ов¬чари, бичкиджии и други хора в гористите места, дето върлуват разбойници, а също и да преселява в селата ония колибари, които се подозряват в укривание разбойници, както и съмнителните роднини на последните. Той може да забрани на подозреваемите в разбойничество приселници да се заселяват в пограничните околии и да заселява във вътрешността на държавата преселенците, чието прибивавание по граница¬та е вредно за обществената безопасност.
Чл. 13. Разбойниците, укривателите и съучастниците им, както и всички лица, които с оръжие в ръка би си позволили да произвеждат или би произвели бунт сре¬щу държавата се съдят от полевите-военни съдилища.
Чл. 14. Временните мерки за прекращение разбойничеството от 29 септемврий 1883 год. се отменяват.
Горния закон се вотира и прие в настоящата му форма от У-то обикновено На¬родно събрание в XXVII му заседание от 1 декемврий 1887 год.
ДВ, № 146, 24 дек. 1887.
http://nmladenov.blog.bg/politika/20...oinicite.35876
