The World 2 Come

Friday, December 24, 2010

World Map of Social Networks (December 2010)

http://www.vincos.it/world-map-of-social-networks/

Monday, November 29, 2010

Tuesday, November 23, 2010

History of Social Media (История на социалните медии)

http://blog.skloog.com/history-social-media-history-social-media-bookmarking/

Thursday, November 11, 2010

Интелектуално звено „КОРЕНИ” води доста БИТКИ, на които гледам като на на мини модел на битките, водени от целия български народ през последните 20 и няколко години. Доста често, като се прочете тази агресивна дума, от паметта и мислите на човек изплуват образи на оръжия, трупове, кръв и т.н. Всъщност нашите битки бяха по-скоро опит за отстояване на морални стойности и ценности, с които да се противодейства на непонятни решения на Община, на арогантността на силовите групировки и разни други анонимни личности, заличаващи културни ценности в Пловдив. А „делото” на противостоящата страна можеше да се обясни само с удовлетворяване на лични материални мераци, както и постоянните стремежи към възможно по-охолен живот.
Почти всяка от тези наши битки бе предварително загубена, а разрухата след нея са описаните частично, унищожения на архитектуарни, археологически и други символни паметници в Града на тепетата. Защитата на съзиданото от предците бе изпълнена с ентусиазъм, а покрусата след това водеше винаги до частияна загуба от собствената самоличност.
Единствената ни частична победа бе, че на постамента на паметника на Филип II бе премахната издеята за първоначалния надпис, който по искането на събратята от град Солун, трябваше да гласи: ОСНОВАТЕЛ НА ГРАД ПЛОВДИВ – не пише!
Тези дни (след 10.XI., но 2010г.) паметникът ще бъде демонтиран. Сведенията са точни, защото са получени лично от директора на НИПК – клон Пловдив. По събрани от нас сведения обаче, по-късно Общината щяла да го премести и да го монтира отново на около 70м. от сегашното му място, в югоизточна посока.
Естествено, обсъдихме въпроси и взехме решение, с което им казваме ДА СА ЖИВИ И ЗДРАВИ!
ИЗ „Корени” няма да води битка с това. В сърцата и с очите си видяхме – това е ПАМЕТНИК НА СЕРВИТЬОР. Филип II, македонският владетел, никога не е влизал в Пловдив, така че, защо да хабим енергия за нещо, което никога е съществувало в града ни?! НЯМА ГО!
Че някакъв сервитьор щял да стои обслужващо, след като е платен от гр. Солун!? Ами това е доста почтенно и приятно за всички потомци на някогашните траки и българи, останалив този чуден град! Доста рядко се среща в последно време някоя държава да поиска да изпрати на друга не някой символ на велик владетел, а паметник на лакей-сервитьор, който сервилничено поднася три шоколадови скалички на всички жители и гости на града. Естествено, че се прекланям пред този доблестен жест и на събратята от гр. Солун, и на Пловдивската община и Кмет, чрез които се сдобихме със сервитьора Филип Две. Можем да мечтаем и за сервитьори от ранга на Марк Крас, бармана Баязид или по-ранния прислужник в ресторанта Балдоин, но...на нас, този леко приклекнал Филип Две от Солунска кръчма доста ми допада. ДА БЪДЕ!
Доста хора още се карат, че Альоша трябвало (или не трябвало) да бъде (или да не бъде) на втория по височина Пловдивски хълм. Драги съграждани, защо хабите толкова енергия за глупости? Ракийката, салатката, туршийката са по-приятни неща, отколкото кавгата. Та този паметник е отдаване на почит на Волжките българи – наши генетични братя, които сразиха Нацизма и помогнаха на целия СССР да просъществува още някакви си 50 годинки! Не си ли спомняте, че именно тези наши роднини спечелиха най-важната битка, която бе при Волгоград и дори забиха финалното знаме над Райхстага? Сега за това знаме се борят и руснаци, и украинци, и дегестанци и какви ли още не. Ние сме си скормни открай време и си мълчим. Защо ни е да участваме в кавги, но фактите са неоспорими: Нито американци, нито англичани, нито французи, нито окйто и да е от западните съюзници, нито руснаците и техните приятели от Източния блок, не посмяха тогава да открият в себе си сили, да пробият най-страшната СС отбрана и забивайки знамето над най-важния нацистки център да сложат край на тази безсмислена война. НИЕ, БЪЛГАРИТЕ, ГО НАПРАВИХМЕ, ЕДИНСТВЕНО ЗАРАДИ МИРА. Това беше наш събрат от Волжка България и с този паметник отдаваме чест и на него. Така че, оставете кавгите и продължавайте с радостта и веселието – все пак БЪЛГАРИТЕ ПОБЕДИХА НАЦИЗМА, НЕ НЯКОЙ ДРУГ! Но...ДА СА ЖИВИ И ЗДРАВИ И ДРУГИТЕ!
Археологията била унищожена!!!??? Та в доклада си писах и беше прокарано като идея още в заглавието – какво ни остави тя? Тя ни остави духа, душата и мъдростта и толкова ли бе трудно да се проумее, че материалното винаги е тленно?! Който иска да руши!
Траките са били херметици. Сегашният свят пък върви към гибелта си, следвайки елинския прагматизъм – ДА СА ЖИВИ И ЗДРАВИ! Всички ще умрем! Продължението, след това, не мога да ви го кажа, защото в херметизма това не е прието – ЗАТВОРЕТЕ ВРАТИТЕ ЗА НЕПОСВЕТЕНИТЕ и ПОЗНАНИЕТО НЕ Е ЗА ВСЕКИ.
Така че...умни сте, мъдри сте – спрете с това глупаво хабене на енергия, която сте увеличили до безкрайност във форума след доклада. Четете внимателно и вижте, че съм го препоръчал предварително!
Бюстът от паметника на възрожденеца Йоаким Груев е откраднат и не е възстановен почти 19 години. И всичко това пред постъпите на Стария Пловдив. Направих обаче голяма грешка като писах на Кмета, че това е недопустимо. Извинявай, Кмете! Бюстът стои, а над него е духът на Йоаким Груев. Защо ни са нужни паметници на титаните на Българското Възраждане, когато те са постигали всичко най-вече чрез енергията на духа си? За нас Йоаким Груев си е жив и ние помним!!!
Е, това е. КОЙТО ИМА ОЧИ – НЕКА ПРОЧЕТЕ...НА ГЛАС, А КОЙТО ИМА УШИ...НЕКА ГО ЧУЕ!
Не ние, предците ни са го казали, знаейки думите на НАЙ-ВИСШИЯ –
БОГ ВИЖДА и
НЕБЕТО ПОМНИ!
Интелектуално звено „Корени”

Friday, October 15, 2010

Steve Rambam – Privacy Is Dead – Get Over It (Анонимност няма, смирете се)

http://video.google.com/videoplay?docid=3079242748023143842#

http://video.google.com/videoplay?docid=2219573359400519690#

Hope2604 - Steve Rambam Pt 1 – Privacy Is Dead – Get Over It In 2006, privacy expert Steven Rambam’s two hour panel was disrupted by federal authorities who arrested him at the conference just prior to its commencement. In the end, he was completely vindicated and went on to finally give his talk several months later to a packed house at a local university. This year, Steven will be on for three hours, in part to make up for what you may have missed last time, but mostly because what he says about the state of privacy in our society will captivate you. Since 1980, Pallorium's investigators have successfully closed more than 9,500 cases, ranging from homicide investigations to missing persons cases to the investigation of various types of sophisticated financial and insurance frauds. Steven Rambam has coordinated investigations in more than fifty (50) countries, and in nearly every U.S. State and Canadian province. Steven specializes in international and multi-jurisdictional investigations, and within the past few years he has conducted investigations in Israel, South Africa, Holland, France, England, India, Mexico, Guatemala, Spain, Portugal, Bulgaria, Germany, Abu Dhabi, China, Mongolia, the Philippines, Thailand, Laos, Jordan, Vietnam and Brazil, among other locations. For More Information Visit www.pallorium.com Steve Rambam Hope Computer Hackers Planet Earth

Анонимности нет, смиритесь. Steven Rambam, The Next HOPE (часть 1)
Анонимности нет, смиритесь. Steven Rambam, The Next HOPE (часть 1.2)

Wednesday, September 29, 2010

ДУШАТА НА СЕЛО ПИПЕРКОВО

Йордан сред природата със семейството и майка си

Видяна през живота на българина Йордан Павлов

Когато стигнем до въпрос, който засяга българската
народопсихология, веднага правя асоциация с трудовете на Ив. Хаджийски, М. Семов и Цв.
Тодоров.

Но в настоящия материал извършвам една по-особена
разработка. Основният въпрос в нея е КАК СЕ ПОЯВЯВАТ ТИТАНИ НА ДУХА В БЪЛГАРИЯ?
При разглеждането му обаче ще започна с най-важната констатация от
изследването.

За да се стигне до възможността да се появят подобни личности, между които на първо място изпъкват имената на Паисий Хилендарски, Г.С.Раковски, Хр. Ботев, З.Стоянов, е необходимо преди това да се е извисила една по-голяма плеяда. Тя, по правило, е известна на по-тесен кръг от хора, предимно учени.Между тях могат да се изброят имена като Йеросхимонах Спиридон, поп Минчо Кънчев, Лука Касъров, Драган Манчов, Маньо Стоянов, П. Маринов и др., и др.

Независимо, че съм се занимавал с делото на повечето от тях, нещо сякаш все ми убягваше при това изследване, чиято тема предварително си бях набелязал.

Напоследък се появиха доста краеведски, родови и етнографски изследвания на ентусиасти и... специалисти. Едно от тях обаче, сякаш буквално ми посочи отговора - „Село Пиперково Русенско” от Светланда Рашкова, а пасажът, който ми достави духовно удовлетворение за дългогодишните ми търсения, бе откъс от автора за нейния баща:

Тази книга посвещавам на баща си ЙОРДАН ПАНАЙОТОВ ПАВЛОВ, който в последните дни от живота си написа: “Много хора обичат обич за обич, а аз един път обичам дори вече и да не ме обичат никога. Материалната цел за мен в живота не е била никог...а първа цел за постигане. Аз исках да бъда полезен на обществото с цялата си душа и сърце, с цялото си човеколюбие и омраза към завистта, мошеничеството, кариеризма, егоизма, самолюбието и други подобни пороци намиращи се в съвременното човечество. Обичам те семейство над всичко мило и скъпо, но най-обичам нашата мила Родина, а после теб жено и скъпи рожби. Знам, кратък е живота земен”.

По-нататъшните ми разсъждения върху тази невероятна личност, се базират и на фактологията, предоставена ми от дъщеря му на поставените й от мен въпроси. Този българин е именно един от споменатото множество, което е моделирано буквално от ср...едата и времето, сред които живее. Селото, както се разбира и от заглавието на книгата е Пиперково, община Ценово, Русенско. Времето е средата на XX век.

Всяка една българска махала, селце или градец, за период от някакви си 30 до 50 години, избират своята „черна овчица” и тя се превръща в емблемата им пред останалия свят. Бих казал, че тези символи, както и други, от по-големите градове, са грунда върху платното на българската народностна душа (както би се изразил един художник). След тях се пръква плеядата, а като връх на „айсберга” са титаните.

За подобни хора е невероятно красиво да се пише. Всеки един детайл от житейския им път е самобитен, а понякога тъй неповторим, че не се среща аналог дори сред Духове на мисълта от световна величина.
Та ето и „ИСТОРИЯТА ВО КРАТЦЕ О ПИПЕРКОВСК...ИЙ МОНѪЖЪ ДОСТОЙЫЙ И НАРИЦАЕМЫЙ ЙОРДАН ПАВЛОВ”:

Роден на 19.I.1931г., той е потомък на двата големи рода в селото – Паулюути (Павлови по бащина линия) и Минюути (Миневи, по майчина). Още с пръкването си на този свят, неговият живот е обвързан с доста древен български обичай. Ще го представя чрез Пиперковския етнографски вариант, така, както ми го е разказала дъщеря му Светланда Рашкова. В този регион случилото се е познато като ритуал за „оцеляването”. Предните три деца на родителите му са момичета и всички умират при раждането или още в детска възраст. По тази причина, стремейки се да запазят живота му, още при появата му на Бял свят, майката и бащата запалват свещ на главата му. „Оставят” го на кръстопът, а който пръв го намери му става кръстник, като трябва да го облече в избрани от него дрехи и го върне на родителите. И тъй като при извършването на този паметен за живота му ритуал е било Йорданов ден, той бил кръстен Йордан.

И друго важно събитие също изиграва роля в развитието още от невръстните му години. Случило се така, че етървата на баща му починала и петте й деца останали сирачета. Родителите му ги отглеждат като свои, заедно с Данчо и по-малката му сест...ра Живка. Сред тях неговата интелигентност изпъква и по-късно той е изпратен да завърши гимназия в Свищов. Тази възможност се открива пред него и благодарение материалното състояние на баща му. От сведенията на дъщеря му:”.. дядо ми е имал – кръчма, бозаджийница, казан, 200декара земя, 200 глави овце, гора и е давал две стаи от къщата, като квартира, а в селото през войната са преминавали и немски и руски войници. От немските имаме семейна реликва сребърна монета от 2 райхс марки с ликът на Хинденбург.”

Най-атрактивните спомени за Йордан Павлов от времето му като ученик, са как често се е прибирал пеша от Свищов до Пиперково, за да участва във футболните срещи на отбора от селото. През целия път е ходил бос, носейки гуминките си на рамо, за да не се изтъркат.

След години завършва и учителския институт в Кюстендил със специалност начален учител. Именно като истински просвещенец в селото името му е „разнасяно” и до днес. Преди да започне с тази си професия, трябва да отбележа друга, доста интересн...а случка от живота му. Ще я разкажа чрез думите на дъщеря му:”... трябвало да отбие военната си служба. В тях времена момчетата служели 3 години.Пратили го в Свиленград. Още неположил клетва е участвал в истинско сражение. Политически спор между България и Гърция за острови в река Марица е трябвало да бъде разрешен с военни действия. Младите войници положили клетва за вярност към Родината в една царевична нива и отишли на бойното поле.После го пращат във Военното училище във Велико Търново от където излиза като офицер от запаса. До смъртта си през 1985 година беше стигнал до чин майор.”

и средата, в която живее – изграждат неговия светоглед. Мисля, че думите му, с които той е възпитавал и потомците си, охарактеризират изградения от средата му морал в неговата цялост:” Всеки човек, трябва да се уважава независимо от това ка...кво ти е сторил. Но любовта и сърцето ти може да получи само истинският ти приятел! „

Дъщеря му си спомня за тези му съвети като продължава:” С майка ми се запознават, като колеги в с. Хаджидимитрово – Свищовско. И така двамата начални учители се събират на 1 май 1956 година, по настояване на баба ми Божана (майката на баща ми) правят сватба в Пиперково на 6 януари 1957 , а аз съм се родила на 8 март същата година.”

Предпочитам като страничен наблюдател да представя реакцията на този български баща при възникналите проблеми по времето, когато се ражда дъщеря му.

Той едва не припаднал,тъй като до тогава не бил виждал новородено бебе. Освен това дъщеричк...ата му се появила почти синьо-лилава. Пъпната й връв се била увила около врата й и Йордан я съзирал едва ли не като удушена, сякаш от раждането.

И отново, както го охарактерезира Светланда:” Беше грижовен и отговорен баща. Правеше ми куп снимки, водеха ме със себе си на всякъде. Но след 4 години живот на квартира, решава да се прибере в Пиперково, за да създаде по-добри условия за ж...ивот на семейството си. Родителите му ни приемат с отворени обятия и на следващата година му помагат да построи нова къща, с всичките удобства(два входа, баня и т.н.). Съвместно осигуриха на мен и брат ми – Божидар нормално детство изпълнено с любов.”
Както и доста подобни нему българи от тези години, Йордан е от „породата”, познати като, вечния ентусиаст. Той се опитва да инициира и организира културния и спортен живот в Пиперково. Не само, че успява, но създава дори цяла група за автентични песни. Естествено Йордан е и неин ръководител. Поставя доста театрални спектакли, в които често е и главен изпълнител. Тренира футболния отбор на селото и е неизменна част от ловната дружинка.
Проследявайки живота на този българин не бих могъл да направя друга констатация, освен – ЕДИН ЖИВОТ ОТДАДЕН БЕЗКОРИСТНО НА РОДИНАТА И СЕЛО ПИПЕРКОВО.

В последните години, паметта към предците ни тотално се заличава, най-често след унищожаване на археологията (материалната култура), която са ни завещали.

Ще предложа само едно дело на Й.Павлов, като контрапункт на съвременните злодеяния. На... човек като него е било достатъчно да разбере, че в селото му Пиперково е започнала литературната дейност на П.Р.Славейков. От различни сведения, но най-вече чрез автобиографията на нашия голям Възрожденец, Йордан изнамира камъка, на който Славейков е седнал да запише разказите на дядо Драган. Павлов популяризира тази местност и до края на живота си я подържа, както и одухотворения камък.
Заедно с приятеля си Атанас Дилянов той е използвал възможността да запази, записвайки спомените на столетниците от селото. Двамата създават възможно най-пълната история на Пиперково, но...

За съжаление и в изследванията за този прекрасен човек, отново ми се налага да завърша в доста минорен тон. Все ми се иска да не бях попадал на последните сведения, но те сякаш са страшното откровение за доста българи, опитали се да запазят духа и душата си по време на Комунистическия марш в страната.

Използвайки факта, че баща му е дал убежище на немски войници през войната, че не приема да стане член на БКП, партийните му „другари” го подлагат на най-различни стресови ситуации. Официалното заключение на тогавашните институции е, че Пав...лов заболява от рак. Истината обаче е доста по-страшна и той напуска този свят едва 54 годишен. Същите са причините и за смъртта на неговия побратим и съавтор на изследването за Пиперково. При цялото това зло, враговете му от БКП унищожават и големия им краеведски труд. Спомените на съселяните за Йордан, свързани с последните му години бих могъл да концентрирам в две изречения:” Той беше истински учител, децата го обичаха, а родителите им го уважаваха. Но партийните другари въпреки , че му се пишеха приятели гледаха да вгорчат живота му всякак си.”

Дори и в големите трагедии обаче, винаги може да се открие лъч надежда за връщане към щастливото начало. Аз съзрях това в духа и възпитанието, с които Павлов е подготвял децата си за живота. Преките ми впечатления са най-вече от разговорите ни с дъщеря му Светланда. От нея разбрах, че той е възпитавал по същия начин и своите ученици. Така че, ако се запознаете с някой от тях, съм убеден, че ще чуете и изречените с любов думи:” На него дължа голямата си любов към всичко българско и уважението , към Родината, независимо, че с годините започвам да се срамувам от нашите политици, но той ме научи да правя разлика между Държава и Родина.”
Не закъснява и появата на унищожения му труд. След упорит 10 годишен труд от страна на дъщеря му, книгата видя бял свят. Тъй като Светланда Йорданова Рашкова доразвива и допълва много от фактите на баща си, които тя дълго е укривала, то вече като автор на „Пиперково – извор на живот „ можем да отбележим именно нея. Вярвам, че такъв неподправен дух като какъвто видях при проучването си Йордан не би изказал никога протест срещу това. Именно последното му качество най-искрено и безспорно го нарежда сред частта от безбройните анонимни извори на българската народностна душа.

Йордан Павлов обаче е доста популярен в родното си Пиперково. Последното ме кара да завърша с постоянно жизнената ми мечта, която отправям към всички управници на по-малките селища в България:”Нека най-яркият ви и важен паметник-символ да ви представя пред света чрез човекът-емблема, чрез който приживе, Светът наистина е научил за вас!”
П.П. Прецених, че ще е хубаво ако това ми изледване стигне до повече хора, около 1 октомври, защото на отбелязаната дата през тази години се навършват 25 години от кончината на Й.Павлов и ще бъде почтенно, ако почетем споменатия наш родолюбец, с което ще се подсетим и още колко са подобни като него, спящи в забвение от Държавата ни.

Константин Каменов – Коренът

Friday, September 24, 2010

Срещу цинизма на "Великолепната шесторка" и "Байландо"

Красимира Обретенова с дъщеря си.
Снимка: Фейсбук

Отворено писмо на майка от Добрич до медиите и институциите

Красимира Обретенова

Уважаема, Ани Салич,
В качеството Ви на журналист, рекламно лице и водеща на шоуто „Великолепната шесторка”, към Вас се обръща една от хилядите обикновени майки на три деца, едно от които НЕизоставено дете с увреждания - много увреждания, след банална вирусна инфекция в бебешка възраст. Обръщам се към Вас, както като инициатор и участник в нищожни, мънички, благотворителни кампании за изоставени и неизоставени деца, така и като бивш журналист, който е БИВШ, защото се превърна в болногледач на детето си и в лаеща вълчица срещу убийствената, некадърна и безотговорна управленска и административна социална система на България.

Хиляди родители на деца с увреждания се надяваме тазгодишните продукции „Великолепната шесторка” „Байландо”да НЕ успеят, въпреки, че няма такъв шанс. Не искаме да успeят, защото това е поредната цинична експлоатация на човешкото милосърдие на българските граждани и скъпа медийна акция, наливаща пари в пустиня. А тази акция няма шанс да не успее, защото наивната българска публика продължава да вярва в сълзливи, комерсиални, профанизирани, благотворителни пиаракции, измъкващи и последното бедняшко левче от джоба й с лигави, инфантилни призиви за илюзорна помощ. Защото провала на шоуто Ви и на „Байландо” е шанс държавното чиновничество да бъде принудено да си свърши работата.

Уважаема Ани Салич,
Нямаше да си позволя да съм толкова груба, ако Вие и цялата медийна гилдия си бяхте направили журналистическия труд да обясните на обществото и на властта, ЗАЩО България води класациите в ЕС по детска смъртност, по брой деца с увреждания, по брой изоставени деца и по брой изоставени деца с увреждания, по брой изоставени деца от ромски произход и т.н. А Вие не го направихте, защото проблемите на изоставените деца са лесносмилаеми като редакционна материя и е по - лесно тези деца да се използват с комерсиален медиен продукт за обществен имидж, отколкото да се разрови цялата бюрократична, институционална, нормативна и управленска система, която пълни домовете за изоставени деца и не прави живота на „семейните” деца по - добър, независимо дали са с увреждания или не. И за това да се говори ежедневно, а не ежесутрешно да се лъска егото на стари и нови управленски люде.

Самият факт, че на пресконференцията за „ВШ”2 зам. министър Валентина Симеонова каза, че, цитирам по памет: ”предимно бедни семейства си изоставят децата”, означава, че тя изобщо не е наясно с генезиса на проблема, както и всички, които споделят становището й. Основната част от изоставените здрави деца, са „произведени” в многолюдни непрекъснато размножаващи се ромски семейства, а децата с увреждания - от семейства КОИТО НЕ ИСКАТ ДА ОБЕДНЯВАТ и ОСКОТЯВАТ, грижейки се за детето си. Та между двете издания на „ВШ” съвместно с УНИЦЕФ бТВ трябваше да установи, че:

- основната причина за многото изоставени ромски деца е “помощ”-ната социална политика, която стимулира „излишната” раждаемост сред най-бедното ромско население. Стимулира я и липсата на законодателно криминализиране на малолетната раждаемост като сексуален тормоз и злоупотреба с малолетни и непълнолетни деца сред най - бедните роми. Стимулира я липсата на управленски капацитет и ВОЛЯ за ефективна (а не предизборна) интеграционна стратегия и ефективни проекти за реалната интеграция, паралелно с нужните рестриктивни мерки срещу гражданската, обществена и родителска безотговорност, замаскирана с уж традиционните и манталитетни особености на ромския етнос.

Отдадени на социална кауза медия и организация като бТВ и УНИЦЕФ трябва да знаят и да кажат на обществото, че написаното по-горе се споделя от огромна част от образованите, квалифицирани и реализирани роми. Като медия трябваше да знаете, че няма страна в света, която да може да осигури ресурс да интегрира такъв огромен брой хора, които само и единствено се размножават, за което плаща 2 милиона работещо население от 7 милиона граждани. За богата държава с 30 млн. население 2 % неефективно население е поносим социален казус - но за бедна държава със 7 млн. население с 10 % интензивно размножаваща се примитивна общност с нулев обществен потенциал - няма социално спасение, а цифрите са относително точни.

В крайна сметка в България едно семейство на работещи родители с НЕизоставено дете с увреждане с данъците си издържа толерираното от медиите и социалната система и държавата като институция, „размножаване” на неефективно, неработещо, неграмотно, неквалифицирано население, както и изоставените от него деца, които допълнително се обгрижват и от благотворителни кампании. Когато родител като нас се опита да получи енергийна помощ, няма шанс, защото надвишава минималния доход от 130 лв на член от семейството - колкото струват два пакета памперси и няколко пакета мокри кърпички.

Но неграмотната малолетна майка, която е започнала да ражда от 12-годишна, оставила е три деца на държавата, „грижи се” за две и е заченала поредно, получава всичко, което поиска. Никой не се интересува работещите родители получават ли си редовно заплатите, като им ги забавят с няколко месеца (каквато масово е икономическата ситуация в момента), с какво си издържат децата, с какво си плащат лекарствата, тока през зимата (ако детето е по цял ден в къщи с баба си или е болно и не е в дневен център или училище), рехабилитацията, лечение, ремонтите в къщи, лечението на другите членове на семейството, с какви средства се отглеждат здравите деца в семейството…

Ако няма баба или дядо - пенсионер или да си зареже работата и да остане като болногледач в къщи, най-често майката остава за болногледач, зарязвайки кариера, бъдеще - срещу 200лв обещетение от държавата. Като журналист би трябвало да знаете, че преобладаващата част от семействата с деца с увреждания са семейства без бащи, защото те бързо се спасяват от родителската безнадеждност… Трябва да знаете и, че една от причините да не можем да работим е, че почти ежедневно обслужваме социалната и здравна бюрокрация, за да получим поне малкото облекчения, предвидени от системата.

Една водеща медия със социални претенции трябва да знае и за каже ясно, че идиотската политика на геноцид над изоставените деца и за семействата с деца с увреждания се „произвежда” основно от Агенцията за социално подпомагане, а тя е една социална жандармерия - некомпетентна паразитна структура, заедно с още десетина институции с дублиращи функции, отдели, дирекции и т.н. В основата на паразитното съществуване на тези структури стои базисната липса - няма статистика и анализи за броя на децата с увреждания по основни и съпътстващи диагнози, интензитета на увеличаването на броя на тези деца и най - важното ПРИЧИНИТЕ!!! за този интензитет, както и за РЕГЛАМЕНТИРАНОТО ОБЕДНЯВАНЕ на тези семейства чрез Закона за социално подпомагане, Правилника за прилагането му, други закони, подзаконовите нормативни актове - заповеди, указания и пр. - дело все на бюрократи - малоумници.

Липсата на такава информация води до грешно осведомяване на съответните европейски финансови структури, откъдето идват грешни параметри и условия за реализиране на проекти. С такива грешни проекти от властта голям брой НПО се крадат и прахосват милиони евро за дневни центрове за рехабилитация, които по същността си са изолатори за семейни деца - ограничен брой специалисти, некомпетентни и нископлатени и грижите за децата там са почти като в дом за изоставени.

Една водеща медия със социални претенции трябва ежедневно да коментира „производството” на деца с тежки заболявания и увреждания причинени от некомпетентната, безотговорна, престъпна здравна система, както и последствията от Чернобилската авария за нацията ни и по - скоро престъпното за тогавашната власт ненавременно прилагане на мерки за ограничаване на последствията от радиационното замърсяване на страната ни - „реколта”, която сега пълни детски инвалидните колички и домовете за изоставени деца!

Уважаема Ани Салич,
За да се затвори входът към институциите, каквито претенции имате във „ВШ”, е нужно ЯРОСТНО да се притисне политическата система и властта да регламентира реална подкрепяща политика за “семейното” отглеждане на децата с увреждания, а не политици и залязващи шоу звезди да се превземат в естрадни кампании, които заедно с останалите подобни мащабни или спорадични събития не решават дори частично проблемите в системата. И поради това са манипулативни и омерзяващи, а децата, участващи в тях – цинично използвани като марионетки.

В момента деинституционализацията се извършва механично и под натиск от ЕС, а не защото държавата ни иска и знае как да го направи - децата с увреждания се връщат при бизките им и там те живеят малко по-дълго, но също толкова бедно и ги погребват в семеен, а не в домски гроб. Колкото и да пълним страната със защитени жилища и да търсим приемна и осиновителска грижа – от едната страна ще се налива - от другата ще изтича.

За българските медии ние, обречените на децата си родители, сме само герои от „планьорки” - ревем и хленчим. И няма кой да покаже цената на битките ни да сме отговорни родители и граждани - ПРИМИТИВИ с убити мечти, с мизерен живот, в скапани жилища, във вечно безпаричие, с изтормозени здрави деца, заради решаването на проблемите на братчето или сестричето с увреждания… А децата ни с увреждания умират почти като в дом на ужасите – много обичани, но някои недохранени, други нелекувани, нерехабилитирани, доосакатени…но на никого не му пука - докато не постъпят в дом, където са по-забележими.

В крайна сметка акции като „ВШ” правят привлекателна възможността ИЗВЪН семействата си да осигурим нормален живот на децата си вместо да мизерстват при близките си. В този смисъл се надявам да отговорите на въпросите поставени по - долу от десетки родители на деца с увреждания, прочели отчета на УНИЦЕФ от „ВШ”1 в интернет мрежата:
1.В новата кампания на уницеф за ДМСГ Шумен заложеният план представлява изцяло превенция на изоставянето, а не затваряне на дом. Как всъщност ще се затваря дом, след като не са предвидени оценки за състоянието и нуждите на децата? Предвидена е актуализация на съществуващи оценки, които реално са проформа. С този план ще се профилактира изоставянето, НО няма да се затвори този огромен дом, а и отново са планирани прекалено много нови звена, които ще си дублират дейността.
2.Отчетът УНИЦЕФ от първото издание на шоуто за строителството и ремонтите на сградите е сумарно обобщен, няма публикувана документация за процедури за конкурси по възлагане на ремонтите, строителната дейност, доставката на средства и обзавеждане, това са пари на дарители и би следвало процедурите да са детайлно отчетени и прозрачни.
3. Кое наложи да се влагат пари за луксозни къщи, без да е гарантирана устойчивост на услугата, тъй като е известно нисък бюджета, с който годишно разполагат ЦНСТ?
4.Услугата ЦНСТ (Център за настаняване от семеен тип), така както е приета методиката, е дефинирана като услуга за “ДЕЦА”. Следователно, тази услуга в тези ЦНСТ не обхваща лица над 18 години. Какво се случва с настанените деца, след като навършат 18 години? След като е решено, че са изчерпани всички възможности - в Дом за възрастни ли ще отидат тези младежи?
5. В две от къщите са настанени младежи. Но в същото време не е ясно има ли официално одобрена методика за ЦНСТ за младежи, което води до въпроса: как се финансира тази услуга и устойчива ли е тя, сигурен ли е бюджетът и за следващите години, включена ли е в системата от услуги в общността… Две Могили - къде се намира на картата този полуград, полусело и какви услуги в общостта има там? Защо отново персонал от Могилино се грижи за тези деца?
6. Включени ли са в щатното разписание на ЦНСТ за младежи необходимите специалисти и какви, защото ако не са включени, е съмнително тези младежи да могат да получават в Две Могили и в Гложене услуги извън ЦНСТ (едва ли там има дневен център).
7. Относно ЦНСТ за деца (в Русе, Варна и София) е видно от методиката, че не са включени всички видове специалисти, които са нужни, в такъв случай трябва да се знае тези деца ползват ли услуги извън общността и къде и достатъчно ли са? 8. Твърдите, че моделът Могилино е модел за затваряне на институции?Значи ли това, че смятате ЦНСТ за единствен възможен вариант за деинституционализация и не противоречи ли това твърдение с поредната ви кампания?

Уважаема Ани Салич,
Като социално отговорна медия, каквито претенции има бТВ във Ваше лице, трябваше да знаете, че не обществото, а първо институциите трябва да си свършат работата, а после тази работа да се подпомогне с медийни и благотворителни кампании. А една от важните журналистически задачи, които не изпълнихте, е да обясните, че случващото се в Могилино преди филма на ББС, както и за сегашната чудовищна ситуация в социалните домове и семействата ни има конкретни виновници. Част от тях са бившата шефка на ДАЗД Ширин Местан и екссоциалната министърка Емилия Масларова. Вместо да са подсъдими за престъпна безотговорност, причинила смърт и телесни повреди на повече от едно деца - едната е участник в подобно цинично благотворително шоу, а другата е преподавател в български университет.

http://www.facebook.com/note.php?note_id=435059576810&id=1253748788