УНИЩОЖЕНАТА АРХЕОЛОГИЯ И ИНФОРМАЦИЯТА, КОЯТО НИ ОСТАВИ ТЯ

Константин Каменов
Интелектуално звено “КОРЕНИ”

Тази тема е изключително благодатна от гледна точка на множеството културни пластове разкрити по земите ни и които в повече от случаите са като еталон за времето си. Безспорно, досега се разглежда предимно варианта - унищожение, осъществено от иманяри. Трябва обаче да обърнем внимание на заличаването на разкритите древности под безразличното отношение на държавата, общините и археологическите музеи.
Идеята да погледнем и върху този начин на унищожение на паметта ни предложиха изказвания на Карел Шкорпил. Сурова е неговата апокалиптичност, когато, пристигайки у нас, той споделя: ”Изпратен съм с мисия в България, подобна на тази, с каквато бе натоварен английският археолог Едуард Търнерели при изучаването на Булгар – да потвърди пред Европа, че Волго-Камските Българи са татаро-монголи, а аз – че Балканските Българи не са потомци на Аспаруховата ордица…”
Отново Шкорпил споменава за друга мисия на Русия с цел да се унищожава българската памет: ”Не е вярно твърдението на Успенски, че само Омуртаг е имал най-видна строителна дейност. Руснаците, които методично са унищожавали българските паметници, имали са за цел паметниците на царете от християнските времена да унищожат, а да оставят само тези от езическите…” Шкорпил се произнася по този въпрос, тъй като видният византолог Успенски, изпратен от руския император да извършва археологически проучвания в България, забранява на чеха, както и на преславския археолог Йордан Господинов, да провеждат разкопки във Велики Преслав. Според руският “учен” Царсимеоновият Златен век бил мъртвородена цивилизация и при едни разкопки в този район нямало какво да се открие. Може би по същите причини са били разрушени и паметниците от Волго-Камска България, Западен Сибир, Алтай и Северен Кавказ.
С този кратък увод поднесохме идеята, че ще се спрем предимно на въпроса за унищожаването на непреносими паметници. И докато във варианта, с който започнахме като свързан най-вече с иманярите, и откъдето можем да възприемем възгледа за преразпределение и на древното ни богатство, то в случаите, когато се унищожават археологически паметници, които не могат да попаднат в частни колекции,се разкрива една страшна тенденция. Примери, за тези безобразия са прекалено много, затова ще се спрем само най-фрапиращите и то от град Пловдив.
Първо ще разгледаме съдбата на разкопаната в цялост крепост Евмолпия, разположена на Небет тепе от Трихълмието. Чрез системни археологически разкопки, извършени през втората половина на XX век от нея са разкрити следните съоръжения:
1) Крепостни стени-тип циклопски градеж, датирани от преди 3 хиляди години. Тук трябва да отбележим, че според античните автори циклопите са тракийско племе, откъдето достигаме до извода за приемственост в строителната култура между местните траки и споменатото им родствено племе. По-голямата част от стените са запазени, независимо, че част от тях са заляти с бетон.(снимка 1)
2) Два вида порти – тип Микена и тип Троя. Над тях е открит равнораменен царски кръст, релефен образец, изписан в две окръжности.
3) Разкрит е храма в култовия център и култовия олтар от него. Последният е имал формата четиристенна, пресечена пирамида със съответните знаци символизиращи царските регалии. (днес е напълно унищожен)
4) Стълбището,което достига от подножието на тепето до северната му порта е изпълнявало двояка функция. От една страна чрез него се осъществява идеята за връзката между подземния свят с божеството, отъждествявано с храмовия комплекс. От друга – има чисто прагматична функция. Хората от крепостта са я използвали да стигнат до реката. Водите й имали и стопански функции. През този период Марица е била плавателна. (стълбищата са почти запазени, единствено поради факта, че са издялани в скалите, които е нямало как да бъдат взривени)
5) Разкрити са множество цилиндрични и конусовидни ями за ритуални цели.
6) Вградени стълбища.
7) Улици с каменна настилка и канали под тях.
Всичко отбелязано от тези археологически разкопки в комплекса е в окаяно състояние, а повечето дори са заличени. Документацията за находките е напълно унищожена, а самите находки изхвърлени. Някои от тях са, описаните от Климент Александрийски, предмети, поставяни в ТАЙНСТВЕНАТА КОШНИЦА, употребявани при посвещаването в Орфически ритуал.Между тях са колелото, пумпала, човешки фигури с подвижни крайници, спиралата, цифрите, отбелязани върху кръгли или друг вид глинени плочки, въз основа на които, по-късно,(снимка 2) Питагорейците създават стройната си философска система. Човешки фигури със знаци и числа по тях, с отбелязани тройки, петици, осмици и десетици. Трикраки масички - точни аналогии в Микена. Кръгове, дискове и кръстни знаци. Когато се е случило това деяние директор на Археологическия музей-Пловдив е Костадин Кисьов.
Другият обект, който ще обсъдим в доклада е античната базилика, която бе разкрита на няколко метра южно от фасадата на католическата катедрала “Св. Людовик”. До нея,когато се трасираше пътя през античния форум, бе открита още през 80-те години на XX век почти 20 метрова, монолитна колона, която бе с обиколка около 3 метра. Тя бе характерен пример за тракийската херметична мисловност, при която отличителна черта в строителството е именно монолитността, докато при елинската мисловност преобладава сигментарността. Два крана не успяха да повдигнат тази колона, след което някой издаде заповед и тя бе асфалтирана под пътя.
Самата базилика, една от най-ранните в Европа, дълго време бе оставена, след възстановката на мозайката й, под метална, защитна конструкция. От преддверието на западната й порта не бе прибран дори откритият цял скелет, който най-вероятно е бил на знатен владика от античността. След като преди няколко години конструкцията рухна, и мозайката, и скелета бяха захвърлени на боклука. Всичко бе напълно унищожено. Директор на АМ-Пловдив по това време бе Костадин Кисьов.
Така стигаме до едно от най-обемните, като мащаб и ценност на археологическите разкопки, заличително дело на Пловдивската история. Започваме разглеждането му със
“С Т А Н 0 В И Щ Е
на Бистра Колева - археолог - праисторик при Археологически музей
Пловдив
ОТНОСНО : Археологическото изследване
на скалния масив на обект "Княз Церетелев " 11 територията на Архитектурно-исторически резерват Старинен Пловдив
По устно искане на Жени Танкова, археолог при Археологическа музей - Пловдив, ръководител на спасителен обект " Княз Церетелев " започнах почистване на скалния масив от вътрешната страна /западно/ на  кьсноантиината крепостна стена. Преди започване на изследването собственика с машина е отнел културния пласт до слой с червенокафяв цвят / обявен за изветряла скала /. Скалният масив, за да се подготви за взривяване допълнително е почистен на ръка. Имено след това почистване Жени Танкова установява присъствието на различни изсичания, което стана причина за намесата на праисторик.
След почистване на скалата от запазения на места слой с червенокафяв цвят и масата получена при пробиване на дупките за взрив се установи следното :
В южния сектор се откри кладенец с дьлб. около 3 м. Запълнението не е изчерпано.С 4 правоъгълни блока е бил затворен. В пространството източно от него се почистиха скални изсичания с конусовидно сечение разположени в кръг и свързани с улеи.
Непосредствено до крепостната стена се откриха две изсичания с правоъгълен план, разположени едно до друго и застъпени от нея. По вертикалните стени на южното личаха ясни следи от метално шило. В същото това врязване по западната и южната страни са разположени с правоъгълна форма, свързани помежду си с улеи. В запълнението на едно от тях / смолисточерен цвят / се откри монета от Гордиан III. Към тези вкопавания се проследиха и улеи, които ги свързват с ямите разположени източно от кладенеца.
В северния сектор се разчистиха 4 амтропоморфни пластично моделирани фигури с дьл. от 1.5 до 2.5 м., разположени радиално спрямо център, който остана неизяснен под насип. По своя стил имат пълни аналогии с иконографията на енеолитната мраморна пластика. Цялото пространство под тях е оформено на големи правоъгълни полета, които преминават под късноантичната крепостна стена.В тях с плитки врязвания са изсечени различни изображения - силно схематизирани антропоморфни фигури, триъгълници, знака " вулва ", кръгове.
Отделни изсичания намират пълни аналогии с елементи от скалните светилища в Източните Родопи, изсичанията в Горталово / публиликувани от В.Миков и М.Цончева / и такива от Сиракуза .безспорно датирани в VI хил.пр.Хр.
Археологическите наблюдения, предварителните резултати от формално -  типологическия анализ и стратиграфската ситуация дават основание да се твърди, че сме попаднали на малък сектор от скално светилище функционирало през праисторическите епохи до самия край на I хил. пр. Хр. Аргументите за предложената датировка е керамиката характерна за римската епоха в Тракия, открита в пласта с жълтокафяв цвят, с който бяха засипани скалните изсичания върху целия масив, останките от розов хоросан върху големи сектори, монетата и късноантичната крепостна стена, която в целия сектор преминава върху тях.” (снимка 3)
Този обект бе взривен от пловдивския бизнесмен Тиберов., който построи на мястото огромен “палат”. По това време директор на АМ-Пловдив бе Костадин Кисьов.
Краткото описание на взривения култов център според двете археоложки и изследователите от нашето звено, единият от които щеше да бъде пребит от бодигардовете-охранители на бизнесмена, ни дава частична представа за духовните възгледи и материалните умения на (прото-) траките от преди близо 8000 години. Разгледан в кръга на другите праисторически светилища от района, този обект можеше да се превърне в още една буква от азбуката, с която някой ден щеше да бъде подробно описано миналото ни и издирени корените ни. Нехайството на Общината и Музея, които позволиха обектът да бъде унищожен могат да се отъждествят с геноцид спрямо паметта на човечеството, българския народ и в частност на пловдивчани. Помислете си какво би станало ако някой взриви Стоунхендж, унищожи статуите на Великденския остров или разкритото неолитно селище в Чатал Хюйк? Ето, точно престъпление от подобен род бе направено в Пловдив, но досега никой не е наказан за това.
Тук ще продължим малко по-емоционално, защото ако не се бяха случили предходните унищожителни действия, нямаше да се налага да предлагаме следните въпроси:
Знаете ли, че Пловдив е най-древният съществуващ днес град?
Знаете ли, че по време на Троянската война, само един от кварталите (=фила) на Пловдив е бил десет пъти по-голям от цитаделата на Троя и Микена?
Знаете ли, че Пловдивските спортни игри, известни като Кендрисийски, много години са били по-популярни от Олимпийските?
Знаете ли, че в Пловдив са запазени едни от първите светилища посветени на орфическия Аполон, една от първите европейски синагоги и една от първите християнски базилики?
Това е само една малка част от неоспоримите факти, свързани с древността и уникалността на града ни. За съжаление обаче,информация за тези неща, почти няма откъде да получите, не само поради унищожаването на древните паметници. Освен това, някой системно се опитва да заличава и фалшифицира историята на града ни и паметта за него. Като капак на всичко дойде натрапения паметник на Филип II Македонски “основател на Пловдив”. По този начин се изтрива голяма част от славната древна история на града ни. От друга страна се утвърди една лъжа, която ще продължи да промива мозъците на идващите поколения. А идеята й е, че Градът на тепетата е създаден от този македонски владетел. Тя е прокарана през Възраждането ни, но от гръцките фанариоти, които продължават да твърдят, че земята до Стара планина е гръцка, защото била населена с гърци.
Пловдив не може да бъде основан от Филип II Македонски през 342-341г.пр.н.е.(както и през която и друга година от живота му), като полис от гръцки тип по няколко много елементарни причини:
Първо – за една година, при положение на война, е било трудно да се създаде лагер за бойците, камо ли да се направи цял град.
Второ – Всички автори от времето на Филип, а и след него, са единодушни, че той не е възприел древноелинската култура. По тази причина е наричан “варварин” именно от почитащите тази култура. Помислете върху въпроса: Как, след като не е приел този вид култура, Филип II ще съумее да създаде град от полисен тип, характерен само за нея?
Трето-досега не е открита нумизматика, чрез която Филип II Македонски да се е опитал да остави спомен за евентуалното си завладяване на Пулподева.
Четвърто – липсват епиграфски паметници, които да потвърждават, че разглежданият владетел някога е стъпвал в града ни.
И Пето,но не най-маловажно. Историята все още е интердисциплинарна наука. Затова са необходими и сведения от археологията. Тук обаче спорове няма. Върху повече от шест хилядолетния тракийски пласт е положен направо Римският. Липсва елински, липсва македонски. Искаме да отбележим, че учените от БАН също са забелязали тази “малка подробност”. Как да си обясним факта, че ако Филип II е основал Пулпoдева или по-старата Евмолпиа, той не е съградил нищо, дори и в далечните околности на града ни?
Относно древни автори, като Тацит, Плиний Стари, Дексип, Помпей Трог и Амиан Марцелин трябва да посочим, че тези хроникьори са живели много след Филип II и не са познавали от лични наблюдения действията му.
Искаме да обърнем внимание на факта, че на споменатите антични автори не се гледа с необходимата критичност. Който и да прочете внимателно Помпей Трог и Амиан Марцелеин и ще се убеди колко категоричен е изказът им. Това от своя страна свидетелства, че те са били убедени във верността на фактите, които предлагат.
В друга плоскост е сведението на Дексип:
“Градът Филипопол се намира на границата между земите на траките и македоните и лежи на река Хебър (дн.Марица). Казват че негов основател бил Филип, синът на Аминта, по чието име бил наречен и градът. Скитите нападнали този най-стар и най-голям град и го обсадили…”
Анализирайки текста веднага можем да посочим най-отличаващите го особености:
Първо – за основателя на града Дексип започва с несигурното “КАЗВАТ”. Оттук следва, че той не е убеден в това и не иска да се ангажира с подобен факт.
Второ – той категорично отбелязва “най-стария и най-големия град”. Тази категоричност е поднесена дори като възхищение. Независимо, че глаголите към текста са в минало време, те само ни показват, че авторът уважава точността, защото не ни поднася като очевидец нещо, на което не е бил свидете. Категоричността му от своя страна отхвърля като достоверна вероятността Филип II да е основател. Как би могъл най-старият град да е създаден само преди някакви си седем века от времето на Дексип?
И защото много хора все още не са добре запознати с някои световни класификации дадени на града ни ще отбележим един факт, който трябва да се знае от всеки пловдивчанин - ЮНЕСКО обяви Пловдив и Дамаск за най-старите градове, запазили местата си.(графика 3)
Що се отнася до думите на Тацит и Плиний Стари, ще обърнем внимание на една друга наука, която разглежда варианта “УПОДОБЯВАНЕ”.
Терминът Филипопол се отбелязва за първи път след Филип V (пребивавал в Пловдив между 200 и 197г.пр.н.е.)в труд на Полибий.(живял между 201-120г.пр.н.е.).Той не споменава кой Филип е назован. Но, творилият три века след Полибий, Тацит, тъй като се позовава на него, поставя по-известния Филип II за владетел, който, според последният автор, е дал името си на Пулпудева. Това уподобяване става, защото за Полибий не е нужно да упомене за кой точно Филип говори. За него е било немислимо да обяснява на съвременниците си, че Филип V е поставил името си върху града. Това е било всеизвестно на всички от това поколение.
Почти същото уподобяване се забелязва и при Плиний Стари, който дори погрешно поставя прозвището Понеропол върху Пулпoдева, вместо върху Кабиле.
Тук отново трябва да насочим вниманието към друга наука, каквато е езикознанието. Както се изразяват учените от БАН: “Вероятността Пулпoдева да е тракийският превод на Филипополис не е изключена така, както и Филипополис да е старогръцкият превод на Пулпудева.”
В случая сме длъжни да ви уведомим, че доскорошния превод на Пулпудева бе “Град около реки или блато”. Вече се разглежда и вероятността преводът да означава “Градът на кварталите (=фили)”.
Относно популяризирането на древната пловдивска история са нужни и сведения на автори като Демостен, Теопомп, Страбон, Йордан, Анна Комнина и много други. Всички те твърдят, че траките са създали града ни. Те са го градили дори по времето на римските гарнизони. Траките са останали наши предци така както и древните българи.
От по-късни автори се разбира, че названието Филипополис е добило гражданственост и се е използвало предимно от чужденци, едва след римския император Филип Араб. Това е владетелят, който толерира християнството и го утвърждава като официална религия в най-стария и най-големия град в света.
Към сведенията предложени до тук ще представим и един важен извод на археолозите. Първият от симпозиумите, които признават разкопките (вече унищожени) в града Евмолпия , провеждани между 1975-1985г.г., е Баденският. В него участват най-добрите европейски специалисти в областта на древните гадове. Когато той се провежда в Будапеща едно от заседанията му е преместено в Пловдив. На него се доказва, че Евмолпия е един от най-ранните градове от Източно-средиземноморски тип. Там вече се съобщава, че той е десет пъти по-голям от много по-младите от него Троя и Микена.
Десет години по-късно Институтът по Тракология при БАН, с тогавашен директор, покойният вече, проф.Александър Фол, вземайки под внимание важността на същите разкопки, провежда Международния симпозиум “Филипополски седмици на тракийската история и култура” с тема “Появата на ранните градове и древнотракийския град Евмолпия върху Трихълмието.”
След посочената безпочвеност на твърдението, че Филип II Македонски е основателя на Пловдив, сред научните среди, на специалистите подържащи поднесената теза започнахме да си задаваме два въпроса. Умишлено ли бе манипулирано общественото мнение като се поднесоха фактите само от гледната точка на учените застъпващи идеята, че Филип II е основател на града ни, заедно с техните изводи?
Все ни се ще обаче вярваме, че и нашата гледна точка за създаването на Пловдив като град, е изключително ценна за историографията. Но при това ни виждане остава открит другия въпрос - защо бе монтиран “паметника”? Не ни се ще да вярваме, че става въпрос за много пари, защото популярно поднесено, появата на тази скулптура в града ни е все едно в Москва да поставят статуя на Хитлер, който също никога не е превземал руската столица. Мислим, че е крайно време да бъде демонтиран. Тъй като учени, които продължават да подържат възгледа, че до времето на Филип II Пловдив няма град, защото е представлявал съвкупност от царски резиденции, тук е мястото да поместим, нужно е да поместим и виждането по въпроса КАКВО Е ГРАД. Ще предложим обобщеният възглед на изключително добрите специалисти в тази област В.Масон и В.В.Андреев Само словоредът при тези учени е различен, но не и фактологията:
„Град е – селище с население с поне около 5 хиляди души, масивни архитектурни градежи като крепостни стени, порти, кули, улици с каменна настилка, вкопани в скалите култови ями, изсечени и градени каменни стълби, храмове, аристократични дворци обособени квартали.” Трябва да посочим, че всяко едно от селищата, превърнали се впоследствие във фили е притежавало тези изисквания. Това важи и за Евмолпия, и за Родопиада (=Родопида), и Кендрисос, и Орфида, и Каменица, и Пулподева и всички останали.
За да се види по-добре вредността от този монумент ще насочим вниманието върху част от други унищожени древни обекти на града ни. Така ще видите как година след година се орязва древността на Пловдив като се приближава систематично неговото начало до времето на Филип II (едва IV в. пр. Хр.)
Преди няколко десетилетия, когато в ГРАДА НА ТЕПЕТАТА бе унищожен част от форума, за да се прокара път, малко бяха хората, които ги заболя за унищоженото наследство. И не защото пловдивчани не милееха за старините си, а защото повечето от тях знаеха, че при комунистическата власт, каквото решат управляващите, това става. По време на същата тази власт бяха унищожени и разкопките, извършени от Димитър Цончев на най-високия хълм в града – Джендем тепе. Независимо, че там бяха разкрити основите на една от най-древните християнски базилики, както и част от храма на Аполон Кендрисийски . Тогавашната власт заля археологията с бетон, правейки неизползваем басейн, и всичко приключи. Сринато със земята бе Ясъ тепе I, което археологът-праисторик Петър Детев подробно проучваше, като едно от най-старите неолитни поселища. Същото се случи и с един от другите разкрити праисторически обекти на П.Детев. От години една от базите на Археологическия музей, намираща се на ”Брезовско шосе” (Плоска могила: Ясъ тепе II; една от филите на Пловдив) бе оставена разбита и без контрол, от което се облагодетелствуваха най-различни хора, като по този начин завинаги се изгубиха следите на много от артефактите, които уж се съхраняваха там.
Унищожена бе и Римската баня с уникалния хипукаус, намираща се на ул.”Георги Тертер”№1.
Най-древната синагога, открита на територията на България и най-голямата за своето време, бе проучена като археологически обект също в Пловдив. Освен основите, при нея бе доста добре и в цялост запазена мозайката. Днес този древен духовен център също е в небитието, защото е цялостно заличен. Върху археологическите разкопки на бул.”Княгиня Мария Луйза”, срещу църквата “Света Петка-Нова”, където се намираше обекта, сега има само бурени и филизи, както и фургони на “чистотата” .
Наскоро бе разбито друго светилище в резерват “Старинен Пловдив”, което се намираше в южната част на ул.”П.Р.Славейков”. Изследователската група на ИЗ “КОРЕНИ”, към която имам честта да принадлежа, описа и филмира този обект. Така мога да ви разкажа каква уникална изработка бе премахната от Пловдивската история. Става въпрос за почти триметрова наклонена скала, в горния край на която имаше възрожденска постройка. На източната скална част, по наклона, ясно си личеше релефно изображение на човешко лице с очи, вежди, нос, уста и уши. Под лицето, върху леко ерозирал конус имаше издълбана ямичка, символизираща човешки пъп или идеята за Плодородието. По цялата фигура личаха и изветрели от времето бои – предимно червена, охра и черна.
Освен това в основата на скалата имаше праисторическа идеограма за Отвъдния свят. Встрани от нея пък бяха маркирани стъпала от Символната връзка между световете. ИЗ”КОРЕНИ” използвайки старинен ритуал даде на този култов център названието “ЛИЦЕТО НА БЕНДИДА”. Предполагахме , че под основите на къщата съоръжението продължава, но старата постройка бе съборена. Култовият център унищожен, за да се изгради на това място някаква си нова безлична сграда. Ще направим бегло сравнение, засягащо археологията, с позицията на друга държава. “ЛИЦЕТО НА БЕНДИДА” има пълен аналог с камък от XII в., на който е изобразен викингският Бог Локи. Последният обаче и до днес се пази в Музея на изкуствата Орхус, Дания. Унищожаването на последните отбелязани обекти бе по времето, когато директор на АМ-Пловдив е Костадин Кисьов.
На милостта на времето са поставени източната порта с останките от антична римска болница в нейния регион, гробницата в квартал Филипово, останки от антични римски пещи с северо-западния край на Цар Симеоновата градина.
Унищожени са скали от източната страна на Трихълмието, със съответните, непроучени, праисторически знаци и релефи по тях.
Последните отбелязани деяния са по време, когато директор на АМ-Пловдив е К.Кисьов.
Тъй като темата, както бе формулирана, не би могла да се изчерпи като фактология дори в рамките на цяла конференция, с последния важен факт, който си набелязахме също като изключително ценен, ще се ориентираме към приключване.
По сведения на Анна Комнина, в източната част на заличеното, против нормативните актове, Марково тепе е имало важен саркофаг. Заедно с всички съоръжения от този най-малък Пловдиски хълм и статуята на Херакъл, намирала се на Бунарджика и за чието съществуване данни помества и Апостолидис, както може би вече се досещате, според названието на доклада, са унищожени.



ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА:

Акимушкин,И. По пътеките на легендите.С., 1991.
Андреев,Ю.В. Ранние форми урбанизации. ВДИ, 1987.
Апостолидис, К. Историята на град Филипопол от най-дълбока древност до наши дни. Атина. 1959.
Богданов,Б. Орфей и древната митология на Балканите. С., 1991.
Божков,Хр. и Пейков,В. Монети и монетосечене през вековете.С., 1995.
Бъчваров,К.Неолитни погребални обреди. С.,1993.
Величков,Ст. Българите са най-страите поселници на Балканския полуостров. С., 1943.
Георгиев,Вл. Траките и техният език. С.,1977.
Георгиев,Г.Ил. и Н. А. М е р и е р т. Раскопки многослойното посоления у села Езеро близ г. Нова Загора в 1963 году. - ИАИ, XXVIII, 1965.
Даскалов,Д. Българите, потомци на царствените скити и сармати. С., 1913.
Добруски, В. Няколко историческо-археологически бележки. БАН. Книга III. 1914.
Домарадски,М. Трако-гръцки търговски отношения.Септември. т. I., 1995.
Драганов,Д. Монетите на македонските царе.част I.От Александър I до Александър Велики.Ямбол. 2000.
Ейду, Анри-Пол. Истини и загадки на археологията.С.,1976.
Елиаде,М. История на религиозните вярвания и идеи от каменния век до Елевсинските мистерии.С., 1997.
Заимов,С. Миналото. Пловдив. 1899.
Захариева,Л. Мегалитни архитектурни паметници в България и в други страни. С., 1999.
Казанджиев, Б. Мавзолеят в Халикарнас. Сп. Спектър. 1973.
Ковачев,Й. Принос към историческата карта на България. С., 1927.
Лозанова-Станчева, В. Мито-ритуалният комплекс на тракийските котитии. С.,1993.
Массон, В. М. Проблема древнего города и археологические памятники Северной Бактрии. - Древняя Бактрия. Ленинград, 1974.
Массон,В.М.Первме города (К ироблеме формирования городов в среде ранне-земледельческих кульгур). - Новейшие открития советских археологов. Киев, 1975.
Массон,В.М. Формирование раннеклассового общества и вопросы
типологии древних цивилизации. - Древний Воеток и античньги мир.М., 1980.
Массон,В.М. Алтын-депе. - Труды ЮТАКЭ, т. XVIII, Ленинград, 1981.
Массон,В.M. От возникновения земледелия до сложения раннеклассового общества. - В; Доклады сообщения археологов СССР на VII международном конгрессе доисториков и протоисториков. М., 1966.
Массон,В.М. Неолит Южной Турции, - В; Археология Старого и Нового света. М., 1966.
Массон,В.М. Экономика и социальны строй Древних обществ.Ленинград, 1976.
Мелерш,Х. Минойският Крит.С., 1978.
М е р п е р т,Н.Я. К вопросу о связях Анатолии и Фракии в раннем бронзовом веке. – Sbornik narodniho muzea v Praze. 1/2, 1966.
Мерперт,Н.Я. Древнейшие каменные крепости Болгарии. - В: Новое в археологии. М., 1972.
Мерперт,Н.Я. Первий год работ Советско-Болгарской зкспедиции. - КСИА АНСССР. 93, 1963.
Мерперт,Н.Я. Археологические исследовапия в Южной Болгарии в 1963 г. - КСИА АНСССР. 100, 1965.
Минков,В., Георгиев,Г. Ил., Георгиев,Вл. Надписът върху
кръглия печат от Караново - най-древната писменост в Европа.- Археология,1969, кн. 1.
Миков,В. Принос към предисторическата култура у нас. ИБАИ, V, 1929.
Мушмовъ,Н. Монетитh и печатитh на българскитh царе. С., 1924.
Неделчев,Н. Thracia libera. Велико Търново. 1996.
Николов,Б. и Вл.Георгиев. Наченки на писменост през халколитната епоха в нашите земи. - Археология, 1970.
Першиц, Л. И., Монгайт,А.Л., Алексеев, В, П. История первобытного общества. М., 1968.
Пhевъ,В.Градъ Пловдивъ минало и настояще. Част I Пловдивъ въ миналото. Пловдивъ. 1941.
Попов,Д.Богът с много имена.С., 1995.
Попов,Д.Залмоксис религия и общество на траките.С., 1989.
Попов,Р. Разкопки в пещерата Моровица. ИБАД, т.III, св. II, 1913.
Саваренская,Т.Ф. История градостроительного изкусства. М., 1984.
Спиридонов,Т.Тракийският етнос проблеми на формирането и развитието. С., 1991.
Стойчев,Т.Археоастрономия.С., 1998.
Титов,В.С.Неолит Греции. М., 1969.
Т и то в,В.С. Древнейнтие земледельцьт в Европе. - В: Археология Старого и Нового света. М., 1966.
Фол,А.Политика и култура в древна Тракия. С.,1990.
Фол,А.Тракия и Балканите през ранноелинистическата епоха.С., 1975.
Фол,А.Тракийският Дионис. Книга първа Загрей.С., 1991.
Фол,А.Тракийският Дионис. Книга втора Сабазий.С., 1994.
Фол,А.Тракийската култура казано и премълчано.С., 1995.
Фол,А. и Спиридонов,Т. Историческа география на тракийските племена до III век пр.н.е. БАН. 1983.
Христов, Ст. Храмът на бога Дионис – голямата загадка на Родопите. Сп. Спектър. 1973.
Чайлд,В.Г. Древнейший Восток в свете нових раскопок. М., 1956.
Чиликов,Д.Миниенциклопедия Навлизане в тайните.Пловдив. 1994.
Чиликов,Д.Балкански мистерии.Пловдив.1994.
Шкорпил, К. и Х. Паметници. Разработване на кремъка в предисторическо време. БИД. Книга VII. 1892.
Шкорпил, К. и Х. Черноморското крайбрежие и съседните подбалкански страни в Южна България. БАН. Книга III (продължава в Книга IV). 1914.

СБОРНИЦИ:
Вестник древней истории.т. 1; 2; 3; 4. Москва. 1972.
Годишник на археологическия музей Пловдив, Кн.IX, Сборник в чест на 100-годишнината от рождението на Димитър Цончев,Пловдив, 1999.
Годишник на народния археологически музей Пловдив. Книга I. С., 1948.
Годишник на народния археологически музей Пловдив. II. Археологически вести. С., 1950.
Известия на музеите в северозападна България.Том 21. Враца. 1993.
Известия на музеите от южна България. Том 1.Пловдив 1975.
Известия на музеите от южна България. Том 2.Пловдив 1976.
Известия на музеите от южна България. Том 3.Пловдив 1977.
Известия на музеите от южна България. Том 5.Пловдив 1979.
Известия на музеите от южна България. Том 7.Пловдив 1981.
Известия на музеите от южна България. Том 12.Пловдив 1986.
Известия на музеите от южна България. Том 15.Пловдив 1989.
Неприсъхващи извори документи и материали из историята на Пловдив и Пловдивско.
Пловдив,1975.
От Египта до Китая. Москва. 1998.
Проблеми на древната обща история и култура.С., 1995.
Първи конгрес на Българското историческо дружество. 27-30 януари 1970 година. Том първи. С., 1972.
сп.Тракия. бр. 3.Пловдив. 1976.
XXXIV национална конференция по археология. Археологически открития и разкопки през 1988г., Кърджали. 1989.
XXX национална конференция по археология. Археологически открития и разкопки през 1984година. Сливен. 1985.


НАУЧНИ РАЗРАБОТКИ НА ПЕТЪР ДЕТЕВ:
Преглед на праисторическите проучвания в северните склонове на Родопите.
Разкопки на Небеттепе в Пловдив през 1969 г.
Опит за различаване на неолитните брадви от длетата, теслите, мотиките и палешниците.
Разкопки на Небеттепе в Пловдив
Праисторически накити в Пловдивския народен археологически музей.
Материали за праисторията на Тракия.
Характерни черти на глинените съдове от Бронзовата епоха.
Энеолитические модели мебели из Болгарии.
Каменни боздугани.
Селищна могила Разкопаница. Отпечатък от известията на Археологическия институт. XVII. 1950.
Разкопки на селищна могила Ясатепе в Пловдив през 1959 г.
Материали за праисторията на Пловдив.
Massues de Pierre.
Olityczne modele mebeli z Bulgari.


Archeologicke rozhledy, Praha, XXXVI - 1984.1.
Archeologicke rozhledy, Praha, XXXVI – 1984.2.
Archeologicke rozhledy, Praha, XXXIX – 1987.4.
Childе,V.G. Тне urban revolution. - Тown Рlanning Reviw. 1950, vol. XXI.
Pulpudewa. Semaines Philippopolitaines de l’histoire et de la culture thrace. 2. Plovdiv, 4-19 octobre 1976. Sofia, 1978.

УНИЩОЖЕНАТА АРХЕОЛОГИЯ И ИНФОРМАЦИЯТА, КОЯТО НИ ОСТАВИ ТЯ II

УНИЩОЖЕНАТА АРХЕОЛОГИЯ И ИНФОРМАЦНИЯТА, КОЯТО НИ ОСТАВИ ТЯ II

Константин Каменов

Интелектуално звено „КОРЕНИ”

Когато завършвах доклада си „УНИЩОЖЕНАТА АРХЕОЛОГИЯ И ИНФОРМАЦНИЯТА, КОЯТО НИ ОСТАВИ ТЯ”, отбелязах, че „...темата не би могла да се изчерпи като фактология дори в раките на цяла конференция...” Надявах се, че някой друг ще продължи след мен, но попадам понякога на отделни споменавания за разрушения и толкоз.

В средата на тази седмица (11.VIII.2010г.) от агората на Пловдив изчезна единият (запапдният като разположение) Императорски надпис. Същия ден старият ми доклад се появи в нови сайтове и форуми вместо мен. Проследявайки нещата дистанцирано, реших да продължа лично с втората част на доклада.

Естсеството на нещата, „подбудили ме отново към живот”, изискваше да започна именно с императорския надпис в Пловдив. Ето какво излезе като материал във вестниците, публикувани и в интернет:

"Предната стена на т. нар. императорски надпис, където са буквите, беше отчупена. Намерихме отломките на земята, след като се стопи снегът. Сезирахме Министерство на културата и по предписание на специалистите паметникът беше прибран за съхранение в Ателието за консервация и реставрация, за да не се потроши съвсем", обясни директорът на Археологическия музей Костадин Кисьов.Вероятно студът е счупил мраморния блок, предполагат археолозите. Кой обаче го е нашарил със спрей, не е ясно.Отчупеният камък, който тежи около половин тон, ще се пази в ателието, докато се намерят пари за реставрация и консервация. Тогава отломката ще бъде върната на мястото й на Одеона и постаментът ще може да се сглоби и изправи отново.
Става дума за мраморния блок в южната част на Римския Одеон, който след последната реставрация остана извън очертанията на театъра. Представлява постамент, върху който е имало статуя на император Комод. Надписът върху него е на старогръцки и показва мястото на една от статуите в колонадата на градското събрание. Този фрагмент е открит при археологически разкопки на Римския форум през 1988 г., а от 1995 г. е обявен за недвижим паметник на културата от национално значение.”

Източник: http://news.plovdiv24.bg/183971.html

Трябва да отбележа изрично, че след като всичко, в днешното ни общство, когато завърши първоначалното разпределение на Държавните пари (периода 1989 -1992г.г.), придоби отново комунистическата си същнсот, а пресата стана най-обслужващата ги машина. Не съзрях един правилен подход от поредица зададени веъпроси на журналиста към директора на Археологическия музей, а само подхвърлена версия към читателя от рода „АЗ ГО ПИТАХ, ТОЙ МИ КАЗА.” Затова и насочих вниманието към по-полезното съждение от анонимния читател, зад което бих се подписал с две ръце като съмишленик:„Тук има доста неточности поднесени от страна на Директора на Археологическия музей в Пловдив. Той нас да не ни взима за малоумници като се опитва да ни пробута толкова елементарна измама. ПЪРВО: Ако предната стена, където са били надписите се е отчупила през зимата (което не е вярно) защо сезират Министерството едва наскоро? ВТОРО: терминът Римски Одеон не биваше изобщо да се използва, защото подобно съоръжение в античната епоха не е съществувало. То бе съградено в съвремието, след като някои ВИСОКОПОСТАВЕНИ пловдивчани получиха за тази измама пари от Солун. ТРЕТО: Градското събрание или по-точно казано Общинския съвет на Античния град е бил на Античания театър, кръдето могат да бъдат прочетени имената на всяака една от филите (кварталите), където са сядали представители на отделните квартали. ЧЕТВЪРТО: Кому бе нужно, щом ще се връща императорския надпис на мястото му, то да бъде покривано с купчини натрошен мрамор, които са различни от тези на специално подготвения, върху който е изписан текста? Е, нека всеки сам си направи извода за себе си!”

(анонимен автор)

Източник:http://news.plovdiv24.bg/183971.html

Преди време, когато водехме епичната си Пловдивска битка на Интелектуално звено „КОРЕНИ” и съидейници, срещу кмета и хората му от АМ-Пловдив и Катедра „История” на ПУ, то им обещах, че ще ги уволня от заеманите им длъжности. Вместо отчет ще отбележа, че до месец август 2010г. само с двама от тях това се е случило, но не съм забравил обещанието си. Тук изрично го отбелязах наново, защото те продължават да унищожават паметта на един от българските градове, както им е угодно и следващия пример, който ще отбележа, насочва отново към тази тема.

През юни 2010г. на ул. „Гладстон”, при разкопаване за водопровод на нова кооперация, бе открита, част от сграда и скелето на кон. Ето първо мнението по откритието на археоложката от местния музей:” ОТКРИХА ИДЕАЛНО ЗАПАЗЕН СКЕЛЕТ НА КОН В РАЗКОПКИ В ПЛОВДИВ

На сензационна находка са се натъкнали археолозите при откритите наскоро останки от сграда от 4-5 век на улица "Гладстон" в Пловдив. В елипсовидна яма с диаметър 1,90 на 70 сантиметра, вкопана в подовото ниво на сградата, е открит скелет на кон. Тепърва ще се тълкува с какво може да бъде свързан, но археолозите са категорични, че той не е попаднал там случайно, а е бил старателно положен.

Конското погребение може да бъде отнесено към края на 5 век. Практика за погребение на коне са имали траките, коментира археологът Жени Танкова. В римската епоха подобна практика не е била наложена и често срещана, затова конкретното поведение ще се търси в по-късните векове, свързани с номадските народи и прабългарите. Скелетът е демонтиран и прибран. Той ще бъде даден за изследване, което ще установи възрастта и пола на животното. (източник: Plovdiv24.bg от 14 Юни 2010)

Ето и моето контра-мнение по въпороса, което по естествен път не намери място във вестниците:” Археологическата находака на ул. „Гладстон” пред N 45, която е станала вследствие на изкопни работи за нов вдопровод, бе разгледана и от Интелектуално звено „КОРЕНИ”. От наблюденията върху терена се вижда, че погребението на коня е ритуално, направено в овална яма, издълбана в помещение на сграда от еленистичната епоха, под специално трамбован под от жълто-зелена глина. По врем на ритуала той е бил обгарян, за което свидетелстват обгорелите органични остатъци от широколистна дървесина. Тази, червена на цвят, ивица покрива ямата, където е погребан коня и върху нея има три успоредно разположени улеи в направление изток-запад.

По сведениаята на работниците, които прокарват водопровода, тъй като не съм видял самия скелет на коня, зощото скелетът му е бил вдигнат от археолозите в деня на откриването (12.06.2010г.), той е бил стегнат с метални пранги (=окови; букаи), чрез които погребението може да бъде определено още по-точно.

Безспорното отнасяне на находаката към еленистичната епоха е вследствие на използвания хоросан, с който са иззидани стените на сградата, защото примесения със счукани керемиди или тухли розов хоросан се използва едва след Христта, а белият, който бе използван за тази вила нямаше подобни примеси и така го отнесохме към предхристиянските градежи на тракийските зидари от нашия град.

Другата безспорна констатрация е, че се касае за вила, защото в периода между V в. пр. Хр и Новата ера Пловдив е бил разделен на квартали, предимно по хълмовете, а междиу тях са съществувли вили на по-заможните жители. Тъй като конят е соларно животно, то най-вероятно извършилите ритуала траки са били почитатели на Бог Аполон, а не на Дионис. От разкопките на пловдивския археолог Димитър Цончев се знае, че на Джендем тепе е бил открит храм на Аполон Кендрисийски, за който споменават и някои антични автори. Днес обаче, почти всички елементи на този храм са бетонирани на върха на споменатия хълм.

Важно е да отбележим и направените от нас измервания на някои от елементите на трите успоредни улея, както и на бермата.

Височина на улеите, измерени по вертикал = 11 см.

Широчина на улеите, в най-високата им част = 17 см.

Широчина на улеите в основата, преди да започне извивката, измерени по начин, указан от Питагор = 8,5 см.

Височина на бермата, измерена по вертикал = 20 см.

Широчина на бермата, в нейната основа = 15 см.

След тези изчисления трябва да завършим, че пътят на българите при завръщането им от Азия към Европа е маркиран от доста, направени от тях валове, които са характерни именно с използването на бермата при външната част на основата на вала и при най-високата част на вала. Повечето от племената на траките също са строели сградите си с берма, която не е характерна за племена приели еленския тип култура. И до днес в България, продължава традицията, най-вече в селата, край новопостроените къщи да се прави и берма.”(К.К.)

Цялостно, археолозите в музея, заемат в момента позиция в защита на унищожаването на древността и този факт говори за безродствеността им. За съжаление и археолозите ни от другите краища на България, в последните години, са на отбелязнаното вече ниво.

На 8.VIII.2001г. реших да откажа поканата на американския учен Балард, отправена ми чрез варненското издателство „Народен Будител”. Идеята бе да се спуснем с българската подводница „Академик” в Черно море” и да изследваме възможността Ноевият потоп да е Черноморският. Бях повлиян от изказванията по медиите на тогавашния директор на НИМ Божидар Димитров, който от 5.VIII започна да внушава, че е открита най-стара пирамида в света. Тя била до ивайловградското село Свирачи и е датирана от IX – VII хил.пр.Хр.

На 17.VIII2001г. стигнах до там придружаван от няколко приятели. Ръководител на разкопките бе представител на Б. Димитров – Гергана Кабакчиева от БАН. След като разгледах съоръжението, формирах мнението си, че то е ритуално, вероятно стъпаловиден, пресечен конус, от Римската епоха –Iв.пр.Хр. – Iв. Предполагах, че най-отгоре е имало храм, чрез който се е почитало соларно Божество. Имайки впредвид, че в по-голямата си част, римляните взаимстват пантеона си от траките, то предполагах, че това е било храм на Аполон. Госпожа Кабакчиева го обяви за антична погребална пирамида. За по-голямо нещатие обаче тя се опитваше по най-нелепия начин да използва разкриването на обекта, според механизираните методи на покойния вече наш, гоям специалист в тази област, Г. Китов. Така бе унищожила почти 1/3 от съоръжението. Представих й се като специалист – учен от ИЗ „КОРЕНИ” и я вкарах в един доста пестелив и остър диспут пред студентите й. Казах й, че ако се беше потрудила да се изучи малко, преди да се уреди в БАН, щеше да знае, че в този район не би могъл да бъде погребан дори управител на провинция, защото нейните мащабни центрове са на друго място. Тя отвърна, че свободата на словото не ми давала право да обърквам хората с драскане на глупости. Първо да се захвана да завърша история, а след това да се опитвам да споря с учен като нея. Отвърнах й, че ако още се счита за учен, горко на студентите, които ръководи, защото с глупавите си съждения, предварително изгаря всякакви наченки на мисъл в обучението им. Пожелах й скоро да се срещнем на открит диспут и след като ми отвърна, че нямам научна степен за да дискутира с мен, бях принуден да завърша с думи от рода, че хората без познания, които са уредени на някакво местенце, из ползват като защита само титлите си, за да прикрият научната празнота в мозъка си.

Интерес предизвиква и продължението на пикантната случка от следващата година (21.VIII.2002г.) със същите „герои”, но вече в ново амплоа. След като пак се представих на Клабакчиева с името си и че съм от „КОРЕНИ”, тя не ме позна, но се сети, че „...някакво момче от нашето звено вече е идвало на могилата. Направих се на учуден, защото никой не бе информирал за подобно нещо, независимо, че са длъжни и не й разкрих, че съм същият, който е бил и предната година. Този път разговорът ни започна по-дрожелюбно, като тя вече ме убеждаваше чрез предходната ми позиция какво предсавлява това съоръжение. Това направи силно впечатление на присъстващите приятели, съппътствали ме и преди това. За съжаление обаче допускаше други научно-фактологични грешки и най-вече се хвалеше, че е професор. Моята позиция относно обекта обаче също бе еволюирала и докато разглеждах как е унищожила вече и тясното стълбище към върха,търсейки, преди това някакъв погребален вход на гробница разбрах, че сегашният ми възглед е доста по-стойсностен. Предполагах, че това е астрономичен център от римскаа античност, но съграден от тряките. Точно от противоположната страна на стълбите (западна посока) , на около метър от градежа бяха открити две колесници и имаше два малки гроба. Единият бе на куче – едно от най-соларните животни при траките, а другият на малко дете, починало от тежко заболяване на костите. Точно от същото бе починало детето на римския аристократ на намираща се по права линия (изток-запад) на разстояние около 1,5 км. вила „АРМИРА”. Изчаках Г. Кабакчиева да отиде на обяд и веднага с приятелите ми измерихме бързо и възможно най-прецизно съоръжението. То бе под формата на десет пръстена, като всеки по-високо разположен бе с по-малко обиколко от предходния. Най-горния единствен бе цяла плоча с дупка по сртедата. Вероятността там да се е поставял репер с височина около 3 м. не бе случайна, защото подобен, обработен от дърво артефакт, студентите – археолози бяха открили предната година. Ето и размерите, след като предварително изясня, че обектът бе направен от варовикови блокове.

Първи най-голям пръстен – обиколка 180м. (0,5м. на 1º или общо 360 º = 1 година) пълен слъночев оборот (по-точно -пълен годишен цикъл на Земята около Слънцето)

Диаметър на втори пръстен = 59,40м. (както отбелязах в началото обаче част от елементите бяха вече унищожени, поради което не мога да претендирам за перфектна точност)

Диаметър на трети пръстен = 58,80м.

Диаметър на четвърти пръстен = 58,20м.

Диаметър на пети пръстен = 57,60м.

Диаметър на шести пръстен = 57м.

Диаметър на седми пръстен = 56,40м.

Диаметър на осми пръстен = 55,80м.

Диаметър на девети пръстен = 55,20м.

Диаметър на плочата (десета по ред) = 54,60м.

Блоковете, от които са сглобени пръстените са с големина 3,20м.+3,40м.+3,60м.+3,80м = 15м.

Ширината на блоковете е 0,30м.

Дебелината на блоковете е 0,20м.

По време на лятното слънцестояне, след изгрева, първите лъчи са опирали на стълбишето. Освен това всеки пръстен имаше шлиц, през който, чрез репера, се е отчитало по сянката на долния пръстен месечно, дневно, часово или сезонно положение.

За функциите на целаият обект обаче ще напиша отделен доклад.

Нататък отново продължаваме с други документирани унищожения на археология, предимно в граид Пловдив.

През 1533 г. гравюра от Пиетер Коек ван Аелст както и анонимна гравюра от 17 в. ни показват южното изложение на Пловдивското трихълмие , което е в основата на тогавашния османски град. По-важното обаче е представените сгради и могилни комплекси, които са доста по на юг в равнината.Това е територията, в която се намира днешния район Южен, наричан от жителите на града Кючук Париж. В съвремието този регион е заселен едва в началото на XXв. Наши поинали вече историографи, както и археолози, преди десетилетия свидетелстваха ,че това място се заселва през античността от периода на Римската експанзия. За това преди години разговарях с едни от най- възрастните жители на града.Техните сведения бяха потвтрдени и от наш съвременник, който е към групата на Пловдивската интелигенция, но засега желае да остане анонимен.Разбирам напълно тази неогова позиция, защото, както отбелязах още в началото на доклда комунистите отново са на власт, но вече „преродени” като бизнесмени.

1. Само, за да бъде построен един 6 етажен блок на ул.”Братя Бъкстон”, в кра на 70-те и началото на 80-те години на XX в., в протежение на около 70 метра бяха заличени 6 гробници от началото на римската епоха. При изкопите, подготвени за жилищния блок, случайно бяха извадени на Бял свят, запазени в цялостна форма, една римска и 5 куполни (оже би по-ранни) тракийски, ритуални съоръжения. На сензационното откритие не присъстваше археолог,а работата по изграждането на блока продължи с първоначално унищожаване на куполните гробници. Какво ли е имало в тях и край стените им? Никой вече не може да каже, защото заличаването им стана за часове и дори ентусиасти не успяха „да надникнат в сакралния задгробен живот на тракийските ни предци, иззидали последния си дом извънн тройните защитни стени на античния град”. Ще предоставя обаче информация за римската (най-вероятно семейна) гробница, която, поне за „зяпачите”, отново случайно бе открита. Можеше да се чнадникне в нея и отвън. Стените бяха иззидани от квадратни римски тухли. Височина около 1 метър, дължина – 2,80м., ширина – 1м. Не бива да забравяме обаче най-важното. Както на куполните, така и на римската гробници майсторите, почти сигурно, са били от същиснките траки. Единствиената, за която можем да предоставим сведения, нямаше вход, което предполагаше наличието на покривна плоча, от типа на саркофазните. ЛИчеше си, че римляните са повлияни вече от тракийската култура, защото, както и погребалните могилни съоръжения ноа передците ни, те бяха погребали своите мъртви извън гробницата. В нея имаше малка ниша, където забелязахме съдче за изгаряне на специални масла, чрез което при капсулирането на градежа се унищожава кислорода и гробната постройка „се капсулира (или запечатва)”. Това керамично съдче бързо бе „потурчено”. Отвътре стените бяха идеално грундирани и с невероятни стенописи. На първо място бе горният фриз или озвучаването на помещението, както назовават подобни елементи живописците. На тясна ивица бяха изрисувани преплетени растения. Под тях бяха птиците, които свидетелстваха, както формата и материала, за римския характер на съоръжението. Оживопистените представители от орнитологическия вид бяха падпадъците, бекасите и фазаните. Ако намерите един албум със сградите на разкопания античен Помпей, може да видите точно същия тип сгради, но там вече те са с по-големи размери и се представят като жилища, което е доста коректна трактовка на съоръженията им. Накрая ще допълня, че само в Район Южен на Пловдив бяха унищожени десетки подобни от античната Римска и предримска епохи. А всичко това бе сторено с единствената цел да се построи съвременен квартал.

До описаната преди малко (най-вероятно) семейна гробница, за да бъде прокарана нова канализационна система, между 11 и 13 VIII 2010г., бе унищожено погребение от тази епоха. Това се случи отново без да бъде огледано и изследвано от учен – специалист в тази област. Както вече отбелязахме и при траките, и при римската аристокрация, в тези земи са погребвали своитзе мъртви до погребалните си съоръжения.

2. Отново през 80-те и началото на 90-те години на XX в. в района на Пловдив, където е отбелязана и описана от много учени антична жилищна сграда „Нарцис”, бе открита доста по-стойнсотна и като размери и като вид на мозайката, застроена, от същия период площ. За изясня положението на разглежданото тук в античния Пловдив,ще предоставя следните сведения.Доста важно е преди да отбележа местонахождението, да одчертая важния факт, че сграда „Нарцис” ге само част от прилепени една до друга, няколко изключително ценни антчини постройки. Те бяха открити на изток от Понеделник пазара и ул.”Иван Перперлиев”, на север от пл.”Св. Петка”. Най-добре е обаче да се разгледа квандранта обргаден от улиците „Пулпудев”, „Ген. Скобелев”, „Шейново” и „Цар Георги Тертер”. Навремето инетрес предизвика факта, че сграда се е ползвала поне в четири различни периода, за което свидетелстваха четирите различни мозайки, направени на различно ниво. Най-интерсна бе най-ранната, в центъра на която бе пресъздаден Бог Нептун със своя тризъбец и, според изискванията на традицията, заобиколен с четири делфина. Майстори пловдивчани, на съвременни мозайки, се изказаха като истински специалисти, как е трябвало да бъдат съхранени за времето, всяка една от мозайките. Как да бъдат експонирани. Как да се запази за поколенията истинсакия цвят на използваните в мозайките бои, за да може светът да се възхищават и от тях. Всичко обаче бе натрошено на парчета и събрано в чували. След това бе оставено в никога недовършената сграда, на замисления по онова време МУЗЕЙ НА ТРАКИЙСКОТО ИЗКУСТВО. Тъй като тази година, сградата за този музей бе разрушена, вече никой не може да ви каже къде се съхраняват оастанките от тези пана. Общо в града са разкопани близо 25 мозайки, в съответни жилища, бани, ритуални центрове и др. Днес повечето от тях са унищожени.

3. В един от най-популярните подлези на Пловдив (Археологически), придобил изпвестността си, както и името си, заради откритата в него археология, освен, че при разкриването му града ни загуби една от най-прекрасните мозайки, намирани някога в България, но... В него бе открита тръба за питейна вода, насочена в посоките юго-изток, северо-запад. Освен, че питейната вода от нея най-вероятно се е спускала от древния квартал Орфида (днес Сахат тепе), по-ценното и важното бе, че от тръбите продължаваше да тече вода, когато се провеждаха разкопките. Специалисти, занимаващи се с химия и екология, направиха изследване на течащатата вода и тя се оказа с по-чисти показатели от днес изполозваната в Пловдив. Вместо това да се превърне за атракция, чрез която да показваме на чужденците каква вода са пиели нашите далечни предци, керамичните тръби бяха унищожени и захвърлени някъде.

4. Често на днешната частично разрушена, частично експонирана агора се откриваше по някоя нова глава на император. Докато тялото оставаше все едно и също, то в древността, когато императорите в Рим са се сменяли, са били сменяни и главите, като се е махала (без да бъде унищожавана) главата (мраморна пластика) на стария император и се е поставяла тази на новия. Днес, едва ли ще може да видите някоя от тези глави, дори в музея.

5. Интерс предизвиква и въпросът защо не са експонирани по местата си на форумния комплекс шестте невероятни колони от античността, открити отново, когато се прекарваше безсмисления път под пощата, унищожил доста от разкопките. Мястото, на което те бяха извадени на Бял свят, бе между началото на Пловдивската главна или ул.”Александър Батенберг”, почти до бившата Руска книжарница, а на изток до античната библиотека на тогавашния град. Всяка една от тях бе почти перфектно запазена, а днес или е изхвърлена, или е „укрита” в избата на някое ведомство. Никой от хоратка, които се занимавт с тазхи материя и трябва да знаят нещо за споменатите тук колони, не успя да ми даде, каквото и да било сведение за тях.

6. Тук ще допълна и едно ведение, което не успя да влезе в първата част. Става въпрос за трикорабната антична базилика на Пловдив, намираща се срещу Католическата църква „Св. Людовик” Откритата в нея мозайка бе на два пласта. Първият извод, който можемс да направим от посочения факт, е че в един период храмът е прекъснал за кратко съществуването си.н Голяма е вероятността това да е станало при нашествието на готите. Бързото възстановяане на базиликата (от императорите Филип Араб или Елагабал), насочва веднага към другият важен анализ – той е заемал важно място в схемата на тогавашната църковна власт. И двете мозайки бяха унищожени едновременно, през времето, когато директор на АМ – Пловдив бе Костадин Кисьов.

Когато се случиха, описаните, преди това унищожения на археологията в Града на тепетата директор на Археологическия музей в Пловдив бе Хр. Джамбов, но тъй като периодът е преди 1989г., то мисля, че вниманието би трябвало да бъде насочено към това, кой е бил най-главният в града от страна на БКП. Обикновено решенията се взимаха в техните кабинети.

(който желае да се запознае с БИБЛИОГРАФИЯТА, към този доклад, може да я намери в отпечатаната брошура;К.К.)