Google+ The World 2 Come: МОЖЕМ ЛИ ДА БЪДЕМ БЪЛГАРИ?

Saturday, July 17, 2010

МОЖЕМ ЛИ ДА БЪДЕМ БЪЛГАРИ?

Отиваме натам накъдето ни водят мислите ни. Съсредоточим ли се върху доброто и положителното рано или късно ще го достигнем, отдадем ли се на негативното, съдбата ни няма да е за завиждане. Затова е по-добре въпреки всичките несгоди, въпреки униженията, на които сме подложени да не губим вярата си. На дедите ни не е било по-лесно. И те са били ограбвани, насилвани, прокуждани от родните си места, били са подигравани, охулвани...”цивилизованият” свят е затварял очи за тяхното страдание, но предците ни са оцелели, успели са да запазят честността, добротата и благородството си. Именно това ги е спасило като народ, останали са верни на себе си, останали са българи.

Ние сме прекрасни, чистосърдечни хора! Искреността и гостоприемството са заложени по рождение в кръвта ни. Това е правило впечатление на чужденците посетили страната ни. Дж. Рийд идва в нашата Родината по време на Първата Световна Война и споделя в книгата си следното:

“- Ключът за Балканите е България, не Румъния....Прекосиш ли Дунава попадаш в съвсем друг свят. Влакът още не е спрял, а един едър полицай дружески те поздравява... .....добродушни войничета се преструват, че ти преглеждат багажа и те гледат със засмяно лице. От някъде идва добре облечен господин и те пита на френски-

-Вие сте чужденец, нали? Мога ли да Ви помогна с нещо?

Той не е служител в туристическа агенция, а най-обикновен пътник като мен, но пък е българин, а това ще рече приятелски настроен..... Прекрасно е да видиш простите и честни лица на планиниците и свободните хора, да напълниш ушите си с живата славянска реч! България е единственото място, в което ако запиташ някого нещо ще получиш откровен отговор. Това е мястото, в което, ако случайно магазинерът е взел дори две стотинки повече, ще те потърси дори и в хотела, в който се отседнал, за да ти ги върне... Броят на хората говорещи английски е смайващ. Почти всечки политически лидери са завършили “Робъртс Колидж” ...много офицери, учени и журналисти са получили образованието си в Германия.

Българите се лоялни, честни и изключително дисциплинирани...”

Днес картината изглежда различна, сякаш в държавата ни са се настанили други хора. Алчни, пошли и безочливи, без чувство за срам, без вяра, без идеали...сякаш българите са изчезнали от лицето на земята. ТОВА НЕ Е ТАКА!

Не, това наистина не е така, хвърлени са огромни усилия да се създаде една невярна картина, която да убие вярата на слабите и колебливите, да нарани чувствителните и да причини болка на търсещите доброто.

Да, днес има алчни и безочливи хора, но и в миналото ги е имало, и тогава са срещали завист, омраза, заговори, грабежи и убийства. Не са съществували обаче съвременните средства за масова информация, които да сложат злото на пиедестал и да му служат 24 часа на ден, 7 дни седмично. Телевизията, радиото, вестниците станаха нашата реалност. Потънахме в матрицата...

Постъпките на честните, добрите и благородните остават в сянка, докато вниманието ни бива съсредоточавано върху гадости и простотии. Повярвайте обаче, много са почтените хора, много са и постъпките им, но заслепени ние вече не ги виждаме. Като по рефлекс търсим блудкавата сензация, шумния скандал и бедствието, сякаш те са нормалното и единственото, което се случва. Започваме да вярваме, че сме лоши, неспособни, безволеви....а то не е така, не сме такива.

Лесно ни манипулират тези, които знаят как работи човешката психика. Нашето поведение е имитативно, това е заложено в гените ни. Следвайки даден пример ние се учим как да намерим място в обществото. Какъв пример дават обаче политици и медии? По скоро става дума за ръководство как да загубим себе си и да забравим що е народ и държава. Постоянно огорчавани и обезверявани започваме да вярваме, че няма сила в нас, че почтеноста е изчезнала и, че каквото и да направим няма да има смисъл...Започваме да мислим, че нямаме контрол върху съдбата, а сме само разединени, слаби индивиди...Защо е така, знаете ли?....Има една поговорка – Изкрещи десет пъти на едно куче, че е бясно и то наистина ще побеснее, втълпи на едно дете, че е глупаво и то ще оглупее...На нас ни бива внушавано, че сме лоши и безпомощни не десет, а поне сто пъти...всеки ден. Направо е чудо, че все още не сме се загубили напълно!

Доброто обаче е живо, силата ни не е загубена, нито пък духът ни е изчезнал! Ние все още имаме избор и доста от нас се насочват към почтеното и благородното. Реалността приятели зависи и от нас, на какво ще обърнем внимание и на какво не, кого ще похвалим, на кого ще помогнем, с кого ще общуваме. Ние не сме само зрители и слушатели, не сме номерчета, можем за извършим промяна, но трябва да го поискаме истински.

Лесно е да се оплакваме и да мърморим, но помислете, каква е причината за нашето недоволство, дали доякъде не е бездействието ни. Дали не е и в нас вината, че ни третират като стадо? Не сме ли ние, които искаме да ни управляват и се страхуваме сами да изградим едно по-добро общество? Обвиняваме тези и онези за бедите си, но, ако не са тези и онези, ще са други. Мошениците просто се възползват от дадена ситуация. Те са като хищниците, търсят слабите и глупавите...и ги унищожават. Разбирате ли, ще изчезнат слабите и глупавите.....

Хищници винаги е имало и винаги ще има, те търсят хаоса, а понякога го и организират, ние обаче сме тези, които позволяваме това. Дори и в едно стадо по-силните животни закрилят по-слабите, а много от нас не ги е грижа за останалите сънародници. От тук започват бедите ни, не сме верига, а разпокъсани звена, които са започнали да ръждясват с локвата на своята самота. Няма кой да оправи положението, можем да викаме неволята до второто пришествие на Христа, но това няма да разреши нищо.

Дедите ни не се молиха на никого, нито пък се надяваха на благодетели...такива всъщност няма. В миналото българите доказваха много пъти, че милеят за събратята си и, че могат да се обединят в името на един светъл идеал. Когато преоткриваха себе си нашите предци бяха силни, когато бяха благородни бяха силни, когато помагаха бяха силни.

Силни хора градят и силна държава. Не е чак толкова трудно отново да станем единни, няма пропаст, която да не може да се запълни. За да има бъдеще за децата ни трябва да се върнем към истинската си същност, да отворим очите си само за доброто, да помагаме на слабия и да хвалим почтения. За благото на България трябва да сме готови да направим компромиси. Трябва да се опитваме да преодолеем различията си по културен начин. А злото...без да бъде подхранвано от нас, то ще изсъхне като плевел с отсечен корен.

Нека да направим каквото можем, древните са казали – Не се опитваме не защото е трудно, а е трудно защото не се опитваме...

Нека видим дали ще се промени нещо, ако колкото се може повече от нас се съсредоточат върху доброто, ако започнем да виждаме болката на слабите и им помогнем. Не е само материалната помощ, по-важно е това, че идва едно възвръщане на вярата, че никой не е сам, че никой не е забравен. Този, който е слаб днес, утре ще е по-добре и ще подкрепи друг изпаднал в беда. Заедно ще вдигнат самочувсвието на трети. Така се започва...ще опитаме ли?

Когато пишех този текст попаднах на един зов за помощ. Стана ми тъжно, защото аз самия не мога да помогна, просто не е по силите ми, но пък виртуалното простраство е голямо, дано се намерят такива, които да са в състояние да направят нещо за колега блогер. http://valeriev.blog.bg/hobi/2010/07/15/prodavam-parcel-gr-varna-zvezdica.577405

http://sparotok.blog.bg/politika/2010/07/16/mojem-li-da-bydem-bylgari.577971

No comments: